Решение № 353 от 01.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Кюстендил, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520103902 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Р. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. Осв.“ №***, чрез процесуалния си представител адв. К. С. от АК – К., със съдебен адрес в гр. К., ул. „Ц. Осв.“ №**, ет.*, е предявил срещу „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление в с. Гр., общ. К., ул. „Х. А.“ №**, обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.228, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обща сума в размер на 5724,55 лева.

От тази сума се претендират: 2716,00 лева – главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец януари 2024 г. до месец март 2024 г.; 612,59 лева – законна лихва върху горепосочената главница за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 892,61 лева – обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ; 201,19 лева – законна лихва върху това обезщетение за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 1062,63 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ; 239,53 лева – законна лихва върху тази сума за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е бил сключен трудов договор №28 от 12.11.2014 г., по силата на който той е заемал длъжността „портиер“. С договора е било уговорено трудово възнаграждение 1 в размер на минималната работна заплата за страната, изплащано до 30-то число на месеца, следващ отработения.

Със Заповед №002/22.03.2024 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение е било прекратено. В заповедта са начислени обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 892,61 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1062,63 лева.

Ищецът сочи, че за периода от месец януари 2024 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 22.03.2024 г., работодателят е преустановил изплащането на дължимите трудови възнаграждения.

Освен това, обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, не са били изплатени в законоустановения срок – до края на месеца, следващ месеца на прекратяване. Поради това работодателят дължи и законна лихва върху тези суми.

Ищецът направил многократни опити да получи доброволно дължимите му суми, но същите са останали без резултат, поради което бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител. Ответникът, въпреки че е редовно призован чрез законния си представител, не изпраща представител, не е направил и искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

С оглед на това процесуално поведение, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и сл. от ГПК. Съдът е приел искането за основателно, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Налице са предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно - на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 08.01.2026 г., като са му дадени указания относно възможността за подаване на писмен отговор в едномесечен срок и последиците от неподаването му. Въпреки това отговор не е постъпил. Освен това, ответникът, макар и редовно призован (призовката е връчена на 09.03.2026 г.), не се явява в първото открито съдебно заседание, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки изрично дадените указания за последиците.

Налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба твърдения, представените доказателства и приложението на чл.161 от ГПК.

С оглед изложеното, както и предвид процесуалното бездействие на ответната страна, съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло в предявения размер.

Съгласно чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се 2 мотивира по същество, поради което съдът не дължи излагане на подробни съображения относно основателността на исковете.

Не се налага и произнасяне по чл.242, ал.1 от ГПК относно допускане на предварително изпълнение на решението, тъй като неприсъственото решение не подлежи на обжалване и представлява изпълнително основание от момента на постановяването му.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева/409,03 евро, което следва да бъде присъдено в полза на ищеца.

Ответникът следва да бъде осъден също така да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 358,64 лева (183,37 евро), от които 108,64 лева – такса по иска за неизплатени трудови възнаграждения и минимални държавни такси по останалите уважени искове.

По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление в с. Гр., общ. К., ул. „Х. А.“ №** да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. Осв.“ №*** , сума в общ размер на 2926,92 евро (две хиляди деветстотин двадесет и шест евро и деветдесет и два цента)/5724,55 лева, от която 2716,00 лева – главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец януари 2024 г. до месец март 2024 г.; 612,59 лева – законна лихва върху горепосочената главница за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (15.12.2025г.) до окончателното изплащане; 892,61 лева – обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ;

201,19 лева – законна лихва върху това обезщетение за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., ведно със законна лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба (15.12.2025г.) до окончателното плащане; 1062,63 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ;

239,53 лева – законна лихва върху тази сума за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., ведно със законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба (15.12.2025г.) до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление в с. Гр., общ. К., ул. „Х. А.“ №** да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. Осв.“ №*** , сумата в размер на 409,03 евро (четиристотин и девет евро и три цента) – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление в с. Гр., общ. К., ул. „Х. А.“ №** да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата в размер на 183,37 евро (сто осемдесет и три евро и тридесет и седем цента) – държавна такса.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4