Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1491 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 569/2026
Вид
Определение № 1491
Подписан
25.03.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100500569 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частни жалби на Д. П. Р.

/уточнени с молба от 05.02.2026 г./, както следва: 1/ против протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав в частта, с която се оставя без уважение искането на молителката Д. П. Р. за прекратяване на производството с правно осн. чл. 51 от ЗН, поради настъпила смърт на К. П. К., ЕГН **********, поч. на **** г. и за обявяване, че К. П. К. не е приела наследството останало след смъртта на П. С.

Р., ЕГН **********, поч. на 06.03.2010 г.; 2/ против протоколно решение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което се постановява да се впише в особената книга, водена при ВРС приемането на наследството от Х. Н. К. ЕГН **********, с адрес: *********, оставено й от наследодателя К. П. К., ЕГН **********, починала на ****г., бивш жител на град София и от наследодателя П. С. Р., ЕГН **********, починал на ****г. в град Варна, на основание чл.49, ал.1 ЗН и 3/ против протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав в частта, с която се прекратява на основание чл.

232 от ГПК производството по гр.д. № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, в частта по молбата с правно основание чл. 59 ЗН за назначаване на молителката Д. П. Р. за управител на незаетото наследство.

Навеждат се твърдения, че сънаследницата К. П. К., спрямо която се търси определяне на срок за приемане на наследството, оставено след смъртта на П. С. Р. е починала в хода на делото, поради което и продължаването на същото в лицето на нейн наследник е недопустимо. Релевира се, че разпоредбите на чл. 227 от ГПК и чл. 232 от ГПК са неприложими за настоящото производство, тъй като същото е охранително. Твърди се, че с 1 определението, с което е оставено без уважение искането на Р. да се обяви, че К. П. К. не е приела наследството останало след смъртта на П. С. Р. е по същество постановен отказ, поради което и същият подлежи на обжалване.

Отправя се искане за обезсилване като недопустими на първите два обжалвани акта, а третият да бъде отменен.

Съдът намира, че частните жалби са подадени от легитимирана страна, срещу актове, които подлежат на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Производството по 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав е образувано по молба на Д. П. Р. с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН и чл. 59 от ЗН за определяне на подходящ срок на К. П. К. - наследник на П. С. Р., поч. на 06.03.2010 г., да заяви приема ли оставеното от него наследство или се отказва. В случай, че наследникът К. П. К. не приеме наследството или не поеме управлението на наследствения си дял, е отправено искане молителката да се назначи за управител на незаетото наследство.

С Определение № 8936/01.07.2025 г. е определен срок на К. П. К. в срок до съдебно заседание да заяви приема ли наследството оставено от П. С. Р., поч. на 06.03.2010 г., като са дадени указания по чл. 51, ал. 2 от ЗН.

Производството по делото е насрочено на 10.10.2025 г.

С молба от 09.10.2025 г. молителката уведомява съда, че К. П. К. е починала на **** г.

С протоколно определение № 5672/10.10.2025 г. К. П. К. е заличена като страна в производството, като на нейно място основание чл. 227 от ГПК е конституираната нейната наследница по закон – Х. Н. К.. Определен е срок по чл. 51, ал. 1 от ЗН на новоконституираната страна, като са дадени указания по чл. 51, ал. 2 от ЗН.

С молба от 07.01.2026 г. е представено заявление от Х. Н. К., с което същата прави изявление, че приема наследството оставено от майка й К. П. К. и това от дядо й П. С. Р..

С молба от 15.01.2026 г. молителката отправя искане да се прекрати производството в частта по искането с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН поради смъртта на К. П. К. и да се обяви, че последната не е приела наследството на П. С. Р.. Прави се изявление за оттегляне молбата в частта по искането с правно основание чл. 59 от ЗН, на основание чл. 539, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По отношение на частната жалба против протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав В ЧАСТТА, с която се прекратява на основание чл. 232 от ГПК производството 2 по гр.д. № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав по искането на молителката Д. П. Р. с правно основание чл. 59 ЗН за назначаването й за управител на незаетото наследство:

В случая разпоредбата на чл. 232 от ГПК не намира приложение.

Производството за назначаване за управител на незаето наследство по чл. 59 от ЗН е охранително такова, за което се прилагат общите правила на охранителните производства, уредени в част VI глава 49 от ГПК. Поради това при изричното волеизявление на молителката за оттегляне на молбата в тази част, същата подлежи на прекратяване на основание чл. 539, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С прекратяване на производството обаче първоинстанционния съд постига правилен краен резултат, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по други съображения.

По отношение на останалите две частни жалби против протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав в частта, с която се оставя без уважение искането на молителката Д. П. Р. за прекратяване на производството с правно осн. чл. 51 от ЗН, поради настъпила смърт на К. П. К., ЕГН **********, поч. на **** г. и за обявяване, че К. П. К. не е приела наследството останало след смъртта на П. С.

