Решение № 3139 от 28.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3139 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110150991 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ***Б, срещу ответник Л. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, район Красно село, ***, вх.В, ет.2, ап.51, и със съдебен адрес гр.София, ***, ет.3, офис 1, чрез адв.С. К., с която е предявен иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца С. С. - сума в общ размер от 5883,11 лева/лв./, от които сумата от 5283,96 лева (пет хиляди двеста осемдесет и три лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 511,00 лева (петстотин и единадесет лева), представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за период от 16.10.2020 г. до 19.04.2022 г., 74,79 лева (седемдесет и четири лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,36 лева (тринадесет лева и 36 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница за ДР за период от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г ., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр. София, ***, вх.В, ет.2, ап.51, аб.№ 91053/инсталация № 4000112031, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИ/№ 13919/19.5.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 23228/2022г. на СРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответника в качеството си на собственик на топлоснабдения имот и клиенти на ТЕ е използвал топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. София, ***, вх.В, ет.2, ап.51, аб.№ 91053/инсталация № 4000112031. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на 1 месечните дължими суми е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ/2016г./ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон/чл.31 и чл.32 ОУ/. Твърди, че ответника не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Поради забавата на ответника се претендират лихви върху ТЕ и ДР.

Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА е подал отговор на искова молба, чрез упълномощен адвокат, в който предявените искове са оспорени по основателност, поради липса на достатъчно доказателства. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, изискуеми за период 1.5.2018г.-30.4.2019г. за сумата 685,17лв., като се посочва, че за вземанията следва да се приложи кратка 3-годишна давност, поради периодичния им характер. Оспорва се, че ответника не е бил ползвател на ТЕ. Оспорват се лихвите, защото няма доказателства за публикуване на сайта на ищеца. Оспорва се, че сумите за ДР следва да се претендират не от ищеца от 3-то лице помагач Б.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, като се присъдят сторените разноски в размер на 900лв., от които 300лв. за адв.хонорар в заповедно производство и 600лв. за исково.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги уважи, като няма възражения по списъка с разноски на ответника.

В о.с.з. ответника, редовно призован, не се явява лично, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа подадения отговор и възраженията направени с него, като моли съдът да отхвърли исковите претенции, да присъди разноски по списък. Ответника няма възражения по списъка с разноски на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени документи - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 87145/3.5.2022г. по което е обр.ЧГД№ 23228/2022г. на СРС и копие от документ за платена държавна такса от 117,66лв./л.9-15/; писмо от СО-р-н Красно село от 13.4.2022г./л.16/;

2

Нотариален акт № 146/31.1.1994г. на софийски нотариус по силата на който ответника е получила по дарение процесния имот от РВН, като последната е запазила право на ползване до края на живота си/л.17-18/; Препис-извлечение от акт за смърт на РВН, починала на 14.11.2015г./л.19/; Искане за Заличаване на възбрана върху недвижим имот от 25.3.2015г. от ответника до Сл.Вп.-София/л.20/; Искане за Вписване на възбрана върху недвижим имот/л.21/; Договор между СЕС и Б за предоставяне на услуга дялово разпределение № 384/7.8.2001г./л.22-24/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/ЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците от 9.10.2000г., като за ап.51 е вписана Р Н./6-ти ред//л.24-25/; Споразумителен протокол от 7.11.2001г. между ищеца и представител на ЕС/л.26/; Съобщения към Общи фактури от 31.8.2020г., 31.7.2021г./л.27-30/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонат № 4000112031/л.31/; Договор между Т и фирма Б от 9.6.2020г./л.32-39/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на потребители в гр.

София/л.40/; пълномощно за ищеца/л.41/; молба с вх.№ 207568/4.10.2022г. за доплатена ДТ по сметка на СРС/л.45-46/; и документите към ОИМ както следва – пълномощно за ответника/л.53/, ДПЗС от 10.11.2022г. за предоставена безплатна правна помощ на ответника/л.54/; декларация от ответника, че е материално затруднено лице/л.55/; списък с разноски по чл.80 ГПК за ответника/л.56/.

По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по ЧГД № 23228/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.

По делото е прието като доказателство молба с вх.№ 16083/20.1.2023г. на 3-то лице помагач Б, с приложени към нея доказателства за отчитане на потреблението за процесния имот в процесния период/л.70-74/. От молбата се установява, че титуляр на партидата за спорния имот е ответника, като същата е предоставила достъп за имота, за да се отчетат топломерите.

По делото е обявено за БЕЗСПОРНО между страните изложеното в ИМ по отношение на - в имота е доставена ТЕ в претендирания размер от ищца за посочения в ИМ период, извършено е дялово разпределение, няма спор по начислените суми за исковия период и за процесния имот. Няма спор, че ФДР е Б, които са извършили дяловото разпределение.

Поради изложеното съдът е отказал да допусне исканата от ищеца съдебно-техническа експертиза като неотносима, поради приетите за безспорни факти.

Следователно с оглед липсата на изложени възражения от ответника и с оглед приложените писмени доказателства съдът приема, че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач/конституиран по делото/ е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи, като извършените измервания в АС /абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период, както и при съобразяване с изравнителните сметки за връщане.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л.75-80/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период за доставена ТЕ възлизат на 4903,32лв., а за дялово разпределение – 74,79 лв., а за лихви съответно сумите 568,17лв. и 13,36лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа, който 3 факт се доказва от събраните по делото доказателства - Договор между СЕС и Б за предоставяне на услуга дялово разпределение № 384/7.8.2001г./л.22-24/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/ЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на собствениците от 9.10.2000г., като за ап.51 е вписана Р Н./6-ти ред//л.24-25/; Споразумителен протокол от 7.11.2001г. между ищеца и представител на ЕС/л.26/. Доказано е също така и не се оспорва, че наследодателката на ответника - РВН, починала на 14.11.2015г., е придобила правото на собственост върху процесния имот, като го е дарила на ответника по силата на сделка обективирана в Нотариален акт № 146/31.1.1994г. на софийски нотариус, като след дарението си е запазила правото на ползване до смъртта си/която е настъпила преди исковия период/. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че ответникът е собственик на имота, като се води и титуляр на партидата за имота видно от приетите по делото фактури издавани от ищеца и от доказателствата представени от 3-то лице помагач.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото не беше установено да е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на трето лице или правото на собственост върху топлоснабдения имот да е прехвърлено на трето лице, съдът счита за доказано, че ответникът се явява клиент на ТЕ за битови нужди за процесния период, като възраженията в тази посока са напълно опровергани от събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.