Решение № 110 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20233100900723 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „БЕЛСУИН“ ЕООД, ЕИК 131168075, гр. Варна, чрез пълномощника адв. Р. Н., за осъждане на „АГРОТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 040033442, гр.

Исперих да заплати на ищеца сумата в общ размер на 128 696.03 лв., от които главница 39 943,38 лв. с ДДС по фактура № 0000001758/31.08.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 5959.89 лв. за периода 09.09.2022 г. до 11.12.2023 г.; главница в размер на 38 826,18 лв. с ДДС по фактура № 0000001759/30.09.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 5469.61 лв. за периода от 09.10.2022 г. до 11.12.202 3 г.; главница в размер на 33 958,38 лв. с ДДС по фактура № 0000001760/26.10.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 4538.59 лв. за периода от 04.11.2022 г. до 11.12.2023 г., дължими на основание сключени между страните договор за съвместна дейност от 26.10.2018 г. и договор за наем от 21.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за съвместна дейност на 26.10.2018 г., с нотариална заверка на подписите на управителите на двете дружества. Ищецът излага, че съгласно чл. 1 от договора уговорена цел било осъществяването на дейности в сферата на животновъдството за производство на животински продукти и животни, в частност прасета за угояване, а според чл. 2 от договора ищецът се задължил да предостави на ответника за съвместно ползване материална база, а именно – свиневъдно стопанство в Септемврийци, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „Първа“, ведно с изградените вече места за автоматично и ръчно хранене, както и помощни пристройки и офис с номера на сградите 1, 2, 3, 4, представляващи халета за угояване с автоматизирана и система за хранене, отразена в приложена към договора топографска карта 1

/Приложение 1/ и втори етаж от административната сграда за обслужване на персонала.

Съгласно чл. 4 от договора същият бил сключен за срок от 3 години с предвидена клауза за автоматично подновяване след изтичане на срока. Прекратяването на договора било уговорено с подаването на едногодишно предизвестие. Съгласно чл. 4, ал. 5 от договора страните уговорили клауза за неспазено предизвестие, с която ответното дружество се задължило да заплаща на ищеца дължимата сума до датата на прекратяване на договора. В чл. 7, ал. 2 било договорено извършените услуги от ищеца да се заплащат от насрещната страна в срок от 8 дни след датата на издаване на съответната фактура по банков път, като при всеки просрочен ден забавяне се начислявала лихва в размер на 0,02 %. Твърди се от ищеца, че ответникът заплащал сумите по издадените фактури с известно забавяне, а от м.08.2022г. преустановил плащанията. Ищецът излага, че през м.02.2022г. ответникът му връчил по ненадлежен ред предизвестие за прекратяване на процесния договор, а от м.август 2023г. спрял плащанията по договора. С покана за доброволно изпълнение, връчена чрез ЧСИ С.Я. – рег. № 844 на КЧСИ на 10.02.2023 г., ищецът отправил искане за заплащане на сумите по договора, но такова не било извършено от насрещната страна. С оглед изложеното, отправя искане за присъждане на претендираните суми. С допълнителна искова молба се оспорват всички наведени от ответника възражения.

В отговора на исковата молба ответната страна изразява становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва наличието на сключен договор за съвместна дейност между страните от 26.10.2018г. и договор за наем от 21.11.2018 г., и двата с нотариална заверка на подписите. Излага, че съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 7 от Договора за съвместна дейност ищецът се е задължил да предостави на ответника под наем, наред с изброените в договора постройки, места за автоматично и ръчно хранене на прасета, срещу заплащане на договорената цена от страна на ответника. Сочи, че съществените задължения по Договора за съвместна дейност са именно предоставяне на вещ за ползване срещу заплащане на цена, поради което твърди, че договорът за съвместна дейност разкрива характеристиките на договор за наем и за него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл. 228 и следващите от ЗЗД. По отношение на договора за наем от 21.11.2018 г. ответникът твърди, че съгласно чл. 1 ищецът се е задължил да предостави на ответника под наем поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Септемврийци, п.к. 9693, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „Първа", ведно с прилежащите му недвижими имоти (постройки и сгради), представляващи свиневъдно стопанство, описани подробно в Договора за наем срещу заплащане на договорената цена от страна на ответника.

Видно от чл. 22 договорът за наем е сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му 28.11.2018г., следователно ответникът счита договора за наем за прекратен поради изтичане на срока на 28.11.2021г. В отговора е посочено, че процесните фактури не са изпратени на ответника по уговорения в чл. 9 от Договора за съвместна дейност начин за размЯ. на кореспонденция, но се признава тяхното получаване. Не се оспорва факта, че последното плащане е на 02.09.2022 г. по фактура № 0000001756/31.07.2022 г. Оспорва се твърдението на насрещната страна за ненадлежно връчване на предизвестие за прекратяване на договора за съвместна дейност. Сочи се неизпълнение на задълженията от насрещната 2 страна за плащане на суми по издадени фактури. Твърди се, че от 19.06.2022г. ответното дружество е преустановило изпълнение на договорните си задължения. На 20.07.2022 г. наетият свиневъден комплекс бил готов за предаване на ищеца, за което представител на ищеца бил уведомен, но на отправените покани бил получен отказ. Считано от 14.09.2022 г., когато е подписан приемо-предавателен протокол, ответникът счита договора за съвместна дейност за прекратен. Във връзка със срока на договора сочи, че първоначално договореният срок 3-годишен е изтекъл на 26.10.2021 г., след което бил подновен автоматично за срок от 1 година до 26.10.2022г. Ответникът навежда твърдения на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за съвместна дейност, с която се предвижда възможност за предсрочно прекратяване с едностранно 12-месечно предизвестие от всяка от страните по него, като въз основа на съображения за противоречие с уговорката за автоматично подновяване срока на договора. Навеждат се също и твърдения за недействителност на клаузата за неустойка по чл. 4, ал. 5 от договора за съвместна дейност, като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На посочените основания твърди неоснователност на претенцията, основана на неустоечната клауза за месеците август, септември и октомври 2022 г. В условие на евентуалност ответникът отправя възражение за недължимост на сумите, описани в процесните фактури по пера „наем“ и „наем/място прасета“, поради липса на изпълнение.

