Решение № 156 от 01.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 169/2024
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Грета Илиева Чакалова
Цитирани разпоредби
- чл.530 · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.24 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.30, ал.3 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.32, ал.4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.37, ал.1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.39, ал.1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.39, ал.2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.40, ал.1 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Грета Ил. Чакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20245300900169 по описа за 2024 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Подадена е жалба от Н. Ж. Ч. в качеството му на заявител да се впише в ТРРЮЛНЦ Сдружение за осъществяване на общественополезна дейност с наименование СПОРТЕН КЛУБ ПО ТАЕКУОНДО „ХВАН“ чрез процесуалния му представител адв.В.
З. против
Отказ
№
20240223133145/26.02.2024 г. на Длъжностно лице при Агенция по вписванията.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, като излага мотиви за това и иска отмяната му.
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА излага становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
След преценка на доказателствата Съдът намира за установено:
Подадената жалба е допустима, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл.25, ал.1 1
ЗТРРЮЛНЦ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните причини:
Подадено е Заявление вх.№ 20240223133145/23.02.2024 за първоначална регистрация на Сдружение Спортен клуб по таекуондо „ХВАН“; с устава на сдружението се предвижда, че органите на сдружението са Общо събрание и Управител. За да откаже вписването, Длъжностното лице се аргументира с обстоятелството, че съобразно правилата на чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ сдружението за извършване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган, а в устава на сдружението се предвижда, че управителният орган е Управител – едноличен орган, което противоречи на Закона.
Съгласно чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган. При тълкуване на тази норма следва да се приеме, че е налице изискване органите на юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност да бъдат колективни, което изискване не се отнася само до върховния орган, а и до управителния орган. В чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ изрично се постановява, че спрямо юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се прилагат разпоредбите на Закона, доколкото в тази глава /Глава III/ не е предвидено друго.
Действително в общите правила, касаещи както сдруженията, така и фондациите, е предвидена възможност управителният орган /Управителен съвет/ да бъде както колективен, така и едноличен, но в случая не може да намери приложение чл.30, ал.3 ЗЮЛНЦ. Изискването за задължителна колективност в органите на управление на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е специална разпоредба – чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ, която се отнася до създаване на специални правила, в отклонение от общите правила, в които изрично е посочено, че върховният орган е колективен. В случай, че чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ се отнася само да върховния орган, то не е било необходимо чл.39, ал.2 ЗЮЛНЦ да препраща към чл.32, ал.4 ЗЮЛНЦ , в който се регламентира начинът на вземане на 2 решенията от управителния орган; от текста на чл.32, ал.4 ЗЮЛНЦ, към който препраща специалната разпоредба на чл.39, ал.1 ЗЮЛНЦ става ясно, че управителният орган е колективен и решенията се ввземат със съответното мнозинство в зависимост от вида на решенията.
Като допълнителен аргумент към изложеното, следва да бъде посочена и нормата на чл.40, ал.1 ЗЮЛНЦ, която посочва, че колективните органи на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност водят книги за протоколите от заседанията си. В чл.24 ЗЮЛНЦ и чл. 29 ЗЮЛНЦ върховният орган на такова сдружение еднозначно е определен за колективен. Другият колективен орган на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност би могъл да бъде само Управителният съвет. Или от текста на чл.40, ал.1 ЗЮЛНЦ еднозначно следва, че управителният орган на сдружението в обществена полза е колективен и не може да бъде едноличен управител.
Предвид изложеното Съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Регистърното производство по чл.13 и следващите от ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК и Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената и със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че се присъждат разноски по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като отговорността за разноски се прилага само в спорните съдебни производства, при които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.
3
Ето защо на АВп не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба чрез адв.В. З. от Н. Ж.
Ч. в качеството му на заявител да се впише в ТРРЮЛНЦ Сдружение за осъществяване на общественополезна дейност с наименование СПОРТЕН КЛУБ
ПО
ТАЕКУОНДО
„ХВАН“ против
Отказ
№
20240223133145/26.02.2024 г. на Длъжностно лице при Агенция по вписванията
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от връчването му на страните Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4