Р., ЕГН **********, поч. на 06.03.2010 г. и против протоколно решение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което се постановява да се впише в особената книга, водена при ВРС приемането на наследството от Х. Н. К. ЕГН **********, с адрес: *********, оставено й от наследодателя К. П. К., ЕГН **********, починала на ****г., бивш жител на град София и от наследодателя П. С. Р., ЕГН **********, починал на ****г. в град Варна, на основание чл.49, ал.1 ЗН:

Разпоредбата на чл. 49 от ЗН регламентира, че наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд в района на който е открито наследството.

В този случай приемането на наследството се вписва в особената за това книга.

В случай, че призованият към наследяване бездейства, разпоредбата на чл. 51 от ЗН предоставя възможност на всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Определянето на срок за приемане на наследството по реда на чл. 51 от ЗН се развива в самостоятелно производство, пред районния съд, което по своя характер е охранително, и доколкото друго не е предвидено, за него важат правилата за охранителните производства, установени в част VI глава 49 от ГПК.

В разглеждания случай искането по чл. 51, ал. 1 от ЗН е направено в самостоятелно производство, по искане на заинтересовано лице – молителката Д. П. Р.. Призованата към наследяване К. П. К. обаче почива в хода на производството, преди да изтече предоставения от съда срок по чл. чл. 51, ал.

3

1 от ЗН, т.е. без да има възможност да изрази становището си по обективни причини. Приемането или отказа от наследството представляват едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на призования към наследяване. Волята на наследника трябва да бъде изразена лично и самостоятелно. По тази причина в производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидената в чл. 227 от ГПК възможност за правоприемство в процеса – чл. 540 от ГПК.

Според чл. 539, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, охранителното производство се прекратява само в случаите, когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта или молителят не бъде намерен на посочения от него адрес. Т.е. в останалите случаи първоинстанционния съд дължи произнасяне с решение, с което или да се постанови вписване в особената книга на изявлението на призования към наследяване или загубването на правото за приемане на наследството или да се постанови отказ за определяне на срок.

В конкретния случай с обжалваните произнасяния съдът на практика е отказал да издаде търсения охранителен акт, който отказ подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 538, ал. 1 от ГПК. Но тъй като ВРС не се е произнесъл с надлежен диспозитив по съществото на спора /да впише приемане, отказ или загуба на право за приемане на наследство или да постанови отказ за определяне срок по чл. 51, ал. 1 от ГПК/, а и е постановил вписване по чл. 49, ал. 1 от ЗН спрямо лице, което не следва да участва в настоящото производство, произнасянето му се явява недопустимо.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗН дава възможност на Х. Н. К. да приеме наследството оставено от майка й и дядо й, но това следва да се извърши по реда на чл. 49 от ЗН, а не в настоящото охранително производство.

С оглед изложеното протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав в частта, с която се оставя без уважение искането на молителката Д. П. Р. за прекратяване на производството с правно осн. чл. 51 от ЗН, поради настъпила смърт на К. П.

К., ЕГН **********, поч. на **** г. и за обявяване, че К. П. К. не е приела наследството останало след смъртта на П. С. Р., ЕГН **********, поч. на 06.03.2010 г. и протоколно решение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което се постановява да се впише в особената книга, водена при ВРС приемането на наследството от Х.

Н. К. ЕГН **********, с адрес: *********, оставено й от наследодателя К. П.

К., ЕГН **********, починала на ****г., бивш жител на град София и от наследодателя П. С. Р., ЕГН **********, починал на ****г. в град Варна, на основание чл.49, ал.1 ЗН следва да бъдат обезсилени, а делото да бъде върнато на ВРС за произнасяне по съществото на правния спор с надлежен акт.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав В ЧАСТТА, с която се прекратява производството по гр.д. № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, в частта по молбата с правно основание чл. 59 от ЗН за назначаване на молителката Д. П. Р. за управител на незаетото наследство.

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение искането на молителката Д. П. Р. за прекратяване на производството с правно осн. чл. 51 от ЗН, поради настъпила смърт на К. П.

К., ЕГН **********, поч. на **** г. и за обявяване, че К. П. К. не е приела наследството останало след смъртта на П. С. Р., ЕГН **********, поч. на 06.03.2010 г. и протоколно решение № 301/20.01.2026 г. по гр. дело № 6977/2025 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което се постановява да се впише в особената книга, водена при ВРС приемането на наследството от Х.

Н. К. ЕГН **********, с адрес: *********, оставено й от наследодателя К. П.

К., ЕГН **********, починала на ****г., бивш жител на град София и от наследодателя П. С. Р., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за произнасяне по молбата на Д. П. Р. с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН за определяне срок на К. П. К.

- наследник на П. С. Р., поч. на 06.03.2010 г. да заяви приема ли или се отказва от оставеното от него наследство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се потвърждава определението за прекратяване на иска по чл. 59 от ЗН може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата му част не подлежи на обжалване.