Решение № 5044 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5044 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20241110102793 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ........................ е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу Н. П. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1417,23 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за имот – .................., находящ се на адрес: гр. .................., за периода от .................. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – .................... до окончателното плащане, сумата 203,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от .................., сумата 34,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ...................... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – .................... до окончателното плащане, сумата 0,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от .................., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ........................ Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. П. Т., който релевира възражение за изтекла погасителна давност. Заявява, че непогасената по давност сума е готов да заплати, но не и сумите, които вече е заплатил, като твърди, че е извършвал плащания на задължения, претендирани за процесния период. Навежда твърдения, че не е уведомяван по писмен или по друг надлежен начин за дължимостта на процесните суми, както и че дружеството ще предприеме съдебни действия, с оглед на което счита, че не дължи заплащане на разноски на ищеца.

Третото лице помагач на страната на ищеца ....................... не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото нотариален акт за доброволна делба № ............... че процесният недвижим 2 имот – .................., находящ се на адрес: гр. .................... е получен в дял и изключителна собственост от ответника Н. П. Т.. Сключеният договор касае обект с абонатен № ...................... По силата на договора ответникът Н. П. Т. е станал едноличен собственик на процесния апартамент преди началото на исковия период. С оглед изложеното, установява се, че през процесния период клиент за топлинна енергия е ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от .................... при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период.С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един 3 правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – ...................., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода .................. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на .................... и като се вземе предвид, че в периода .................. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от ...................., вкл. са погасени по давност. Задължението за последния месец от посочения период – за м. 07.2019 г., е станало изискуемо на 15.09.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на ........................ (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода .................., през които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ...................., поради което и вземанията за периода от .................... са погасени по давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от .................... Най-старото задължение от посочения период – това за ....................., е станало изискуемо на ...................., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на .................. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода .................., през които давността е спряла да тече), т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ...................., поради което вземанията за периода от .................... не са погасени по давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на което срокът е бил прекъснат и не тече по време на висящността на производството.

При кредитиране заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че начислените от ищеца вземания за част от непогасения по давност период – от ................., отразени в обща фактура от 30.06.2021 г., са 4 погасени чрез плащане преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Вещото лице е разяснило, че в счетоводството на ищеца са отчетени плащания в общ размер 1222, 53 лева, направени преди предявяване на иска т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, които са приспаднати и съобразени от ищеца и на практика, не се претендират суми за главница за ТЕ за периода от ................., като е посочило, че дължимата сума за този период е нула лева според данните от счетоводството на ищеца. Вещото лице е разяснило, че искът на ищеца за главница за ТЕ в размер 1417,23 лева е формиран от вземанията му за периода от .................... г., но ищецът бил дублирал фактурата за месец април 2020 г. в размер 147,65 лева и пояснява, че оттам идва разликата между претендираната от ищеца сума в размер 1417,23 лева и установената от ССчЕ сума – 1269,58 лева, като посочва, че от данните в счетоводството на ищеца общото задължение на абоната за ТЕ е в размер 1269,58 лева без дублираната сума за месец април 2020 г. От ССчЕ се установява, че за периода от ................., макар и включен в процесния период, ищецът не претендира вземания, тъй като същите са платени преди предявяване на иска т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, отразени са в счетоводството и са приспаднати и съобразени от ищеца при подаване на заявлението. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът, отразявайки в счетоводството си, че вземанията му за периода от ................. са изцяло платени, извънсъдебно е признал, че вземанията му за посочения период, са погасени чрез плащане преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което искът за посочения период следва да бъде отхвърлен.