Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 23.05.2018, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 60/2017
Вид
Решение № 81
Подписан
23.05.2018
В сила
18.06.2020
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 137 , ал.1 т.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ №

Гр.П. , 23.05.2018 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

П.ски окръжен съд , търговско отделение , в публично съдебно заседание на четиринадесети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря АЛЕКСАНДРА

СЕРГЕВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 60 / 2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано пред ПлОС след като производството по него е било прекратено при Окръжен съд-Х.,поради направено от ответника по иска възражение за местна подсъдност и е изпратено на местно компетентния с оглед седалището на ответника ,Окръжен съд-П..

Исковата молба е от Община *** с.*** ,обл.Х. представлявана от кмета на Общината М.И. срещу „***“ ООД- гр.П., представлявано от управителя М.Б.Н. и с нея е предявен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 т. 3 от ЗЗД за връщане на сумата 260 335,06лв.,. представляващи платени авансови средства на отпаднало основание – развален договор №270/ 23.07.2014г. за обществена поръчка ,сключен между Община *** и „***“ ООД- гр.П., ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска до окончателното и изплащане , както и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД с цена 43 974,71 лв.,представляващи законна лихва за забава за периода от 06.03.2015 г.до 01.11.2016 г.,както и искане за присъждане на разноските, направени от ищеца в обезпечителното производство / по обезпечаване на бъдещ иск/ в общ размер на 5160лв. по ч.т.д.№ 130/ 2016 г. на ОС-Х.. Претендират се и деловодните разноски ,направени от ищеца в това исково производство.

В исковата молба се твърди ,че Община *** е сключила договор с Държавен фонд „*** „ София от 10.12.2013г. за отпускане на финансова помощ с предмет „подобряване на горски път на територията на Община *** –местност “*** „ местност „*** „ и подобряване на противопожарна инфраструктура на съществуващ водоизточник за борба с пожарите в землището на с.*** и че в рамките на този договор , Община *** е провела процедура по ЗОП за избор на изпълнител на СМР ,предвидено в него, в резултат на която за изпълнител е било избрано „***“ ООД- гр.П. с което дружество е бил сключен договор № 270/ 23.07.2014 г. с обща цена 553904,36 лв./ без ДДС / или 664685,23лв./с ДДС/,като при сключване на договора „***“ ООД е внесла изискуемата гаранция в размер на 3 % от цената на договора - 16617,13лв. Твърди се също така ,че в изпълнение на договора Общината е превела на дружеството авансово 50 % от стойността на договора по две фактури / по една фактура за всеки един подобект/ , а именно- сумата 89309,24 лв. , която сума е данъчната основа на фактура №962/ 05.09.2014 г. ,която фактура е на стойност 107 171,09 лв./ с ДДС/ ,както и сумата 187 642,95лв., която сума е данъчната основа по втората фактура № 963/ 05.09.2014 г. , която е на обща стойност 225 171,54 лв./ с ДДС/ .

Твърди се ,че непосредствено преди започване на СМР било установено ,че „ ***“ ООД не е вписано в ЦПРС за извършване на строежи от първа категория ,което било пречка за започване на строителството ,тъй като водоизточникът упоменат в договора представлявал обект от първа категория, съгласно ЗУТ. Твърди се ,че били проведени многократни преговори с изпълнителя ,като в отговор на изричната покана от 15.10.2015 г. изпълнителят уведомил Общината , че управителят на дружеството не може да присъства поради отпуск по болест. След това от възложителя била изпратена на изпълнителя друга покана с която вече било отправено изявление за разваляне на договора , която е получена от изпълнителя на 25.11.2015 г. В отговор на тази покана изпълнителят изпратил писмен отговор изх.№ 6690/ 16.12.2015 г. с който признал ,че няма да изпълни договора и че приема изявлението за разваляне на договора, както и че се задължава да възстанови получената авансово сума на Общината,но въпреки това , такова връщане не е сторено до момента.