Сочи, че в чл. 5 от договора за наем била уговорена цена за месечен наем в размер на 30 лева, а не на 50 лева. Във връзка с перо „ветеринарна услуга“ по чл. 6, ал. 1 от договор за съвместна дейност излага, че задължение възниква за ответника да заплати извършената услуга след предоставянето й след изрично искане за извършването й, каквото не било отправяно.

С допълнителен отговор ответникът поддържа изложеното в първоначалния отговор. Оспорва в цялост наведените с допълнителната искова молба твърдения.

Противопоставя се на ищцовото твърдение за наличие на уговорка за разпределение на финансов резултат от съвместната им дейност. Излага, че доколкото целият стопански риск е бил за ответника, договорът между страните по своите характеристики е най-близо до договор за наем. Сочи, че с договора за съвместна дейност се предоставят под наем места за автоматично и механично хранене на прасета, а с договора за наем се предоставят под наем поземлен имот и прилежащите към него сгради. Поддържа становището си, че действието на договорите е прекратено най-късно на 14.09.2022 г. с подписването на приемопредавателния протокол и връщането на наетата вещ.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнали между страните договорни правоотношения, съществуващи през исковия период, изправността на ищеца по изпълнение на договорните задължения, размера на дължимите по договора суми.

3

Следните обстоятелства са приети за безспорни: 1/ Страните по делото са сключили договор за съвместна дейност от 26.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2320/2018 г. по описа на нотариус Д.Ч. – рег. № 075; 2/ Страните по делото са сключили договор за наем от 21.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2034 от 21.11.2018 г. по описа на нотариус С.А. – рег. № 097; 3/ Фактът на получаване на процесните фактури с №№ 0000001758/31.08.2022г.; 0000001759/30.09.2022г. и 0000001760/26.10.2022г.; 4/Последното плащане от ответника по договора за съвместна дейност от 26.10.2018г. е по фактура № 0000001756/31.07.2022г. и е извършено на 02.09.2022г.

Въз основа на представените договори, при липсата на спор относно тяхната автентичност и действителност, следва да се приеме за установено възникването на облигационни отношения между страните със съответните характеристики. Спорна е същността на договора за съвместна дейност по възражение на ответната страна, че всъщност представлява договор за наем. От текста на договорните клаузи е видно, че страните са поели насрещни задължения, които излизат извън предмета на договора за наем, а именно в случая освен предоставяне на вещ за временно ползване се предвижда също и задължение за поддръжка на оборудването, както и осигуряване на други услуги, необходими за дейността. Тази комплексност на поетите задължения определя процесния договор като ненаименован, който съдържа елементи на договор за изработка и договор за наем, поради което и цената по договора е определена като наем за заето място.

Оспорва се също действителността на клаузата на чл.4, т.5 от договора, предвиждаща дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

Доколкото настоящата претенция не е за неустойка, а за заплащане на дължима цена по действащ договор, това възражение се явява неотносимо към предмета на делото и съответно е безпредметно да бъде разглеждано.

Релевирано е също възражение за недействителност на клаузата по чл.4, ал.2 от договора, предвиждаща възможност за едностранно прекратяване с 12-месечно предизвестие. Твърди се нищожност поради противоречие с добрите нрави въз основа на твърдение, че предвиждането на 12-месечно предизвестие обезсмисля възможността за предсрочно прекратяване, с оглед на уговорката за автоматично подновяване на срока на договора за нов едногодишен срок. Действително предвиденото в чл.4, т.3 от договора 12месечно предизвестие, отправено при вече започнал нов едногодишен период, всъщност постига единствено ефекта на продължаване на срока на договора, а не на предсрочно прекратяване. В случая обаче претенцията за заплащане касае периода до изтичане на автоматично подновения едногодишен срок /26.10.2022г./, а не до изтичане на срока на предизвестието, отправено от ответника /м.02.2023г./, поради което и това възражение се явява неотносимо към предмета на делото.

На следващо място спорно е кога всъщност е прекратен договора. Ищецът твърди, че през периода м.08 – м.10.2022г. вкл., за който се отнасят фактурираните суми, договорът е бил действащ. Ответникът твърди прекратяване на договора на датата на 4 предаване на обекта с приемо-предавателен протокол от 14.09.2022г., чието наличие и автентичност не са спорни между страните. Твърди, че с предаване на обекта страните са се отказали от договорните отношения.