Решение № 5302 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5302 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330104193 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Е. И. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

608,70 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, 241,29 лева – договорна лихва за периода 15.06.2023 г. – 23.07.2024 г., 79,56 лева - обезщетение за забава за периода 15.06.2023 г. – 15.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 7391/30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 15102/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***** г., с който на ответника била предоставена сумата в размер на 700 лева. Сочи се, че били уговорено разсрочено изплащане на общата дължима сума на 33 погасителни вноски – 32 вноски по 35,73 лева и една изравнителна от 35,76 лева с краен падеж на 15.05.2025 г. Изтъква се, че по договора бил уговорен годишен лихвен процент от 41,08 % и ГПР от 44,54 %, като общата дължима сума възлизала на 1179,12 лева. Посочва се, че ответникът допуснал просрочие на 1 три поредни погасителни вноски, поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, за което било изпратено уведомление до ответника. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 15102/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр. с-в. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. И. С., чрез пълномощник – адв. Д. М., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. Сочи се, че липсва яснота относно условията за прилагане на посочения в договора лихвен процент, като няма отбелязване и за общия размер на възнаградителната лихва. Поддържа се, че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това точно какви разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква се, че погасителният план не съдържа задължителната според ЗПК информация относно компонентите включени в отделните вноски. Наред с това се претендира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 15102/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII гр. с-в., се установява, че е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 7391/30.08.2024 г. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ищеца „Ти Би Ай Банк“ АД и ответницата Е. И. С., по силата на който на последната е предоставена сумата в размер на 700 лева, за срок до 2

15.05.2025 г., при лихвен процент - 41,08 % и годишният процент на разходите - 44,54 %. Общата сума, дължима по договора възлиза на 1179,12 лева. В договора е обективиран погасителен план, видно от който задължението следва да се погаси на 33 месечни вноски в размер на 35,73 лева, при главница от 700 лева и лихва от 479,12 лева.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че сключването на процесния договор е било предшествано от договаряне на неговите параметри между страните, а именно: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ АД /л. 13 - 15/, заявление-декларациа за установяване на договорни отношения /л. 15 гръб - 17/, декларация /л. 17 гръб - 18/.

С уведомление за предсрочна изискуемост ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк“ АД е обявило задължението на ответницата Е. И. С. по процесния договор за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо поради неизпълнение на три последователни погасителни вноски. Уведомлението е връчено на адреса на ответницата на 23.07.2024 г. на нейния брат АС..

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че на 05.07.2022 г. ищецът е превел по сметката на ответницата сумата в размер на 700 лева.

Вещото лице е констатирало, че направените по процесния договор за кредит плащания са в общ размер от 251,86 лева, като последното частично плащане е от 15.06.2023 г. Посочено е, че към датата на подаване в съда на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията по договора са както следва: главница – 608,70 лева, договорна лихва – 241,29 лева и обезщетение за забава – 79,58 лева.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допусатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия съобран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно проотношение по повод сключен Договор за потребителски кредит № ***** г. Кредиторът е банкова финансова институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

С оглед направените в отговора на исковата молба възражения, съдът 3 извърши проверка относно действителността на процесния договор за потребителски кредит. Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай съдът констатира, че посочените изисквания са спазени.

Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв /не по-малък от 12/ шрифт и е съставен в два екземпляра за всяка от страните.

Договорът е подписан с електронен подпис, като по делото не се оспорва авторството. В договора е посочен общият размер на кредита /чл. 7.1/ и условията за усвояването му /чл. 7.2/. Лихвеният процент е уговорен като фиксиран годишен процент в размер 41,08 %, като са посочени условия за прилагането му /чл. 9/. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /чл. 10/. При изчисляване на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва в размер на 479,12 лева. Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е с предварително установен размер на главницата, усвоен еднократно, и с фиксиран размер на възнаградителната лихва за срока на договора, както и че вземанията по него са платими на предварително определени анюитетни вноски по погасителен план, следва да се приеме, че липсват други допускания по т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК, които заемодателят да вземе предвид при изчисляването на годишния процент на разходите. В договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 12 от договора е уредено правото на потребителя да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, а в чл. 20 – правото му на отказ от договора. Наред с изложеното съдът не констатира наличие на клаузи в процесния договор, които да нарушават добрите нрави или да са неравноправни и във вреда на потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по повод Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и Е. И. С.. По делото не се спори и се установи от заключението на ССчЕ, че сумата по кредита в размер на 700 лева е усвоена от ответницата, като е преведена по нейната сметка на 05.07.2022 г. Също от заключението на ССчЕ се доказа, че ответницата е направила пращания по кредита в общ размер на 251,86 лева, след което е преустановила изпълнението на задълженията си. Поради допуснатото неизпъление и просрочие на три поредни погасителни вноски кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което се установи, че надлежно е уведомил потребителя.

4

По изложените съображения от фактическа и правна страна съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за основателни. От заключението на ССчЕ се доказа, че по процесния договор са останали неизплатени главнивница в размер на 608,70 лева и договорна лихва в размер на 241,29 лева. В този размер са и предявените искови претенции, поради което следва да бъдат изцяло уважени. Основателността на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ аксецорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По делото се установи, че ответницата е изпаднала в забава на 15.06.2023 г., когато е извършила последното частично плащане по договора, поради което за претендирания период до 15.08.2024 г. дължи обезщетение за забава. Съобразно заключението на ССчЕ размера на обезщетението за забава е 79,58 лева до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 29.08.2024 г. Доколкото предявения иск е за по-кратък период и по-малка сума, то следва да се уважи така, както е заявен за периода 15.06.2023 г. – 15.08.2024 г. в размер на 79,56 лева.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.