Решение № 139 от 08.10.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Оряхово, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100489 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Шипка» №5, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул.

„Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я. и И.Ц.К., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:

175330437 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №2692131 от 19.12.2022г. е нищожен; и против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:

203508899 гр. София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2022г. е нищожен;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899 гр. София да заплати на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, сумата от 1076,38 евро /хиляда седемдесет и шест евро и 38 евроцента/ или 2105,21 лева /две хиляди сто и пет лева и 21 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за 1 предоставяне на поръчителство от 19.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2026г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищцата Н. К. твърди, че на 19.12.2022 г. е сключила с „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2692131, по силата на който е получила кредит в размер на 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 39,10 % и годишен процент на разходите (ГПР) 46,93 %, с общо задължение за връщане в размер на 1247,25 лв.

На същата дата, като условие за отпускане на кредита, ищцата е сключила с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който се е задължила да заплати възнаграждение за гаранцията.

Според ищцата договорът за поръчителство е функционално свързан с договора за кредит и възнаграждението по него представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР.

Ищцата поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният размер на годишния процент на разходите и общата дължима сума, доколкото не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Според нея това представлява заблуждаваща търговска практика и нарушение на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

Освен това ищцата твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като прикрива допълнително възнаграждение за кредитора, противоречи на добрите нрави, липсва основание за сключването му и е сключен с цел заобикаляне на закона. Поддържа, че дружеството-гарант е свързано с кредитора, поради което възнаграждението по договора за гаранция фактически представлява допълнително възнаграждение по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР.

Ищцата излага, че впоследствие по заявление на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е било образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземания, произтичащи от договора за кредит и договора за поръчителство.

Твърди, че съдът не е извършил служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, въпреки задължението си по националното и европейското право.

Според ищцата при недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 23 ЗПК тя дължи единствено връщане на получената главница в размер на 1000 лв., без договорна лихва, възнаграждение за поръчителство и други разходи. Твърди, че по изпълнителното производство е заплатила на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сумата 2105,21 лв., която счита за недължимо платена.

С исковата молба ищцата предявява: иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит 2

№ 2692131/19.12.2022 г., като противоречащ на закона; иск за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 19.12.2022 г., поради липса на основание; осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за заплащане на сумата 1076,38 евро /хиляда седемдесет и шест евро и 38 евроцента/ или 2105,21 лева /две хиляди сто и пет лева и 21 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законните последици.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

На първо място прави възражение за недопустимост, като сочи, че по вземанията вече е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ищцата не е подала възражение. Според ответника тя е пропуснала предвидените в закона средства за защита и не може впоследствие чрез иск за нищожност да ревизира последиците от влязлата в сила заповед.

По същество ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит; предоставянето и усвояването на кредита; сключването на договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД и че впоследствие поръчителят е изпълнил задължението към кредитора и се е суброгирал в неговите права.

Ответникът оспорва твърдението, че договорът за кредит е нищожен поради неправилно изчислен ГПР. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и поради това не следва да бъде включвано при изчисляване на ГПР.

Посочва, че в ГПР е включена единствено договорната възнаградителна лихва.

Твърди още, че предоставянето на поръчител не е било задължително условие за отпускане на кредита, а само една от възможните форми на обезпечение, като кредитът е могъл да бъде отпуснат и без обезпечение след оценка на кредитоспособността на клиента. Според ответника изборът дали да се ползва поръчител е изцяло на кредитополучателя.

Излага също, че към момента на сключване на договора за кредит не е знаел и не е могъл да знае размера на възнаграждението по договора за поръчителство, тъй като този договор се сключва впоследствие между кредитополучателя и друго юридическо лице – „Ай Тръст“ ЕООД, по което „Кредисимо“ ЕАД не е страна.

Ответникът приема, че договорът с „Ай Тръст“ представлява самостоятелен договор, по който евентуалното възнаграждение не може автоматично да се счита за част от разходите по кредита. Позовава се и на актуална практика на административните съдилища и на Върховен административен съд, според която подобни плащания не следва задължително да се включват в ГПР.

