Решение № 212 от 18.12.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Нова Загора, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100525 по описа за 2025 година

Предявен е иск от З. К. В. ЕГН ********** с адрес гр.Сливен, кв.“Колю Фичето“ бл.3, вх.Б, ап.9 срещу Детска градина „Надежда“ гр.Сливен с адрес гр.Сливен, кв.Надежда, ул.“Калиакра“ № 6 с правно основание чл.357, вр.чл.187, т.3, т.7 и чл.188, т.2 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Ищцата твърди, че от ноември 2018г. работи по трудов договор в ответната Детска градина „Надежда" гр. Сливен на длъжност „Старши учител, детска градина". Сочи, че работодателят й наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 148/10.12.2024г. поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана. Липсата на мотиви, относно тежестта на нарушението и съразмерността на наказанието препятствало проверката на съда за правилното определяне на наказанието от страна на работодателя. В обстоятелствената част на заповедта били изброени твърдения за деяния, описани не като конкретни факти, а чрез оценки, оценъчни понятия и интерпретации на съставителя на заповедта. Анкетно били посочени и различни разпоредби и клаузи от нормативни и вътрешно ведомствени актове без по никакъв начин те да били обвързани с конкретно твърдяно деяние. Не било ясно с кое деяние какво нарушение било допуснато, т.е. в заповедта изобщо не било описано твърдяното нарушение с неговите обективни и субективни елементи. Така например липсвала пълна информация какви точно забележки били направени, като необходимото в тази насока съдържание било заменено с оценката „неуместни". Същото било положението и с „грубото отношение", „пререкания", „пречила на комуникацията", „нагнетяване на напрежение" и т.н. От заповедта не ставало ясно също така кои и колко били нарушенията.

Посочено било, че твърдените нарушения изпълвали хипотезата на чл. 187, ал.1, т.3 и т.7 и чл. 190, ал.1 т.3 така също и на чл. 190, т.7 от КТ. В чл. 187, ал. 1, т. 3 имало две отделни нарушения - неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите или технологични правила. Не било ясно коя от тези хипотези на нарушение на трудовата дисциплина или и двете и за кое от описаните деяния е налице. Не било ясно също така и по 1 т.7 от същата алинея кое от описаното в заповедта се отнасяло към тази законова разпоредба и дори не били посочени кои са неизпълнените законни нареждания на работодателя. Сочи, че още по объркващо било посочването на чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ. В тази разпоредба изрично било регламентирано, че заповедта следва да съдържа законния текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. В чл.190, ал.1 от КТ се съдържали хипотезите, в които работодателят имал право да наложи дисциплинарното наказание „уволнение", каквото не било наложено в конкретния случай. Действително чл.190, ал.1, т.3 от КТ регламентирал „системни нарушения на трудовата дисциплина" като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", но това не давало възможност на работодателя да определя общо наказание във всички случаи на множество дисциплинарни нарушения, вкл. и когато те попадали в хипотезата на § 1, т.22 КТ, като не е налице и възможността да се кумулират наказанията, тъй като правила в тази посока в КТ нямало, а единствено давало възможност при наличието на признака „системност" независимо от тежестта на всяко едно от дисциплинарните нарушения включени в това множество вкл. и в случаите, когато нито едно от тях не е достатъчно тежко да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

Твърди, че от заповедта не било ясно наложеното с нея наказание как било определено: кумулира в по-тежко общо наказание по-леките наказания за отделните нарушения; най-тежкото ли е от отделните наказания за отделните нарушения и съответно се определя едно общо най-тежко наказание, или е едно наказание за всички твърдени нарушения. Освен това се отричат описаните в обстоятелствената част твърдения, като неверни.

Ищцата моли съда да отмени Заповед № 148/10.12.2024 г. издадена от директора на Детска градина „Надежда" - гр. Сливен, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответната по иска страна е депозиран, с който се оспорва претенцията, като се счита за неоснователна. Сочи, че от посоченото в заповедта еднозначно, ясно и достъпно за служителката били изброени многобройни нарушения, които били индивидуализирани като действия, посочени били несъответствията на описаните действия със задълженията на служителката по длъжностна характеристика и Етичния кодекс, като били посочени и правните норми, които определяли действията и неизпълнението като нарушения на трудовата дисциплина, съобразно КТ. В осем самостоятелни абзаца били изброени детайлно извършени нарушения на трудовата дисциплина от служителката, които били очевидно, ясно и безпротиворечиво на нормалната и правна логика. Терминът „неуместни” бил изваден от контекста на описаното нарушение в заповедта, което ако се цитирало в цялост било достъпно и ясно като смисъл на служителя:

„По сигнал от 11.10.2024г., на родителска среща на родителите на децата от разновъзрастова група „Щурче" в ДГ Надежда е правила неуместни забележки на родителите във връзка с майчиния им език, знаейки колко е чувствителна темата, нареждала им е как и с кого да говорят, което е създало напрежение и недоволство сред родителите и персонала, налагала е изискване по време на родителската среща родителите да подредят цялата занималия, което не е тяхно задължение". След цитат на съдържанието на пълния текст от заповедта, описващ нарушението, възражението за липса на факти било изцяло необосновано - посочена била дата, място, действие, отражение/последици от действието, което било квалифицирано като нарушение. Напълно конкретно и ясно, без затруднение за служителя било описанието на допуснатото нарушение.

