Решение № 109 от 15.04.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Разлог, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Гр. дело №

20211240101414 по описа за 2021 година

Производството по настоящото гр. д. №1414/2021 г. по описа на РС-Рг е образувано по ИМ на С.Б.К., ЕГН*, против Е.Г.П., ЕГН*.

В ИМ се твърди, че с Нот. акт за удостоверяване право на собственост №154, том 2, дело №667/1961 г. на Рг.РС, Г.Б.К. /дядо на ищцата С.Б.К./ е признат за собственик на парцел VII, кв.74 по плана на г.Р. С Нот. акт за дарение на недвижим имот №23, том 1, дело №44/1979 г. на Рг.РС, Г.Б.К. и неговата съпруга М.Й.К., са дарили на Б.Г.К. /баща на ищцата С.Б.К./ 1/2 ид. ч. от гореописания парцел. Сочи се, че Г.Б.К. е починал на *, а неговата съпруга М.Й.К. е починала на *, като двамата са оставили 2-ма наследници – Е.Г.П. /тяхна дъщеря и леля на ищцата/ и Б.Г.К. /техен син и баща на ищцата/. Последният е починал на *, и е оставил за свой наследник ищцата С.Б.К. /негова дъщеря/. По този начин ищцата е станала собственик по наследство от своя баща на 3/4 ид. ч. от имота, а останалата 1/4 принадлежи на ответницата по наследство от родители й.

Сочи се, че понастоящем гореописания парцел представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., с адрес г.Р., у.“Д.Г.“№8, площ – 624 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Сочи се, че в имота попадат следните сгради:

1. сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., застроена площ – 118 кв.м., брой етажи - 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна;

2. сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., застроена площ – 81 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда;

3. сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., застроена площ – 65 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда;

4. сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., застроена площ – 30 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – хангар, депо, гараж;

5. сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., застроена площ – 22 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – хангар, депо, гараж.

Твърди се, че жил. сграда е построена от дядото и бащата на ищцата, но за нея както и за другите сгради, не са издавани строителни книжа, както и не са налице документи за собственост, удостоверяващи собственика, поради което същите по приращение били собствени на собствениците на земята.

Твърди се, че след смъртта на баща й, при плащането на данъци в данъчната служба на г.Р., 1 ищцата установила че ответницата се е снабдила с констативен нот. акт №17, том 5, дело №5691/2021 г. на СВп-Р., с който е призната за собственик по наследство и давност на следните имоти – на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, предназначение – жилище, апартамент, посочена площ – 107 кв.м., с адрес г.Р., у.“Д.Г.“№8, е.1.

Ищцата поддържа, че ответницата е призната за собственик на горепосочените имоти в обем, който надхвърля квотата й от 1/4 ид. ч. в съсобствеността. С издаването на констативния нот. акт в полза на ответницата, били накърнени собственическите права на ищцата от 3/4 ид. ч. върху поземления имот с идентификатор *** и върху самостоятелния обект с идентификатор ***. Сочи, че страните по делото не са постигали устна или писмена уговорка за разделяне на наследствените имоти. Твърди се още, че владението на ищцата върху имотите е отнето, същите били заключени и тя нямала достъп до тях.

Горните фактически твърдения обуславят правния интерес на ищцата от предявяване на иск по чл.108 от ЗС, с който да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по наследство на 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и на 3/4 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., и да осъди ответницата да предаде на ищцата владението върху 3/4 ид.ч. от имотите, както и да отмени Нотариален акт по давност и наследство, вписан като акт №17, том 5, дело №5691/2021г. на Служба по вписванията-Разлог в частта му над 1/4 ид. ч. от горепосочените имоти.

В отговора на ИМ, ответницата оспорва собственическите права на ищцата върху процесните имоти на твърдяното придобивно основание и при посочените квоти. Твърди, че ищцата е собственик по наследство от баща си Б.Г.К. на 1/2 ид. ч. от поземления имот и на 2-рия етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., който обаче не бил отразен като самостоятелен обект поради бездействието на ищцата респ. нежеланието й.

