Решение № 575 от 17.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120104906 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „А1 България“ ЕАД против Н. З. А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 122.42 лв. – главница, представляваща неплатена цена на далекосъобщителна услуга, предоставена й по договор № **** в периода от 18.06.2021 год. до 13.12.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на 39.25 лв., начислена върху главницата за периода от 14.07.2021 год. до 16.04.2024 год;

- 592.95 лв. - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение, ведно с мораторна лихва в размер на 156.58 лв., начислена върху главницата, считано от 19.06.2021 год. до 16.04.2024 год.;

- законната лихва върху горните две главници, начиная от 24.04.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.

В насроченото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява; процесуалният му представител, с нарочна молба поддържа исковете, моли за уважаването им и присъждане на деловодни разноски.

Пълномощникът на ответницата оспорва исковете като неоснователни, по съображения, изложени с отговора и нарочна защита. Също претендира разноските по 1 делото.

След анализ на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:

На **** год. между ищцовото дружество - оператор и ответницата - потребител, е сключен писмен договор за мобилни услуги с № *****, при общи условия, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги срещу заплащане, съгласно абонаментен план „А1 ONE Unlimited 26“, а на **** год. договорът е преподписан, но с абонаментен план “A1 Unlimited 34.99”.

На **** год., по повод горния договор, е сключено приложение, съгласно което операторът се е задължил да предоставя на потребителя, срещу заплащане, фиксирана услуга - интернет, телевизия и оборудване „А1 Разширен 75“.

С исковата молба са представени 5 бр. фактури, 1 бр. дебитно известие и 9 бр. сметки, неподписани за получател на услугата, с начислени суми за услуги, предоставяни в периода от 21.05.2021 год. до 20.10.2021 год.

По повод заявление на „А1 България“ ЕАД от 24.04.2024 год., по ч.гр.д.***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми.

При така установените факти, исковете се явяват неоснователни.

Страните са били обвързани от договора за мобилни услуги, но въпреки възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не съумя да докаже предпоставките на 79, ал.1 от ЗЗД, обуславящи дължимост на претендираните такси - че е била изправна страна по договора за далекосъобщителни услуги, т.е. че е предоставил такива, възлизащи на претендираната стойност, както и конкретен размер на месечната абонаментна такса. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните и фиксирани услуги и/или осигуряването на достъп до мрежата за срока на действие на договора. Дори хипотетично на ответния потребител да е предадена активна СИМ-карта и/или друго устройство, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мрежата през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на дадено потребление), което да обоснове дължимостта поне само на месечни абонаментни такси, остана недоказано.

Изходящите от ищцовата страна фактури и сметки за потребление са неподписани от ответницата, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.

Затова искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на далекосъобщителни услуги се явява недоказан, а оттам - неоснователен.

Освен това, договорът съдържа клауза за дължимост на неустойка, но дължимостта на последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и даже да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на оператора 2 по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена претендираната неустойка, в хипотезата на разваляне на договорите за мобилни услуги.

В обобщение - искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД също е неоснователен, защото не се доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.

Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на които ищецът обляга претенцията си за неустойки, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителятответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Размерът на неустойката е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най високите месечни абонаменти според плана. Тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най - високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

Поради неоснователността на главните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД, неоснователен е и акцесорният - по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се присъди адвокатско възнаграждение от 350 лв., чийто размер съдът, при направеното от ищцовата страна възражение, не намира за прекомерен.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “А1 България” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:

3 гр.*****, представлявано от А*Д* и М*М*, предявени против Н. З. А. от гр.Б******, ЕГН **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 122.42 лв. – главница, представляваща неплатена цена на далекосъобщителна услуга, предоставена й по договор № **** в периода от 18.06.2021 год. до 13.12.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на 39.25 лв., начислена върху главницата за периода от 14.07.2021 год. до 16.04.2024 год;

- 592.95 лв. - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение, ведно с мораторна лихва в размер на 156.58 лв., начислена върху главницата, считано от 19.06.2021 год. до 16.04.2024 год.;

- законната лихва върху горните две главници, начиная от 24.04.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на Н. З. А. деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи на 350 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4