По същия начин следвало да се разгледат и термините „грубото отношение", „пререкания", „пречила на комуникацията", „нагнетяване на напрежение" и т.н. като се възприемат в контекста на цялото описано нарушение, а не на отделни думи и изрази. На посочените в заповедта действия на служителя - „отказвала на детето Атанас Меров да отиде до тоалетна и допускала грубо отношение към него"; „заплашвала детето Лиляна Христова 2 от група „Щурче", че ще й отрежете пръстите": „казвала на деца от групата „ще ти хвърля пръста през терасата на котката"; „издърпала ухото на детето Лиляна Иванова"; „се е карала и тръшкала в леглата децата Атанас Меров и Димитър Еленов, поради желанието на децата да посетят тоалетна през обедната почивка на децата"; „когато са плачели били заплашвани от учител З. В. с отрязване на езика, показвала им ножица": „инсценирала телефонен разговор с полицай, за да ги сплаши, предизвиквала страх у децата Иван и И. в същия период"; „дърпала и наказвала детето Христо много често". По така посочените многобройни действия, квалифицирани като нарушения ищцата не е посочила да не й е станало ясно какво е извършила и защо било прието за нарушение.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата била посочена и преценката на работодателя по чл.189, ал.1 КТ по отношение на нарушенията и квалифицирането им към нарушенията. В заповедта било посочено: „Въз основа на подадени сигнали от и изброените сигнали с техните податели и входящи номера и дати, като сочи, че нито една от датите по входящия номер на подадените сигнали до работодателя не е надхвърлила двумесечния срок до връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Датата от входящия номер на подадените сигнали до работодателя установявала датата, на която директора узнал за извършените нарушения.

Сочи се още, че изброените множество нарушения, част от които били тежки нарушения на трудовата дисциплина, при повторяемост на нарушения, при наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина наложеното наказание било напълно съразмерно на извършените от ищцата нарушения.

Ответникът моли съда да отхвърли претенцията на ищеца и да му присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована – явява се лично, за нея се явява процесуалният й представител адв.С. Р., който поддържа изцяло исковата молба, моли съда да я уважи и да отмени наложеното със заповед № 148/ 10.12.2025г. дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" /чл. 188, т.2 от КТ, както и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован – представлявава се от директора Катя Вълева и нейния упълномощен процесуалния си представител адв. Л. А.. Молят съда да отхвърли исковата претенция, тъй като от събраните по делото доказателства се е доказало, че издадената заповед за дисциплинарно наказание на ищцата е изцяло законосъобразна, както и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 148/ 10.12.2024г. на Директора на Дтеска градина „Надежда“ на основание чл. 188, т.2 във вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.7 във вр. чл.190, ал.1, т.3 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за това, че:

1. По сигнал от 11.10.2024г., на родителска среща на родителите на децата от ранновъзрастова група „Щурче“ в ДГ Надежда е правила неуместни забележки на родителите във връзка с майчиния им език, знаейки колко е чувствителна темата, нареждала им как и с кого да говорят, което създало напрежение и недоволство сред родителите и персонала, налагала изискване по време на родителската среща родителите да подредят цялата занималня, което не е тяхно задължение.

2. В периода от 14.10202г. до 15.10.2024г. изисквала медицински документи за 3 прегледи на детето Димитър Еленов от неговите родители, като е казала пред родител на детето, че присъствието му в групата я изнервя и разтреперва.

3. В периода от 07.10.2024г. до 16.10.2024г. отказвала на детето Атанас Меров да отиде до тоалетна и допускала грубо отношение към него, което довело до безпокойство и стрес у детето и нежелание да посещава групата с учител З. В..

'

4. В периода 07.10.2024г. до 16.10.2024г. заплашвала детето Лиляна Христова от група „Щурче”, че ще й отрежете пръстите, казвала на деца от групата „ще ти хвърля пръста през терасата на котката” и други такива.

5. На 13.11.2024г. участвала в пререкания с бабата на детето Димитър Стефанов и се обадила по телефона, за да съобщи точния адрес на детето и бабата с настояване за изпращане на патрулка на адреса за сплашване и респект на бабата, като на посещението на полицаите е присъствало и детето, което го уплашило. Не предприела необходимите мерки за деликатно, мирно и щадящо децата поведение с уведомяване на директора или заместника му за създадената ситуация, не потърсила помощ от колеги за справяне със ситуацията без нагнетяване на напрежение.

6. На 16.09.2024 г. издърпала ухото на детето Лиляна Иванова. В периода от 15.09.2024г. до 20.10.2024г. З. В. се карала и тръшкала в леглата децата Атанас Меров и Димитър Еленов, поради желанието на децата да посетят тоалетна през обедната почивка. В периода от 15.09.2024г. до 14.10.2024г. новопостъпилите деца Недка и ЩИ., в процес на адаптация, когато плачели били заплашвани от учител З. В. с отрязване на езика, показвала им ножица, инсценирала телефонен разговор с полицай, за да ги сплаши, предизвиквала страх у децата Иван и И. в същия период. В периода от 15.09.2024г. до 20.10.2024г. дърпала и наказвала детето Христо много често.