Определение № 14130 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14130 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Частно гражданско дело № 20261100105558 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 - 257 от ГПК .

Образувано е по искане на Г. В. Н., обективирано в жалби с вх. №№ на ВКС 5118/04.05.2026 г.; 51119/04.05.2026 г. /двете жалби са с идентично съдържание и са изпратени за администриране в СРС, където са им поставени вх. №№ на СРС 159664/19.05.2026 г. и 159665/19.05.2026 г./, за определяне на срок при бавност във връзка липсата на предприети от съдията-докладчик по гр. д. № 16338/2025 г. по описа на СРС, 165 състав действия, касаещи провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК, съответно постановяване на акт по чл. 247 от ГПК. В подадената молба процесуалният представител на ответника в производството по горепосоченото дело на СРС изразява своите виждания какво съдържание следва да има постановеният от съда в тази процедура акт. Наред с това са изложени и несвързани с конкретната процедура и съдебното производство квалификации относно съдебния състав и са отправени искания, излизащи извън предмета на производството по реда на чл. 255-257 от ГПК.

В становището на съдията-докладчик по чл. 255, ал. 2 от ГПК, е подробно описано движението на производството, като съобразявайки извършените от съда по делото процесуални действия, съдията-докладчик стига до извод, че няма допуснато забавяне в производството, като съдът се е произнесъл своевременно по всички относими към предмета на делото искания на страните, съответно не е налице бездействие на съда при извършване на дължимите процесуални действия.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Производството по гр. д. № 16338/2025 г. по описа на СРС е образувано на 20.03.2025 г. по искова молба, с която срещу жалбоподателката е предявен иск по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ГПК. След отвод на първоначално определения съдия-докладчик, с протокол от 29.01.2026 г. делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик. На 03.02.2026 г., с определение № 4812/03.02.2026 г. той изготвя доклад по делото по чл. 146 от ГПК, произнася се по заявените от страните към този момент искания и насрочва отрито съдебно заседание по делото на 13.03.2026 г. Предвид нередовното призоваване на ответната страна за това заседание и заявеното от нея изрично възражение, Съдът не дава ход на делото и го отлага за 27.03.2026 г. За този период ответната страна подава 19 броя заявления до съдебния състав, едно от които е и приложеното такова към жалбите, във връзка с които е образувано настоящето производство, а именно заявление № 98337/27.03.2026 г. С това заявление е изразено становището на ответницата по предявения иск и ангажираните във връзка с него доказателства, като е поискано съдебното производство да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция. Тези заявления са докладвани от съдията-докладчик в съдебното заседание, проведено на 27.03.2026 г., като в това съдебно заседание е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, като Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 06.04.2026 г. На така обявената дата по делото е постановено решение № 6443. След постановяване на съдебното решение, с определение 16.04.2026 г. са оставени без уважение подадени от жалбоподателката молби за поправка на протокола от проведеното на 27.03.2026 г. съдебно заседание.

На 20.04.2026 г. са подадени молби за изменение на решението по чл.

248 от ГПК и за допълване на същото по чл. 250 от ГПК. На 27.04.2026 г. първоинстанционният съд е разпоредил администрирането на тези молби, съответно по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК и чл. 250, ал. 2 от ГПК, като към момента на изпращане на делото на СГС няма данни да е връчен препис от тези молби на насрещната страна, съответно не е завършена процедурата по чл. 248, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 от ГПК.

На 21.04.2026 г. има подадена въззивна жалба от ответницата Г. Н., като с разпореждане от 27.04.2026 г. първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на въззивната жалба, като няма данни към момента на изпращане на делото в СГС тези указания да са изпълнени.

2

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че към момента районният съд не е сезиран с конкретно искане по чл. 247 от ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка в постановен от него по делото акт, съответно няма как да е изпаднал в забава в произнасянето по такова искане. По делото има постановен краен съдебен акт, като своевременно са извършени дължимите от съдебния състав действия по подадените от страната молби за изменение и допълване на това решение и по администриране на подадената срещу него въззивна жалба.

Предмет на проверка в настоящето производство е единствено обстоятелството извършено ли е своевеременно от съда определено процесуално действие, съответно дължи ли се изобщо извършване на такова действие. В този смисъл исканията на жалбоподателката за иницииране на проверки и дисциплинарни производства излиза извън обхвата на делото.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. В. Н., обективирано в жалби с вх. №№ на ВКС 5118/04.05.2026 г.; 51119/04.05.2026 г. /двете жалби са с идентично съдържание и са изпратени за администриране в СРС, където са им поставени вх. №№ на СРС 159664/19.05.2026 г. и 159665/19.05.2026 г./, за определяне на срок при бавност във връзка липсата на предприети от съдията-докладчик по гр. д. № 16338/2025 г. по описа на СРС, 165 състав действия, касаещи провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК, съответно постановяване на акт по чл. 247 от ГПК, като неоснователно.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3