Решение № 4404 от 26.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Касационно административно дело 967/2026
- Вид
- Решение № 4404
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Георги Чемширов, Ивелина Грудева, Росен Буюклиев
Други актове по делото
- Разпореждане № 3675 от 11.09.2026 · Георги Чемширов
- Разпореждане № 4135 от 12.10.2026 · Йорданка Матева
- Разпореждане № 4220 от 15.10.2026 · Йорданка Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 240 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 256, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 2 и ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 2 и ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 29, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 4404
Велико Търново, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ГРУДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар С. М. и с участието на прокурора С. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20267060700967 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Хр. О., в качеството му на пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Решение №2632/23.06.2026г. по АД №432/2026г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
С посоченото решение състав на АСВТ е осъдил ГД „ИН“ да заплати на да заплати на Г. И. В. с [ЕГН], сумата от 342 евро/триста четиридесет и две евро/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /санитарен възел и течаща вода в помещението, един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ при престоя на Г. В. в следствения арест в гр. Велико Търново, в периодите от 10.01.2025г. до 11.02.2025г., от 31.07.2021г. до 21.08.2025г. и от 08.10.2025г. до 09.10.2025г., ведно със законната лихва от 09.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е предявеният иск като неоснователен в останалата си част до предявеният размер от 2 000 евро, осъдил е ГД“ИН“ да заплати на ищеца разноски по производството, както и възнаграждение на ползвания от ищеца адвокат в хипотезата на чл. 38 от ЗА.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обжалва решението в частта, в която е уважен предявеният иск за Счита, че решението е неправилно в тази му част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е отчел правилно събраните по делото доказателства и е направил изводи в противоречие с приетата фактическа обстановка; неправилно било прието, че условията на престой в следствения арест в гр. В. Търново са били влошили положението на ответника по касация/ищец по първоначалното дело/; не е доказан фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД за определяне размер на обезщетението. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, като претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по касация – Г. И. В., изтърпяващ наказание в Затвора – Ловеч, чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски за касационното производство.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд безпротиворечиво е установил от фактическа обстановка. Прието е било, че Г. В. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново през следните периоди: от 10.01.2025г. до 11.02.2025г., от 31.07.2021г. до 21.08.2025г. и от 08.10.2025г. до 09.10.2025г. включително.
При престоя на ищеца в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на открито; за доказано е прието твърдението за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения; за основателно е счетено оплакването за липсата на дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал; за доказани твърденията за наличие на дървеници в килиите. Съдът намерил за частично основателно твърдението на ищеца за недостатъчна жилищна площ някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в посочените периоди, като същите накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и респ. е счел, че от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС.
Конкретният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е обосновал с правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, по справедливост. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, възлиза на 342 евро.
Така постановеното решение е правилно в обжалваната му част.
От фактическа страна не е било спорно, че Арестът се намира на третия етаж в сградата на ОД „Полиция” Велико Търново. В експлоатация е от 1982г. и според изискванията към този момент килиите са без външни прозорци. Над вратата на всяка килия има прозорец. Самите врати са масивни и дублирани с решетка, което което позволява да бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. С. се осигурява от луминисцентни лампи и чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. През 2012г. са поставени допълнително тоалетна чиния и писоар. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Няма практика да се ползват пластмасови бутилки, но такива задържаните имат право да държат при себе си по др. причини. Мястото на престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден.
При правилно установена фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че условията, при които е пребивавал ответника по касация са такива, които обуславят неблагоприятно въздействие върху него до степен на понасяне на неимуществени вреди, подлещажи на обезщетяване по реда на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
От писмените и гласни доказателства е било установено липсата на естествена светлина и чист въздух в помещенията на задържаните лица. В решението „Н. срещу България“ на ЕСПЧ се посочва, че последните са основни елементи на живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Твърденията на ответника, че проветрение се извършва чрез отваряне на прозорци над вратите и плътни врати на килиите, не води до извод за липса на нарушение, тъй като описаният начин не осигурява достъп до чист въздух – проветрението е чрез коридора. Както прозорците, така и вратите са към коридора на етажа. Не е доказано и осигуряването на чист въздух чрез вентилационна система. Предвид заявената година на експлоатация на ареста 1982г. и липсата на данни от свидетелите за наличие на вентилационна система, съдът намира за недоказано наличието на вентилационна система в помещенията на ареста. За установяване на осигуряване на чист въздух на задържаните лица, съдът намира, че ответнка следва да представи данни за монтиране на вентилационна система, с посочване на нейни конкретни характеристики и система на работа, от които да може да се достигне до непротиворечив извод за осигуряване на чист въздух на всяко задържано лице с оглед възможността в една килия да бъдат настанени четири лица. Доказателства в тази връзка не са представени от ответника, поради което и съдът формира извод за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице.
Обстоятелството, че от установените факти съдът е направил изводи, различни от тези на касатора, без да е налице противоречие в установената фактическа обстановка, не представлява в никой случай нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон.
Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Н. срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелсво представлява забраненото и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и унизително отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не.
По отношение на престоя на открито съдът намира, че описаните от свидетелите условия за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки, не отговаря на изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с разликата че последната има отварящи се прозорци не е престой на открито. В решението „Н. срещу България“ ЕСПЧ приема, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство, като физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. След като описаното в решението пространство не удовлетворява изискванията на Конвенцията, то на по-силно основание основание стая с прозорци също не представлява място за упражнения на открито, което ответника е длъжен да осигури по силата на българското законодателство и международните стандарти.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди с оглед минималния престой от около 19 часа в ареста в гр.Велико Търново. Въпросът с продължителността на излагането на неблагоприптни условия е разгледан в пилотното решение по посоченото дело на ЕСПЧ. Именно там се приема, че макар и продължителността на периода, прекаран в неподходящи условия, да може да се окаже релевантен фактор при преценката на тежестта на страданията, причинени на задържано лице при тези условия, относителната краткост на този период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Съгласно съдебната практика на ЕСПЧ, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл. 3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице. Следователно в конкретния случай са налице както нарушение на закона и Конвенцията, така и претърпени от задържания неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6393e81-ca13-4792-8b6f-ea9a796a599b