Решение № 602 от 05.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Благоевград, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100021 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. Л. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С..... чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. С......... със съдебен електронен адрес за призоваване .......... против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С........представлявано от управителите И..... В.... Д..... и Д.... В...... Н...

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между П. Л. Б., с ЕГН: **********, в качеството и на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца с IBAN: ..........

Твърди се, че на 28.11.2022 г. между ищцата и ответното Дружество е сключен договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи се, че съгласно чл. 1 от Договора, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 4000 лв, а съгласно чл.

3 от договора, ищцата е трябвало да върне общо сумата от 5400 лв., която представлява сбор от главница в размер на 4000 лв.; лихва в размер на 1400 лв., при лихвен процент 35%. Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде извършено на 28.12.2022 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 21.05.2024 г. (крайна падежна дата на вноска).

Посочва се, че съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на 49,66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, 1 предоставило обезпечението. Посочва се, че със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Твърди се, че изложеното в чл.5 от договора е обективно невярно. Посочва се, че след направена справка в сайта на ответното дружество (https://www.ferratum.bg/) се установява, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. Посочва, че в този смисъл няма как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да има Г арант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които ответникът сключва със своите клиенти.

Твърди се, че за да обезпечени задълженията си по така сключеният договор ищцата се е видяла принудена да сключи договор за гаранция с Multitude Bank, като размерът на възнаграждението на поръчителя бил посочен в т.4.3 от СЕФ, представен към исковата молба, а именно: 4040 лева.

Твърди се, че към датата на сключването на договора задължението на ищцата е било в общ размер на 9 440 лева ( главница+ лихва+ такса гарант), като ищцата е погасила предсрочно задълженията си по процесният договор за кредит, като е заплатила сума в общ размер на 2 219,76 лева на ответното дружество, за което обстоятелство представя платежни нареждания.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД се сочи, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което се сочи, че приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи се, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочва се, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Твърди се, че Договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди се, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като се цитира съдебна практика в тази насока (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - В..... по в. гр. д. № 2

2218/2022 г.; Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/. Решението (C-44817), по дело C-453/10; По дело C- 448-17; заключението на генералния адвокат по дело OPC-453-10 и др.

Сочи се, че съдебната практика приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Т......, Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Б....... II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

Посочва се, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е. следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР се твърди, че не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди се, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, според ищеца противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи се,че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и се сочи, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

На следващо място се сочи, че от уговорките в договора между страните и тези в договора за /гаранция/ поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.

Посочва се, че това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо се твърди, че компонентът "вноска гарант" от последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В случая в процесния Договор е посочен 3

ГПР - 49.66, а ако се включи разходът за такса гарант 4040 лева, и възнаградителната лихва, то този ГПР няма да е 49.66. Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, се сочи, че със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът на това основание следва да се счита нищожен.