Решение № 2732 от 30.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110160072 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, предл.3-то ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. ИВ. Д. срещу [фирма], с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата за 230,00 лева, представляваща платена от ищцата сума на отпаднало основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че посетила интернет сайта на ответното дружество http://mebelnaborsa.bg, на който видяла привлекателен разтегателен фотьойл, който поръчала онлайн. След направената поръчка, по телефона с нея се свързал представител на ответника, потвърдил поръчката и обяснил, че следва да направи частично плащане - т.нар.“капаро“. С оглед предходното, на 25.10.2019 г. ищцата превела в полза на ответника по банков път чрез „[банка]“ АД сума в размер на 130,00 лева, а на 26.10.2019 г. сумата от още 100,00 лева през системата easypay. Поддържа, че след това отново се свързала по телефона с мебелната къща, но от там й обяснили, че не разполагат с фотьойл в същия цвят и трябва да изчака. Ищцата обяснила, че може да избере и друг цвят, като уговорката била да проверят и да й се обадят допълнително.

От тогава ищцата повече не успяла да се свърже с ответното дружество по телефона.

Последвала кореспонденция по електронна поща, в която ответното дружество потвърдило приетата поръчка и извършеното от страна на ищцата плащане, но до датата на подаване на исковата молба в съда, същата не била изпълнена. По 1 изложените в исковата молба и последваща уточняваща молба доводи и съображения, ищцата поддържа становище, че ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне заплатената авансово сума, поради отпаднало основание за нейното плащане.

Претендира направените по производството разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.

Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 29719 от 08.11.2021 г. с тези указания е редовно връчено на ответника съгласно разпоредбата на чл.50, ал.4, вр.чл.47, ал.1 ГПК/.

Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск е вероятно основателен, предвид събраните по делото писмени доказателства – платежно нареждане, разписки и кореспонденция по електронна поща между страните.

На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК, ищецът претендира и платената държавна такса „в производството по обезпечение на иска“ в размер на 40,00 лева. Действително, по делото е представен документ за внесена такса в горепосочения размер, но тя не следва да бъде възлагана в тежест на ответното дружество. Това е така, тъй като държавна такса в размер на 40,00 лева се дължи по молба за обезпечение на бъдещ иск, но не и по образувано производство, в хода на което се иска обезпечение на вече предявен иск.

С оглед предходното, внесената държавна такса е недължима, поради което са налице основания за нейното връщане на ищцата, а не за възлагане в тежест на ответника.

Освен разноските за държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско 2 възнаграждение в размер на 600,00 лева, ответното дружество следва да заплати на ищцата и сумата от 5,00 лева – такса за издаване на обезпечителна заповед.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма] ЕООД, ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление:

[адрес] да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН ********** на основание чл.55, предл.3-то ЗЗД сумата от 230,00 лева, представляваща платена от ищцата сума на отпаднало основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма] ЕООД, ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН ********** сумата от общо 655,00 лева, представляваща направени разноски по производството.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3