Решение № 370 от 17.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Монтана, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100293 по описа за 2025 година бразувано е по предявени от „**********“ ЕООД, ЕИК: ******** срещу Д. Д. М., установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 725,86 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 776713/07.01.2022 г.., сключен със „Стик кредит“ АД, , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.12.2024 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 116.39 лв. за периода от 07.01.2022 г до 07.11.2022 г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане в размер на 1037.22 – Неустойка по чл.17 от договора за кредит. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане в размер на 318.83 – законна лихва за забава в заплащането на месечните погасителни вноски за периода 07.01.2022 г. до 19.11.2024 г.

1

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към цесионера и него по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.. Представя доказателства и претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, както и сумата да е превеждана на ответника. Оспорва извършената цесия. Прави възражение за нищожност, поради надвишаващо максималния праг ГПР и размерът не е посочен точно и ясно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че на 07.01.2022 г. между " Стик – Кредит" АД и Д. М. е сключен договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който й е предоставен кредит в размер на 800 лв. срещу задължението й да го върне за десет месеца. Неразделна част от договора са Общите условия на кредитора.

Размерът на кредита е 800 лв., при срок на кредита – 10 месеца, който да се върне на 10 вноски, по 178,01 лв. всяка, лихвен процент на кредита – 36 %, ГПР – 42. 58 %, общ размер на всички плащания 963,35 лева.

В чл. 17 от Договор за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща неустойка за непредоставено обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на стойност 0,9% от стойността на усвоения кредит по Договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между "Стик Кредит" АД /цедент /, и "АПС БЕТА България" ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Според извадка от Приложение 1, предмет на цесията е и вземане срещу ответника по процесния договор. Приложение към исковата молба и уведомление до ответника за узвършената цесия.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение е посочено, че Изчисленото ГПР %, вписано в чл.1 (4) от Договора за потребтелски кредит, е обследвано от вещото лице. Вещото лице е спазило 2 изискванията и математичската методология, описана в Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като обобщава, че в ГПР са включени: лихвени разходи /възнаградителна лихва/ на стойност от 163,35лв. При така включените разходи, по формулата за ГПР се генерира стойност от 42,577%, което се съответства на вписаната стойност на ГПР в Договора за потребителски кредит № 776713 / 07.01.2022г размер от 42,58%. B B ГПР от 599,38% при включена в него неустойка за непредоствено обезпечение размер от 816,77 лв, е изчислен по Договор за кредит № 776713 / 07.01.2022г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са включени стойностите на отделните компоненти по формулата, а именно: Главница 800 лв; Възнаградителна лихва за периода от 10 месец в размер от 163,35 лв; Неустойка непредоствено обезпечение, съгласно ДК в размер от 816,77 лв; При 36% на вписан ГЛП по Договор за кредит № 776713 / 07.03.2022г и включване на неустойка, ГПР % е изчислено на нива от 599,38% като се спазва формулата и методологията в Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК. Сумата по Договор за потребителки кредит, предоставен от разстояние № 776713 / 07.01.2022г в размер от 800лв е усвоен на дата 07.01.2022г, от които сумата в размер 154,64 лв е рефинансиран кредит, а сумата в размер 645,36 лв е преведена по банакова сметка на кредитоплучателя.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният 3 процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде повисок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.

58%, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите з а кредита, а именно – задължението за неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход п о кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е налице изключението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е да върне заема.

Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за изпълнение задължение от потребителя заедно с месечните вноски, представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че тази неустойка е част от общия разход 4 п о кредита за потребителя, поради което подлежи на включване в ГПР.

Невключването й в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно от това, при включване на неустойката в ГПР, то размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на 599 %.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.

23 ЗПК.

При горните изводи и съгласно чл. 23 ЗПК ответницата дължи само чистата стойност на кредита, която е 800 лв. Видно от изводите на вещото лице, тя е платила 585 лева, като платената за погасяване на останалите компоненти по договора следва да бъде отнесена към главницата, защото след като договорът е нищожен, тя не може да послужи като валидно основание за получаване на суми.

При това положение предявените искове подлежат на отхвърляне в цялос т, освен за главницата в размер на 215 лева.

По разноските:

По разноските

Предвид частичната основателност на предявения иск, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно 5 отхвърлената част на иска.

Разноските на ищеца възлизат общо на 593,97 лева, от които 43,97 лева заплатена държавна такса по ч.гр.д.№ 107/2025. на РСМ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в по ч.гр.д.№ 107/2025. на РСМ, и 450 лева – разходи в настоящото производство (50 лева внесена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсулстко възнаграждение). От тях в тежест на ответника се възлагат 58,09 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които 14,08 лева по заповедното дело и 44,01 лева в настоящото производство.

Разноските на ответника по исковото дело са в размер на 1100.00 лева, от които 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и 700 в настоящото производство. От тях в тежест на ищеца се възлагат 992,42 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. М., **********, дължи на „**********“ ЕООД, ЕИК: ******** , следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 107/2025 г., по описа на РС – Монтана, а именно: на правно правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 215 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 776713/07.01.2022 г.., сключен със „Стик кредит“ АД, , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.12.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за над присъдения размер до пълния предявен размер от 725,86 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане;