Определение № 4910 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4910 гр. Варна, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502212 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СОТ НЕРОН“ ЕООД, ЕИК 201340901, седалище град Разград, подадена чрез пълномощник адвокат М.

М., РзАК, против разпореждане № 2244/ 25.07.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 800/ 2025 г. на Районен съд - Девня, с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжника „Дружба“ АД, ЕИК 826009402, седалище град Разград, за сумата в общ размер на 50 463,34 лева, формирана от сбора на неплатени задължения по 5 броя фактури за охрана и пропускателен режим и съответната мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Поддържа, че претендираното вземане е по пет отделни фактури, всяка от които съставлява отделен правопораждащ юридически факт, поради което и счита, че в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е налице кумулативно съединяване на пет отделни претенции за главница и лихва.

Счита, че формираните от съда правни изводи не кореспондират на отправената претенция, поради което и е достигнато до неправилен извод, че заявлението не е подсъдно на районен съд поради несъответствие с правилата на чл.410, ал. 1, т. 1 от ГПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени 1 доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд - Девня по заявление на „СОТ НЕРОН“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника „Дружба“ АД за сумата от 48 932,64 лева, съставляваща сбор от незаплатени задължения по 5 броя фактури за охрана и пропускателен режим, издадени в периода м. март – м. юли 2025 г., и лихви за забава в общ размер на 1213,70 лева, начислени за периода 19.03.2025 г. - 21.07.2025 г. върху задълженията по отделните фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски.

Предмет на обжалване е разпореждане на районен съд, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от търговско дружество – заявител в заповедното производство, чрез надлежно упълномощен представител, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

За да се произнесе, съдът съобрази, че заповедното производство е особено производство, което се подчинява на особени правила. Процесуалният закон го характеризира като строго формално. Последното е предоставено на изключителната родова подсъдност на районните съдилища като първа инстанция. Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК поставя като абсолютно изискване за издаването на заповед за изпълнение вземането да бъде за парични суми или за заместими вещи, с подсъдност на иска пред районен съд.

С оглед на изложеното, следва да се посочи, че условието на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е от значение за преценка наличие на основанията за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение, а не родова подсъдност.

Налице са и изключения, при които може по реда на производството по чл. 410 ГПК да се претендират и вземания независимо от размера им (т.е. в размер над 25 000 лв.), но само съобразно изрични разпоредби за това в конкретни закони.

Следва да се съобрази и че няма пречки да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за множество отделни вземания, всяко от които е на стойност под 25 000 лв., но сборът на всички тези вземания да е значително по-голям от 25 000 лв. В настоящия случай обаче не е налице нито едно от посочените изключения.

Пред Районен съд - Девня е предявено вземане, в което заявителят е посочил общият размер на претенцията си - сумата от 50 463.34 лева.

Уточнено е, че същата е формирана от две отделни пера - главница в общ размер на 48 932.64 лева по неплатени 5 броя конкретни фактури за месеците от март до юли 2025 г. и лихви по повод на забавеното погасяване на същите.

Съдът намира, че въпреки че стойността на всеки платежен документ е под 25 000 лева, не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че в 2 заявлението по чл. 410 от ГПК са кумулативно обективно съединени отделни парични претенции. Изводът е обусловен от това, че процесният случай е свързан с последователно издавани месечни фактури за осъществена охрана и пропускателен режим в завода на дружеството - длъжник, което обуславя обоснованост на заключението, че в случая са налице договорни или поне трайни търговски отношения между страните. Това от своя страна води мотивирано съда до извода, че се касае за вземания, произтичащи от общ правопораждащ факт – възнаграждения за осъществените услуги по договорно правоотношение с продължаващо във времето изпълнение, а не за отделни договори, обективирани в съответните фактури.

Поради това, че цената на претенцията надхвърля установения в нормата на чл. 104, т. 4 от ГПК праг от 25 000 лева, законосъобразно и правилно първоинстанционният заповеден съд е приел, че искът би бил подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

С оглед на това обосновано следва да се приеме, че подаденото заявление по чл. 410 от ГПК не отговаря на императивните изисквания на чл.

410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това от своя страна налага извода, че претендираната заповед за изпълнение не може да бъде издадена, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2244/ 25.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 800/ 2025 г. на Районен съд – Девня, с което е отхвърлено заявлението на „СОТ НЕРОН“ ЕООД, ЕИК 201340901, седалище град Разград, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу „Дружба“ АД, ЕИК 826009402, седалище град Разград, за сумата от 50 463,34 лева, формирана от сбора на неплатени задължения по фактури за предоставени в периода от м. март до м. юли 07.2025 г. услуги охрана и пропускателен режим, в общ размер на 48 932,64 лева и лихви за забавено плащане по всяка една от фактурите, начислени в периода 19.03.2025 г.- 21.07.2025 г. в общ размер на 1 213,70 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението (21.07.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4