Решение № 1498 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502880 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадени въззивна и частна жалби.

Съответно по въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, чрез АдвД „Н., У., М.“, БУЛСТАТ 177280936, представлявано от адв.Х. М., против Решение № 389/16.07.2025г., постановено по гр.д.№ *г. на Районен съд - А., I гр.с., с което е осъдено да заплати на С. А. Х., ЕГН ********** от с. ***, сумата в размер на 1819,79 лв., представляваща получено без правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 07.10.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от

73,39 лв., направени по делото разноски; както и е осъдено да заплати на адв.Д. Б., личен номер ***, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата правна защита и съдействие.

Моли да бъде отменено изцяло решението и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете като неоснователни.

1

От въззиваемата страна С. А. Х., ЕГН ********** от с. ***, чрез адв.

Д. Б., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Съответно е постъпила и частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, чрез АдвД „Н., У., М.“, БУЛСТАТ 177280936, представлявано от адв.Х. М., против Определение № 3907/01.09.2025г., постановено по гр.д.№ *г. на Районен съд - А., I гр.с., с което е отхвърлена Молбата с вх. № 12163/12.08.2025г. на дружеството за изменение на Решение № 389/16.07.2025г. в частта му за разноските, като се намали размера на адвокатското възнаграждение.

От адв. Д. Б., пълномощник на С. А. Х., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – А. от С. А. Х. против „Сити Кеш“ ООД е заведена искова молба, с която е посочено, че на 19.04.2023г. е заплатила в офис на ответника сумата в размер на 1819,79 лв. Изложени са твърдения, че липсва основание за получаване на тази сума от дружеството, поради което е направено искане да се постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да върне тази сума от 1819,79 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

От ответника „Сити Кеш“ ООД в срока по чл.131 от ГПК е депозиран Писмен отговор, че по отношение кондикционните искове съдебната практика е константна по въпросите за доказателствената тежест и фактическият състав, в смисъл, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за нейното получаване. Към исковата молба не били представени никакви доказателства за плащане на посочената от ищцата сума.

В първото съдебно заседание на 11.03.2025г. от ищцата е приложено и съответно е прието като писмено доказателство Приходен касов ордер № *г.

2 за заплащане на сумата 1819,79 лв. в офис на „Сити кеш“, гр. А.. Делото е отложено за следващото второ съдебно заседание на 11.04.2025г. както за процесуална възможност за становище от ответника по приетия документ, така и във връзка с дадени му указания, че не сочи доказателство по фактическия състав на предявения иска на осн. чл.55 от ЗЗД, затова, че е налице основание за получаване на сумата 1819,79 лв.

Във второто съдебно заседание на 11.04.2025г. от ответника е представен и съответно приет по делото Договор за потребителски кредит № */20.01.2023г. към искане с № *, сключен между „Сити кеш“ ООД и С. А. Х., ведно с приложен погасителен план, и е даден ход на устните състезания.

Районният съд, с постановеното Решение № 389/16.07.2025г., за да уважи изцяло исковата претенция, излага основни съображения, че от приходен касов ордер №*г. е видно, че ищцата е заплатила на ответното дружество 1819,79 лв. В тежест на „Сити кеш“ ООД е било да установи, че е налице основание за получаването. В молба от 04.04.2025г. е посочено, че това е Договор за потребителски кредит №* от 20.01.2023г., но възражението е направено след края на първото по делото заседание, поради което и е преклудирано. Отделно от това договорът не е подписан, поради което не съставлява документ и не удостоверява изявления, направени от страните по него, затова не можело да се приеме, че съставлява основание за получаване на сумата от 1819,79 лв.

С решението е осъдено дружеството да заплати и сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, осъществено от адв.Б., на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

От „Сити кеш“ ООД е подадена Молба с вх.№ 12163/12.08.2025г. за изменение на Решение № 389/16.07.2025г., на осн. чл.248 от ГПК, като бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., определен на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. за безплатно процесуално представителство.

С Определение № 3907/01.09.2025г. е оставена без уважение Молба с вх.№ 12163/12.08.2025г. за изменение на постановеното решение, на осн. чл.248 от ГПК.