Поради неизпълнението, Община *** сочи, че е задържала внесената от изпълнителя по договора парична гаранция в размер на 16 617,13лв. , която била приспадната от дължимите за възстановяване суми-предмет на иска.

Предвид заявения от ищеца предмет на иска,свързан с искане за връщане на даденото поради разваляне на договора за обществена поръчка, съдът приема, че се касае за търговски спор по чл.365, т.2 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.

Впрочем , още докато делото е било висящо пред Хасковски окръжен съд, съдът е разпоредил да се извърши размяна на книжа между страните по делото по реда на чл. 367 и следв. ГПК ,третирайки спора като търговски.

Такава размяна на книжа е била извършена ,като ответникът по иска не само е подал писмен отговор ,но е предявил и насрещни искове за съвместно разглеждане в същото производство.

Ответникът „***“ ООД- гр.П., представлявано от управителя М.Б.Н. е подал писмен отговор в двуседмичния срок по чл.

367, ал.1 от ГПК,според който предявеният иск е допустим ,но неоснователен ,поради това ,че имало насрещни задължения на Община *** към „***“ ООД,свързани с процесния договор № 270/

23.07.2014 г. и издадените фактури № 962/ 05.09.2014 г. и № 963/ 05.09.2014 г.

,т.е. очевидно ответникът по първоначалния иск счита ,че има основание да се извърши прихващане между насрещни вземания на двете страни по договора в резултат на което да се погаси претенцията на ищеца.

Оспорва се причината, поради която се е стигнало до развалянето на договора ,като се твърди ,че при проведената обществена поръчка от Община *** не е имало изискване към изпълнителя за представяне на вписване в Централния професионален регистър на строителя за извършване на строежи от първа категория ,а е било необходимо участника да има регистрация най-малко за пета категория,за каквото било издаденото строително разрешение № 03/ 31.01.2013 г. на което изискване той отговарял.

Оспорват се твърденията в исковата молба ,че изпълнителят не бил предприел действия по изпълнение на договора в срок от шест месеца от датата на писменото уведомяване от възложителя за съгласуване на процедурата с ДФЗ, като се твърди ,че бил командировал свои служители,считано от 06.09.2014г. и определил автомобилите ,необходими за осигуряване превоза на персонала,материалите и техническите средства , започнал закупуване на необходими материали от доставчици от гр.Х. и предприел действия по ремонт на горски път от с.*** ,м.“*** „ до м.“*** „ където е следвало да се осъществи предмета на договора.

Твърди също така

,че отговора с който се прави изявление за съгласие за възстановяване на получената авансово сума е изготвен по време , когато са се водили преговори между страните за продължаване на дейността при други условия,но не се е стигнало до подписване на такова споразумение.

Оспорва се съдържанието на представеното от ищеца разрешително за строеж № 03 / 31.03.2013г. по отношение на посоченото в него, че се касае за строеж първа категория ,тъй като по –нататък в текста на самото разрешително ставало дума за строеж от пета категория ,като се твърди ,че строителното разрешение , което е било част от документацията за обществената поръчка е с различно съдържание в частта под заглавието разрешение за строеж / с отбелязване пета категория / , макар и да носи същия номер и дата,като представеното от ищеца.

Подадена е допълнителна искова молба от Община ***,както и допълнителен отговор от ответника.

С писмения отговор,подаден в срока по чл. 367 от ГПК , ответникът „***“ ООД е предявил насрещни искове ,които самият той в молбата си е квалифицирал като искове с правно осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД / неоснователно обогатяване / .Тези претенции са следните :

1. Иск за сумата 55

390,44лв. представляваща сбора от неплатеното от Община *** ДДС по двете фактури № 962/ 05.09.2014 г. и № 963/ 05.09.2014 г.,което според ответника е следвало да се заплати заедно с плащането на данъчната основа по всяка от тези две фактури ,но не е било сторено от възложителя ,който по този начин не бил изпълнил цялото си задължение по чл. 3, ал.3 от договора за авансово плащане в размер на 50 % от стойността на договора, а пък самият изпълнител бил включил сумата на ДДС в дневника си за продажби за м.септември 2014 г. и внесъл посоченият ДДС с изходящ бюджетен превод от 13.10.2014г. / 2. Акцесорен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата 12 270,38 лв. представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 13.10.2014г.до 16.12.2016 г.

3. Иск за сумата 149 478,65 лв. /с ДДС/ , представляващи стойността на изпълнени и установени с протокол от 10.10.2014г.

СМР по ремонтиране на горски път с дължина 3,2 км. от с.*** до местн.“ *** „ ,който според изпълнителя бил извършен „ по уговорка с Кмета на Община *** „ , като кмета на общината бил възложил на геодезиста- инж.Х. Д. изготвянето на проектна документация ,която била изпратена на дружеството по e-mail от 14.11.2015 г. с два прикрепени файла – ситуация за изпълнени СМР ,количествено –стойностна сметка,които съвпадали в протокола за извършени СМР към 30.11.2014 г. След уточнения на тази претенция ,направени в първото по делото с.з. съдът възприе правна квалификация на този иск по чл. 61, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД . Освен това в съдебно заседание на 26.06.2017 г. е уточнено от страна на ищеца по насрещния иск,че тези претендирани работи са извършени в участъка от с.*** до Водоема,което съдът приема само като уточнение на първоначално предявения иск чрез посочване на крайните точки на участъка за който ищецът по насрещния иск претендира да е извършвал горните СМР , а не като изменение на иска.

4. Акцесорен иск по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата 31 114,28 лв. представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 30.11.2014 г.- 16.12.2016 г.

5. Иск с правно осн. чл. 92,ал.1 от ЗЗД за сумата 66 468 лв. –неустойка на осн. чл. 13 от договора за неизпълнение на задължението на възложителя по договора за заплащане на целия аванс в размер на 50% от стойността на договора - за неизплатената част от 55 390, 44лв.

,която неустойка е определена в размер на 10 % от стойността на договора.

6. Акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 15 372,50 лв.- представляваща лихва за забавено плащане на неустойката за периода от 08.09.2014 г.до 16.12.2016 г.

Претендира се и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

По предявените от Община *** срещу „***“ООД искове :

В исковата молба се очертава следната фактическа обстановка ,която се твърди от ищеца

: сключен договор за възлагане на обществена поръчка,който впоследствие е бил развален по вина на изпълнителя и преди да е започнало изпълнението по него,поради което е възникнало задължение за изпълнителя да върне на възложителя по договора полученото при отпаднало правно основание.Заедно с това възложителят счита ,че изпълнителят му дължи и мораторна лихва върху неоснователно задържаната авансово получена сума за периода след изтичане на 6 месечния срок за изпълнение на СМР ,което е станало на 05.03.2015 г. до предявяването на исковата молба- 02.11.2016 г.

Установени ли са обстоятелствата от тази твърдяна фактическа обстановка след преценка на събраните по делото доказателства ?

Между страните е безспорно сключването на договор № 270/

23.07.2014 г. с обща цена 553904,36 лв./ без ДДС / или 664685,23лв./с ДДС/,както и това ,че при сключване на договора „***“ ООД е внесла изискуемата гаранция в размер на 3 % от цената на договора - 16617,13лв.Този договор е приложен към исковата молба и същият не е бил оспорен от противната страна по делото .

Безспорно е също така между страните ,че в изпълнение на договора Община *** е превела на дружеството авансово следните суми по две фактури / по една фактура за всеки един подобект/ , а именно- сумата 89309,24 лв. , която сума е данъчната основа на фактура №962/ 05.09.2014 г. ,която фактура е на стойност 107 171,09 лв./ с ДДС/ ,както и сумата 187 642,95лв., която сума е данъчната основа по втората фактура № 963/ 05.09.2014 г. , която е на обща стойност 225 171,54 лв./ с ДДС/.

Няма спор между страните по договора по отношение на срока за изпълнение на предмета на договора и че това е следвало да стане до 05.03.2015 г. ,когато е изтекъл