Ответницата не оспорва, че ищцата С.Б.К. е дъщеря на Б.Г.К. /брат на ответницата/ и внучка на Г.Б.К. и М.Й.К. /родители на ответницата/. Твърди се, че още преди ищцата да навърши 1 годинка, нейната майка – Е.Х.К. /Д./ е напуснала семейното жилище и през 1981/1982 г. бил постановен развод между нея и съпруга й Б.Г.К., като родителските права били предоставени на майката, със съответен режим на лични отношения на бащата с детето, който режим обаче реално не се е осъществявал поради негативното отношение на майката към бившия й съпруг. Твърди се, че ищцата имала негативно и неморално поведение към своя баща и към своите баба и дядо и след като навършила пълнолетие, не дошла нито веднъж да ги види. Дошла за първи път в къщата през м.12.2003 г., когато М. и Г.К., в присъствието на С. - нейния съпруг и баща, заявили ясно и категорично, че 1-вият етаж от къщата и половината от парцела ще бъдат за ответницата, предавайки й владението върху 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с 1-ви жил. етаж с идентификатор ***, както и 1/2 ид. ч. от сградите върху него, като двете половини от имота били поделяеми и ясно обособени, ползващи се така от години. Братът на ответницата – Б.Г.К., за който ответницата също се грижила, заявил че ще й прехвърли и неговата собственост, дарена от баща му, но поради влошаване на здравословното му състояние, това не се осъществило. Твърди се, че ищцата е заявила, че това не я интересува, че никога няма да дойде да живее в тази къща, нито иска да гледа, който и да е от тях, и заявила, че не желае да има никакво наследство от К.. Сочи се, че оттогава до ден днешен единствено ответницата осъществявала всякакви действия на разпореждане с имота, който й бил предаден от неговите законни собственици – Г. и М.К., за които ответницата се грижила в дома им, както и поела текущите задължения за заплащане на ток, вода и т.н.. Извършила цялостен ремонт на къщата. Твърди, че след като е получила владението върху 1/2 ид. ч. от 2

ПИ с идентификатор ***, ведно с 1-ви жил. етаж с идентификатор ***, както и 1/2 ид. ч. от сградите върху него, през м.12.2003 г. е започнала да осъществява фактическа власт върху същите, продължила повече от 10 години, явно и несмущавано, манифестирайки намерението си за владението единствено и само за себе си.

На последно място твърди, че след развода с брат й, майката на ищцата е получила сумата от 1`031.00 лв. при делба в режим на СИО на 2-рия етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., съгласно Решение от 25.12.1984 г. по гр. д. №123/1983 г. по описа на Рг.РС.

В СЗ ищцата С.Б.К. не се явява. Представлява се от адв.М., която поддържа иска и пледира за уважаването му.

В СЗ ответницата Е.Г.П. не се явява. Представлява се от адв. П., която оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Нот. акт за удостоверяване право на собственост №154, том 2, дело №667/1961 г. на Рз.НС, Г.Б.К. е признат за собственик на парцел VII, кв.74 по плана на г.Р., при съседи:

С.Б.К., държавно място, игрището и улица.

С Нот. акт за дарение на недвижим имот №23, том 1, дело №44/1979 г. на Рг.РС, Г.Б.К. и неговата съпруга М.Й.К. са дарили на сина си Б.Г.К., 1/2 ид. ч. от дворно място парцел VII в кв.74 по плана на г.Р., целия състоящ се от 601 кв. м., при съседи: С.Б.К., държавно място, игрището и улица.

Видно от Удостоверение за н-ци изх. №546/09.03.2021 г. на О.Р., М.Й.К. е починала на *, и е оставила за н-ци Г.Б.К. – съпруг, Е.Г.П. - дъщеря и Б.Г.К. - син.

Видно от Удостоверение за н-ци изх. №547/09.03.2021 г. на О.Р., Г.Б.К. е починал на 07.04.2018 г. и е оставил за н-ци - Е.Г.П. - дъщеря, и Б.Г.К. - син.

Видно от Удостоверение за н-ци изх. №1275/24.08.2020 г. на О.Р., Б.Г.К. е починал на 01.01.2020 г. и е оставил за свой единствен наследник - дъщеря си С.Б.К..

По делото е представено Решение №216/25.12.1984 г. гр. д. №123/1983 г. на Рг.РС, постановено по иск за делба на прекратена семейна имуществена общност, по силата на което в дял на Б.Г.К. е поставен втория етаж от жилището, построено върху парцел пл.

№2665 по плана на г.Р., при съседи: С.Б.К., държавно място, игрището и улица, като за уравняване на дяловете Б.Г.К. е осъден да плати на Е.Х.К., сумата от 1`031.00 лв. ведно с 6% лихва, считано от влизане с сила на решението.

С Констативен нот. акт №17, том 5, дело №5691/2021г., Е.Г.П. е призната за собственик по наследство и давност на следните имоти – на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен на 1-ви етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение – жилище, апартамент, посочена площ – 107 кв.м., с адрес г.Р., у.“Д.Г.“№8, е.1.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства.

Св. А.Б. е сестра на ищцата С.Б.К.. Сочи, че имотът представлява дворно място, с построени в него къща на 2 етажа с тавански стаи, 2 гаража и 2 селскостопански постройки. Твърди, че в къщата са живели бащата на С.К. – Б.К., заедно с неговите родители. След тяхната смърт в къщата не живее никой, същата е необитаема. Ответницата Е.П. /леля на ищцата/ не живее в къщата и никога не е живяла. Откакто е омъжена /повече от 40 г./ живее на друг адрес.

Св. М.К. живее в съседство с процесната къща. Твърди, че в къщата са живели Г.К., М.К., баба Л. /майка на Г.К./, както и сина на първите двама – Б.К. В периода около 1978-1980 г. в къщата дошла да живее и съпругата на Б. – Е., но след като родила дъщеря им С., двамата с Б. се развели. При разговор с М.К., последната споделила на свидетелката, че след развода на сина й, са се разбрали с бившата му жена Е. да й дадат някаква сума пари, срещу която 2рият етаж от къщата да остане на Б., а 1-вия етаж – да остане за Е.. Свидетелката знае, че 2- 3 рият етаж е бил на Б.. М. й казала, че са „оправили“ горния етаж от къщата на сина й. Той пък споделял, че ще остави 2-рия етаж на този, който го гледа, но починал преди да успее да го прехвърли. Свидетелката сочи, че Е. от 40 г., откакто се е омъжила, живее в друга махала и нейното домакинство не е в тази къща. Но е ходила да се грижи за болните си родители и е оставала да спи там. Баба М. казвала, че искала да прехвърли на Е. 1-вия етаж, но не го прехвърлили. Причината е, че Б. им се „налагал“ и те се притеснявали да прехвърлят етажа на Е., защото се притеснявали от Б., който бил с особен характер. Но долния етаж бил обещан за сестра му Е..

Св. Н.Я. твърди, че на 1-вия етаж са живели Г. и М.К.. От 2002-20023 г. Е.П. постоянно е била в къщата, за да се грижи за болните си родители. Тогава баща й й дал ключ за 1-вия етаж и й казал, че този етаж е за нея. Свидетелят знае, че 1-вия етаж е бил на родителите й, а след това – на Е., но не са успели да направят сделката. След като й дали ключ, родителите й продължили да живеят на етажа. Е. не се била нанесла за постоянно в къщата, тя продължила да живее в друга махала /където живее от 40 г./. Сочи, че от 2 г. в къщата живее дъщерята на Е. – Е., заедно със своя съпруг и дъщеря – след като се върнали от чужбина, направили ремонт и се нанесли в къщата.

Св. М.Г. знае, че първият етаж от къщата е бил на М. и Г.К., а 2-рия етаж – на техния син Б..

2-рият етаж е бил построен от Б. по време на брака му с Е.. Твърди, че волята на родителите М. и Г. е била 1-вия етаж да е за дъщеря им Е., а 2-рия етаж – за сина им Б.. През 2003 г. заявили, че 1-вия етаж ще го дадат на Е.. Б. знаел, че 1-вия етаж ще остане за Е.. Е. от 40 г. живеела е другата махала, но докато родителите й били живи почти се преместила при тях, защото били много болни, когато се налагало оставала да спи при тях. Свидетелката сочи, 2рия етаж „го уредиха“ на Б., но той до последно живеел на 1-вия етаж при майка му и баща му. След смъртта на родителите й, Е. си отишла, защото вече нямало какво да прави там и не е посещавала имота. Преди 2-3 години на 1-вия етаж се нанесла дъщерята на Е. заедно със семейството си.