Решение № 763 от 19.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 763

Стара Загора, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240701167 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК и образувано по жалба на А. М. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM 1896312 от 06.11.2025г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ К. при ОДМВР С. З., с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „бб“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 3 месеца, за това, че на 06.11.2025г. около 10.41 часа в [населено място], по бул. К. А. Б. до №220, в посока изток-запад, управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел Трафик рег. № [рег. номер], като при подаден ясен звуков сигнал, светлинен сигнал и стоп палка по образец от патрулен автомобил същият е последван и спрян в [населено място] бул. К. А. Б. до №172. Заповедта издадена въз основа на съставен АУАН, сер. GA №4788454 от 06.11.2025г. и връчена, съгласно разписка към заповедта на 06.11.2025г., с указание за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена директно в съда, като е изпратена чрез куриер на 18.11.2025г., поради което е допустима, вкл. като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.

Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, но счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на закона. В с.з. процесуалният представител на оспорващия навежда и довод за нищожност на заповедта, като издадена от орган, за който не е удостоверено, че притежава правомощието за издава акт на посоченото правно основание. вкл. и счита, същата за издадена от некомпетентен орган. Иска обявяването й за нищожна и присъждане на разноските.

Ответникът, мл. автоконтрольор към РУ К. при ОДМВР С. З., не се явява, не взема становище по жалбата.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 06.11.2025г. от полицейски служител, на длъжност мл. автоконтрольор към РУ К. при ОДМВР С. З., против А. М. е съставен АУАН сер. GA №4788454 от 06.11.2025г. за това, че на 06.11.2025г. около 10.41 часа в [населено място], по бул. К. А. Б. до №220, в посока изток-запад, управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел Трафик рег. № [рег. номер], като при подаден ясен звуков сигнал, светлинен сигнал и стоп палка по образец от патрулен автомобил същият е последван и спрян в [населено място] бул. К. А. Б. до №172. Въз основа на този АУАН и за така описаното нарушение на ЗДвП от същия орган е издадена обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, с която на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „бб“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ е наложена мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 3 месеца. За удостоверяване компетентността на издателя по делото се прилага Заповед І 349з-1433/ 22.04.2025г. на Директора на ОДМВР Стара Загора.

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна по така наведеното възражение за нищожност на заповедта.

Актът, на който органа се позовава и в издадената от него заповед с правно основание чл.171, т.1, б.3, подб. бб от ЗДВП е Заповед № 349з- 1433/ 22.05.2025г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, която се представя по преписката /л.24-25/. Към датата на заповедта – 06.11.2025г. е в сила редакцията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Конкретният издател не заема длъжност на ръководител на службите за контрол, поради което по делото следва да е налично доказателство, че това длъжностно лице му е предоставило чрез изрично оправомощаване правото да издава акт за прилагане на ПАМ на осн. чл.171, т.1 о ЗДвП.

Видно от приложеното в преписката доказателство на л. 24-25, директорът на ОДМВР Стара Загора по силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП делегира правото да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1 /б.б, е, ж/ на посочените в раздел I длъжностни лица от състава на ОДМВР Стара Загора, като по т. 5 от заповедта са и служителите на длъжност мл. автоконтрольор I-II степен към РУ от територията на ОДМВР Стара Загора. Не е спорно, че конкретният заема длъжност мл. автоконтрольор в РУ К., но по силата на заповед № 349з-1433 от 22.04.2025г. същият не притежава по делегация компетентността да издава акт на основание чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП, а има компетентността само за заповеди по б.б, е и ж от текста на чл.171, т-1 от ЗДвП. Въпреки указанията на съда, ответникът не представи друго писмено доказателства, което да удостовери факта на притежавана към 06.11.2025г. компетентност по делегация да бъде издател на акт с правно основание чл.171, т.1, б.з от ЗдВП, предвид на което и обжалваната тук заповед представлява нищожен административен акт, като издаден от длъжностно лице, което не притежава /няма предоставена/ такава компетенция.

Жалбата е основателна и с оглед на това основателно е искането на оспорващата страна да се присъдят в нейна полза деловодни разноски, вкл. и заплатеното възнаграждение за адвокат, като доказания размер на направените разноски е общо 610 лв. /държавна такса и възнаграждение за един адвокат, вж. л. 33/, като тяхната равностойност в евро е 311,89.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM 1896312 от 06.11.2025г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Казанлък при ОДМВР С. З..

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплатят на А. М. М. от [населено място] разноски по делото в размер на 311.89 /триста и единадесет и 0,89/ евро.

Решението е окончателно.

Съдия: