Решение № 1484 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100513021 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 15973/05.10.2023г., постановено по гр. д. № 7031/2023 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, е уважен изцяло предявеният от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД иск, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца на сумата от 2 318,67 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.02.2023 год. , до окончателното изплащане на главницата.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД, в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че съдът е възприел доказателствата по делото селективно, като е кредитирал единствено тези, подкрепящи твърденията на ищеца, без да обсъди доказателствата, сочещи в подкрепа на тезата на ответното дружество.

Посочва се, че по този начин е ограничено правото на защита на ответника и са формирани неправилни фактически и правни изводи, довели до изцяло уважаване на исковите претенции. В жалбата се изтъква още, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за събиране на гласни доказателства чрез разпит на посочения от ответника свидетел С. В. С. – водач на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ****, чиито показания са от съществено значение за изясняване механизма на процесното ПТП. Според въззивника това процесуално поведение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес, доколкото съдът е длъжен да изгради вътрешното си убеждение въз основа на всички относими факти и събрани по делото доказателства..

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Намира, че по делото е приета неоспорена съдебноавтотехническа експертиза, която установява механизма на настъпване на ПТП на 24.03.2022 г. около 13:30 ч. в гр. Варна, при което водачът на товарен автомобил „Ивеко“ по бул. „Владислав Варненчик“, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, е ударил отзад спрелия на червен сигнал лек автомобил „Дачия Сандеро 3“. Този механизъм се потвърждава както от свидетелските показания, така и от съставения протокол за ПТП. Поддържа се, че възраженията на ответника за съпричиняване са останали недоказани. Изтъква се още, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, като съдът е допуснал поискания от ответника свидетел и е предприел необходимите действия за призоваването му. Независимо че разпитът не се е осъществил, останалите събрани доказателства изцяло потвърждават твърдяната от ищеца фактическа обстановка, поради което искът правилно е приет за доказан както по основание, така и по размер.

Предвид изложеното въззиваемият отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД о т „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве” АД иск, с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца на сумата от 2 318,67 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.02.2023 год. , до окончателното изплащане на главницата.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

2

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени и гласни доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 6701048022000207, със срок на застрахователно покритие от 27.01.2022 г. до 26.01.2023 г., сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****.

На следващо място е безспорно и се установява от представените доказателства, че към момента на ПТП при ответника е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/30/122000590446 за товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****.

На 24.03.2022 г., около 13,30 часа в гр. Варна, водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли с рег. № **** се движи по бул. „Владислав Варненчик“ и около № 260 реализира удар в задната част на намиращия се пред него на червен сигнал на светофарната уредба водач на л.а. „Дачия Сандеро 3“ с рег .№ ****. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 24.03.2022 г.

Във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка № 67012200314, като на сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 4637,33 лева, а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП между С. С. с управлявания от него товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № **** и С.Д. с управлявания от него лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****, като е настъпил удар в задната броня на л.а. „Дачия Сандеро“ и предната броня на товарен автомобил „Ивеко Дейли“. Ударът е настъпил при движение напред и направо на водача управляващ товарен автомобил „Ивеко Дейли“ в задната част на спрелия на червен сигнал на светофарната уредба водач на л.а. „Дачия Сандеро 3“ с рег.№ ****. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство.

Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, 3 т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на двамата водачи.

Заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ в частта, в която е даден отговор на въпросите, касаещи самото деяние и механизма на настъпване на вредите, следва да бъде кредитирано, тъй като същото пълно, компетентно и обосновано е отговорило на зададените му задачи. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 24.03.2022 г., около 13,30 часа в гр. Варна, водача на товарен автомобил „Ивеко" с рег.№ **** се движи по бул. „Владислав Варненчик" и около № 260 поради неспазване на необходимата дистанция и движение с несъобразена скорост реализира удар в задната част на спрелия на червен сигнал на светофарната уредба водач на л.а. „Дачия Сандеро 3" с рег.№ ****. Съпоставката между установения механизъм, отразеното в двустранния констативен протокол и характера на уврежданията обосновава категоричен извод за пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия автомобил „Дачия Сандеро“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на участниците в ПТП – С. С. управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № **** и С.Д. управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****.