Решение № 20051 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20051 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря .......... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110161424 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. П. против ..... отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в размер на 2034,05 лева, представляваща неплатена главница по изпълнителен лист от 01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 26036/2011 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, принудителното събиране на което вземане е възложено на ........ по изп. дело № ..../2023 г. Ищцата твърди, с изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по гр. д. № 26036/2011 г. по описа на СРС, 64 състав, била осъдена да заплати на ..... сумата от 2034,05 лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 2005 г., ведно със законната лихва за забава от 16.06.2011 г., сумата от 734,18 лева, представляваща договорна лихва, както и сумата от 112,44 лева наказателна лихва и съдебни разноски. Сочи, че с уведомление от 30.08.2023 г. била уведомена за извършена цесия за прехвърляне на процесното задължение от ...... в полза на ответното дружество ...... Сочи, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа на ........, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие преди прекратяването му е извършено на 03.05.2018 г., чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

Твърди, че на 19.06.2019 г. ответното дружество е подало молба за прекратяване на посоченото изпълнителното дело. Посочва, че през 01.09.2023 г. било образувано ново изпълнително дело - изп. дело № ..../2023 г. по описа на ......, като първото изпълнително действие по същото е извършено на 23.10.2023 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки.

Излага твърдения, че в периода от 03.05.2018 г. до 23.10.2023 г. е изминал период по-дълъг от 5 години, поради което счита, че правото на принудително 1 изпълнение се е погасило по давност преди образуване на второто по време изпълнително дело. Ето защо предявява настоящия иск.

Претендира съдебни разноски, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да бъде определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуалния й представител.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че в полза на първоначалния кредитор ..... е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26036/2011г. по описа на СРС срещу Д. П. П. за посочените в исковата молба суми - главница в размер на 2034,05 лева; договорна лихва в размер на 734,18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2011 г. до окончателното й плащане, както и наказателна лихва в размер на 112,44 лева, и разноски в заповедното производство. Не оспорва, че на основание издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа на .........., като последното валидно изпълнително действие по същото е извършено на 03.05.2018 г. Излага доводи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, като всяко едно от тях е прекъсвало давността на вземанията. Навежда, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е прекъсната чрез наложения запор на 03.05.2018 г. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., като сочи, че съгласно постановките на същото давността на вземането не е текла до постановяване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.

Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноските по производството. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражение на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в полза на първоначалния кредитор ..... е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26036/2011 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав срещу Д. П. П. за следните вземания: главница в размер на 2034,05 лева; договорна лихва в размер на 734,18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2011 г. до окончателното й плащане, наказателна лихва в размер на 112,44 лева, както и разноски в заповедното производство; че на основание издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа на .........., като последното валидно изпълнително действие по същото е извършено на 03.05.2018 г.,

Предвид отделените за безспорни обстоятелства, по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност.

Безспорно още по делото между страните е, че на 19.06.2019г, по молба на взискателя ИД № ...../2011 г. по описа на ........ е прекратено, както и че 2 новото ИД № ..../23г. по описа на ........ , образувано въз основа на същия изпълнителен титул ( ИЛ по гр. Д. № 26036/11 СРС), е образувано на 01.09.2023г. по молба на взискателя, а първото годно да прекъсне давността действие е извършено на 23.10.2023г. – налагане на запор по вземания от банковите сметки на длъжника.

Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото Удостоверение от ЧСИ .... е видно, че погашения за сумите, предметна иска не са правени.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се 3 прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл.

117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност. Това е и твърдението на ищцата, която твърди, че от последното годно да прекъсне давността действие по ИД № ...../2011 г. по описа на ........ е от 03.05.2018г., ( като такова е сочено и от ответника в отговора на искова молба), което не се оспорва от длъжника и е обявено за безспорно с доклада по делото. Taka до първото годно да прекъсне давността изпълнително действие по новообразуваното ИД № ..../23г. по описа на ........ – 23.10.2023г. - запор по банкови сметки, да е изтекъл срок по – дълъг от предвидения петгодишен в закона, поради което материалното правоотношение да се е погасило по давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

В конкретния случай видно от представените по делото писмени доказателства, прието от страните без възражения, както и от твърденията в самата искова молба и от отговора на същата е, че в полза на първоначалния кредитор ..... е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26036/2011 г. по описа 4 на СРС, ГО, 64 състав срещу Д. П. П. за следните вземания: главница в размер на 2034,05 лева; договорна лихва в размер на 734,18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2011 г. до окончателното й плащане, наказателна лихва в размер на 112,44 лева, както и разноски в заповедното производство; че на основание издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа на .........., като последното валидно изпълнително действие по същото е извършено на 03.05.2018 г., а на 19.06.2019г, по молба на взискателя ИД № ...../2011 г. по описа на ........ е прекратено, както и че новото ИД № ..../23г. по описа на ........ , образувано въз основа на същия изпълнителен титул ( ИЛ по гр. Д. № 26036/11 СРС), на 01.09.2023г. по молба на взискателя, а първото годно да прекъсне давността действие е извършено на 23.10.2023г. – налагане на запор по вземания от банковите сметки на длъжника. С оглед горното, спорен по делото остава въпросът след 03.05.2018г. изминал ли е срок от пет години, в който не е предприемано изпълнително действие, годно да прекъсне давността съобразно приетото тълкуване в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че на този въпрос, от който зависи изхода на спора, следва да се отговори положително.

Страните не спорят, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по ИД ...../2011г. по описа на ЧСИ ..... е предприето на 03.05.2018г.

Така давността е прекъсната и е започнала да тече нова – която е до 03.05.2023г., като на 19.06.2019г. ИД е прекратено от ЧСИ. Едва след изтичане на срока, описан по – горе, след 03.05.2023г. е образувано ново ИД въз основа на същия титул, но след изтичане на погасителната давност на материалното правоотношение, тоест след погасяване правото на кредитора да търси изпълнение чрез принудително действие.