При условията на евентуалност ответникът поддържа, че дори клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство да бъде счетена за 3 недействителна, това би засегнало единствено тази конкретна уговорка, но не води до нищожност нито на договора за кредит, нито на договора за поръчителство като цяло.

Ммоли съда да отхвърли иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит като неоснователен и недоказан и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД счита исковете за недопустими, защото срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила; ищецът не е подал възражение в законоустановения срок; не е изчерпал предвидените процесуални средства за защита и последващото предявяване на искове за нищожност години по-късно нарушава принципа на правната сигурност.

Ответникът не оспорва, че е сключен договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД; е сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД; кредитът е усвоен; „Ай Тръст“ е изплатил задължението към кредитора и е встъпил в правата му по чл. 146 ЗЗД; впоследствие е образувано заповедно и изпълнително производство, по което ищецът е изплатил общо 2105,21 лв. (1076,38 евро) по изпълнителното дело.

Ответникът счита иска за неоснователен.

Излага следните аргументи:

Според ответника договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който дружеството срещу възнаграждение се задължава да стане поръчител пред кредитора.

Поддържа се, че потребителят е можел да кандидатства и за необезпечен кредит, като поръчителството е било изцяло по негов избор и следователно договорът за поръчителство не е условие за получаване на кредита.

Според ответника възнаграждението не представлява общ разход по кредита, защото: договорът за поръчителство е отделен договор; сключва се след договора за кредит; кредитодателят не знае предварително размера на възнаграждението; услугата не е задължителна.

Следователно няма нарушение на ЗПК.

Ответникът счита, че всички плащания са ясно описани; отделно са 4 посочени вноските по кредита и възнаграждението за поръчителя, като потребителят е бил надлежно информиран.

Посочва се, че „Ай Тръст“ е отделно юридическо лице; има собствен лиценз, имущество и дейност; предоставя гаранции и на други клиенти, поради което фактът, че „Кредисимо“ е едноличен собственик на капитала му, не означава скрито оскъпяване на кредита.

Ответникът оспорва и осъдителния иск, като поддържа, че към момента на плащането договорите са били валидни; след суброгацията е придобил валидно вземането; ищецът не е платил доброволно и е станало необходимо образуването на заповедно и изпълнително производство и разноските по тези производства не следва да се възстановяват.

При положение, че съдът все пак обяви договорите за нищожни, ответникът признава, че би следвало да върне само сумите, които не представляват чистата стойност на кредита, а именно: възнаграждение за поръчителство – 65,08 лв. договорна лихва – 228,43 лв. лихва за забава по кредита – 34,90 лв. лихва за забава по поръчителството – 6,51 лв.

Общо: 334,92 лв. (171,24 евро).

За останалата част до претендираните 1076,38 евро счита иска за неоснователен, тъй като чистата стойност на кредита остава дължима; законната лихва върху нея също, като разноските по заповедното и изпълнителното производство са направени поради неизпълнение от страна на ищеца.

Моли се съда: да отхвърли иска за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство; да отхвърли иска за връщане на 1076,38 евро; евентуално, ако договорите бъдат обявени за недействителни, да приеме, че подлежат на връщане само 171,24 евро, а не цялата претендирана сума; да присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 76,69 евро.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 5 съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №2692131 от 19.12.2022г. и Приложение №1 към него, сключен между „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:175330437 гр. София – „кредитор“ и ищцата Н. О.

К. от гр. Мизия, в качеството на „кредитополучател“ , последната е получила сумата в размер на 1247,25 лв. /хиляда двеста четиридесет и седем лева и 25 ст./, от които 1000 лв. /хиляда лева / - главница, като е поела задължение да я върне на 13 /тринадесет/ месечни погасителни вноски, в периода от 31.01.2023г. до 31.01.2024г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 39,10 % и ГПР 46,93 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 247,25 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 25 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 1247,25 лв. /хиляди двеста четиридесет и седем лева и 25 ст./.