С въззивната жалба на „Сити Кеш“ ООД против Решение № 3

389/16.07.2025г. са направени възражения, че изводите на Районния съд са неправилни и постановени в нарушение на процесуалните правила. На първо място, представянето на договора за кредит по делото не е извършено извън процесуалните срокове. С исковата молба ищецът е твърдял единствено, че е заплатил една определена сума пари на ответното дружество без каквото и да било основание и не е представил никакви доказателства за плащане. При така предявения иск и без каквито и да било доказателства за плащане, ответното дружество оспорва исковата молба като необоснована и недоказана поради липса на представени доказателства. Съгласно константната съдебна практика по иска за връщане на дадено без основание ищецът следва да докаже плащането на сумата, която претендира да му бъде възстановена. В първото открито съдебно заседание ищецът е представил доказателства за плащане - Приходен касов ордер за наредено от самия него плащане, в което е посочен номерът на процесния договор за кредит като основание за плащане на процесната сума. В същото заседание съдът е дал възможност на ответника за становище по така представеното доказателства за плащане и във връзка с това ответното дружество представя процесния договор за кредит. Същият е представен от електронната система на търговеца, доколкото оригиналът се съхранява в архив и изваждането му от там отнема технологично време. Това бил ноторен факт, а също така и служебно известен на Районния съд поради многобройността на делата със същия ответник, висящи пред Районен съд – А.. Въпреки това, обаче, не са дадени указания на ответното дружество, че счита представените пред него доказателства за негодни, тъй като върху тях липсва подпис, а обявява делото за решаване и отхвърля възражението за наличие на годно основание за задържане на процесната сума като недоказана.

Крайният извод на Районния съд бил в грубо нарушение на материалния закон. Позовава се на чл.23 от ЗПК, затова, че при обявяване на договора за недействителен, кредитополучателят дължи чистата стойност на получения кредит. Противното води до неоснователно обогатяване, а в случая Районният съд е постановил именно такова правно положение. Това е в нарушение не само на специалната норма на ЗПК, но и на общата забрана, установена със ЗЗД. Отделно от това, с исковата молба се твърди плащане, което било извършено без каквото и да било основание. Ищцата директно твърди, че е дала някаква сума пари на ответника без причина и повод. Едновременно с това между страните са налице не само множество сключени договори, но и 4 множество дела. С крайно лаконичната искова молба, в която се твърди просто едно плащане без основание и липсата на каквито и да било обстоятелства, на които се основава иска, очевидно е налице стремеж и препятстване на защитата на ответното дружество. Впоследствие и непосредствено преди съдебно заседание или по време на него представя платежен документ в подкрепа на твърденията си. В самото платежно, представено от ищеца е посочен и номерът на договора за кредит, но дори и след представения по делото договор, който носи същия номер, ищцата продължава да твърди, че такъв не съществува. Поддържа, че Районният съд е следвало да даде указания на ответното дружество да представи подписания договор между страните, но това не е било направено по делото, с което необосновано са засегнати процесуалните права дружеството, в това число и принципа на равнопоставеност между страните.

С частната жалба на „Сити кеш“ ООД против Определение № 3907/01.09.2025г., постановено на осн.чл.248 от ГПК, са направени възражения, че ищецът е подал седем искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество граждански дела с различни номера – гр.д.№ * г; гр.д. № * г; гр.д. № * г; гр.д. № * г.; гр. д. № * г.; гр.д. № * г. и гр.д. № * г. Исковите молби по тези описани дела са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал седем дела, за да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Възразява, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение по делото следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /ДВ, бр.14 от 2025 г./.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, 5 се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С исковата молба са въведени твърдения, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 1819,79 лв. без правно основание. Като доказателство за заплащането в първото съдебно заседание на 11.03.2025 г. е приет Приходен касов ордер с № *г. от офис в А.. В тази връзка на ответното дружество е била предоставена изрично процесуална възможност да вземе становище за следващото съдебно заседание.

В изпълнение на указанията на Районния съд от „Сити кеш“ ООД, чрез адв.Х. Г., в следващото съдебно заседание на 11.04.2025г., е представен и приет заверен Договор за потребителски кредит № * към Искане № *, ведно с погасителен план към него, сключен на 20.01.2023г., предвид на направеното следващо възражение, че сумата е получена на валидно правно основание и са погасени договорни задължения. Заявено е с Молба с вх.№ 5184/04.04.2025г., че ищцата дължи по процесния договор сумата 2400 лв.- главница.

Въззивният съд намира, че са обосновани аргументите, изложени с атакуваното Решение №389/16.07.2025г., затова, че след като документът не е подписан, не може да му се придаде доказателствена стойност. С подадената въззивна жалба е обяснено, че така е станало и Договорът е бил представен в такъв вид, понеже е извадка от електронната система на търговеца, а оригиналът на документа се намирал в офиса на дружеството в гр.А., и се изисквало по-дълго технологично време за изваждането му и прилагането по делото.