Решение № 1991 от 21.10.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1991

Шумен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПАВЛИН РУМЕНОВ ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700389 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. А. Ю. от [населено място], община Върбица, област Шумен, чрез адв. М. Б. от АК– Кърджали, против Националния осигурителен институт– [населено място], с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие при обжалване по административен ред на разпореждане [номер]-27-1553#2/04.03.2026г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– Шумен, потвърдено с Решение № 2153-27-33/14.04.2026г. на Директора на ТП на НОИ– Шумен, отменени с влязло в сила съдебно решение на Административен съд Шумен. В исковата молба се излага, че с посоченото разпореждане на ищцата е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 КСО. Поради несъгласието си с постановения отказ и с оглед необходимостта да защити пенсионните си права, ищцата ангажирала адвокат, на когото заплатила възнаграждение в размер на 300 евро за изготвяне и подаване на жалба по административен ред пред директора на ТП на НОИ– Шумен. Твърди се, че направеният разход представлява имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното разпореждане. Поддържа се, че липсата на специален ред за възстановяване на разноските за адвокатска защита в административното производство обуславя приложението на общия ред за обезщетяване на вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение в размер на 300 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки и становище от нейна страна, с които се поддържа предявената искова претенция и се иска нейното уважаване.

Ответникът– Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва исковата претенция като неоснователна. В представения писмен отговор на 13.07.2026г. не се оспорва допустимостта на иска, но се поддържа, че не са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Излагат се доводи, че разходите за адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред не представляват преки и непосредствени вреди от незаконосъобразния административен акт, тъй като ползването на адвокатска защита не е задължително и зависи изцяло от преценката на заинтересованото лице. Посочва се, че производството по чл.117 КСО не предполага задължително процесуално представителство от адвокат, а административният орган е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения акт. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 АПК, като счита, че в административното производство не се дължат разноски за адвокатска защита, поради което същите не могат да бъдат претендирани като обезщетение по реда на ЗОДОВ. Поддържа се, че направеният разход е резултат от доброволно сключен договор между ищцата и нейния адвокат, а не пряка последица от издаването на административния акт. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 300 евро, с доводи за липса на фактическа и правна сложност на административното производство, ограничен обем на извършената адвокатска работа и наличие на множество сходни производства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура– Шумен изразява становище за основателност на предявената искова претенция. По отношение на направеното възражение за прекомерност счита, че при наличие на законовите предпоставки размерът на възнаграждението следва да бъде определен към минимума.

Административен съд– Шумен, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, включително по приетото адм. Дело № 242/2026г. на ШАдмС, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.10.2025г. ищцата Р. А. Ю. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 КСО. По заявлението е постановено разпореждане [номер]-27-1553#2/04.03.2026г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– Шумен, с което е отказано отпускането на исканата пенсия, поради непризнаване на определен период като действителен осигурителен стаж и липса на изискуемия такъв по чл.68, ал.3 КСО. Ищцата е ангажирала адвокатска защита, като на 31.03.2026г. е сключила договор за правна защита и съдействие с адв. М. Б. от АК– Кърджали. Предмет на договора е оказване на правна помощ във връзка с обжалването по административен ред на постановеното разпореждане на пенсионния орган. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, като е удостоверено заплащането му в брой. Представено е и пълномощно за осъществяване на съответната правна защита. От доказателствата по делото се установява, че чрез упълномощения адвокат е подадена жалба срещу разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Шумен.

С Решение № 2153-27-33/14.04.2026 г. директорът на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането, като е приел, че не са налице законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на директора е обжалвано по съдебен ред, като е образувано адм. дело № 242/2026г. по описа на Административен съд– Шумен. С Решение № 943/29.05.2026г., постановено по посоченото дело, Административен съд– Шумен е отменил Решение № 2153-27-33/14.04.2026г. на директора на ТП на НОИ– Шумен и потвърденото с него разпореждане [номер]-27-1553#2/04.03.2026г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, като е върнал административната преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение е прието, че пенсионният орган неправилно е отказал да зачете като действителен осигурителен стаж релевантния период, свързан с отглеждането на дете от неработеща майка, което е довело до незаконосъобразен отказ за отпускане на пенсия. Решението е влязло в законна сила на 18.06.2026г. В съдебното производство по адм. дело № 242/2026г. на ищцата са присъдени единствено разноски за съдебното оспорване в размер на 305,11 евро. Същите не представляват претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение, заплатено за обжалване на разпореждането по административен ред.

В настоящото производство са представени договорът за правна защита и съдействие от 31.03.2026г., пълномощно, документите от административното производство, както и съдебното решение по адм. дело № 242/2026г. В откритото съдебно заседание е представен и приет по делото оригиналът на пълномощното, намиращ се при ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. Съгласно чл.203, ал.1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. По силата на посочената разпоредба иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, може да бъде предявен след неговата отмяна по съответния ред. В случая е налице влязло в сила съдебно решение, с което са отменени административните актове, от които ищцата твърди, че са произтекли претендираните имуществени вреди. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от тези актове, срещу надлежния ответник по смисъла на чл. 205 АПК– Националния осигурителен институт, като юридическо лице, в чиято структура се намират органите, издали незаконосъобразните актове. В специалния закон- КСО не е предвиден самостоятелен ред за обезщетяване на вредите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред на разпорежданията на органите по пенсионно осигуряване, поради което защитата на претендираното право следва да се осъществи по общия ред на ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ предвижда обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата по посочените разпоредби е обективна и безвиновна. За нейното реализиране е необходимо кумулативното наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие при или по повод осъществяване на административна дейност, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

В настоящия случай съдът намира, че всички посочени предпоставки са налице. На първо място, безспорно е установено наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред. С влязлото в сила Решение № 943/29.05.2026г. по адм. дело № 242/2026г. Административен съд– Шумен е отменил решението на директора на ТП на НОИ– Шумен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване. Незаконосъобразността на административните актове е установена със сила на пресъдено нещо и не подлежи на повторно обсъждане в настоящото производство. С това е изпълнена първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Налице е и втората предпоставка– действително настъпила имуществена вреда. От представения договор за правна защита и съдействие от 31.03.2026г. се установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро за осъществяване на правна защита във връзка с обжалването по административен ред на процесното разпореждане. Договорът съдържа удостоверяване на плащането в брой, поради което има характер и на разписка за получената от адвоката сума. Обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено, се подкрепя и от представените доказателства за осъществената адвокатска защита – пълномощното и подадената по административен ред жалба. Заплащането на адвокатското възнаграждение е довело до намаляване на имуществото на ищцата със сумата от 300 евро, поради което представлява действително претърпяна имуществена вреда.

Съдът намира за установена и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и претърпяната имуществена вреда. Необходимостта от ангажиране на адвокатска защита е възникнала вследствие на постановения отказ за отпускане на пенсия. Именно издаването на незаконосъобразното разпореждане е наложило ищцата да предприеме действия за защита на своите права, включително чрез ползване на професионална правна помощ. Ако административният орган не беше постановил незаконосъобразния отказ, ищцата не би имала необходимост да го обжалва и съответно да извършва разходи за адвокатска защита. В този смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение представлява нормална, типична и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност.