Решение № 212 от 18.10.2018, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 389/2018
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 18.10.2018
- Състав
- НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА КЪНЧЕВА, СЕВДА ХРИСТОВА ДОЙНОВА, ИВАНИЧКА ЙОРДАНОВА КОНСТАНТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 и ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 и ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.11 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№
………... г.,гр.Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА секретар ГАЛИНА АВРАМОВА разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА в.гр.д. № 389 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение № 239/04.06.2018 г. по гр.д.№ 2460/2017 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е осъдена ***гр.Ловеч, ЕИК ***, с адрес: ул.***, представлявана от Кмета К.М. да заплати на М. Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.***** сумата 50000 лева, представляващи неимуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня след смъртта на П.В.П. /майка на ищцата/ -29.08.2015 год. до окончателното й изплащане, а искът на М.Н.П.,***, за разликата до пълния претендирай размер на сумата от 100000 лева отхвърля като неоснователен и недоказан. Със същото решение осъдил ответника да заплати по сметка на Районен съд Ловеч сумата 2000 лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважената искова претенция.
Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част останал въззивника М.П., която подала въззивна жалба, чрез пълномощника си адв.И.Б. с обжалваем интерес-50000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2015 г., до окончателното плащане на сумата. Счита, че атакуваното от нея решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Заявява, че решението е постановено при много добро познаване на закона, при спазване на процесуалните правила, но присъдената сума като обезщетение е несправедлива. Тя счита, че сумата, която се дължи от ответника е в размер на 100000 лева. Няма спор между страните, че на 28.08.2015 г. в гр.
Ловеч при трудова злополука е починала майката на ищцата, П.П.. Ответникът обаче твърди, че починалата П. е виновна сама за своята смърт и иска да се отхвърли целият иск. Оспорва и своята пасивна легитимация. Според въззивника въпреки оспорването от ответника на своята пасивна лигитимация, а именно че Общината тя е ответник по иска, а Детска ясла ***, гр.Ловеч се доказа от събраните по делото писмени доказателства-подписания трудов договор и удостоверението от общината, че именно те са ответника. Съгласно чл.27,ал.2 от ГПК, процесуално правоспособни са учрежденията, които са разпоредители с бюджета, като от съдебното удостоверение се вижда, че яслата не е разпоредител с бюджетни средства, а такъв разпоредител в случая е ***Ловеч. Детската ясла е структура към общината и там само се престира труда на работещите. Но дори и да може да се насочи иска и към детската ясла, то това с нищо не би могло да препятства търсенето на съответното обезщетение направо от общината. Твърди, че РС Ловеч правилно приел, че няма съпричиняване от страна на наследодателката на ищцата-нейната майка и няма никакви основания да се приеме, че има умишлено действие или груба небрежност от нейна страна.
Твърди, че от декларация №
2/26.08.2015 г., вх.№ 1004-10-35 от същата дата за настъпила трудова злополука, се установява, че майка на ищцата е починала при изпълнение на трудовите си задължения, а именно при почистване на прозорци в детската градина. Твърди, че отговорността при трудова злополука е обективна, безвиновна и ищцата не е твърдяла и не твърди, че причина за настъпването на смъртта на майката е виновно неизпълнение на задължения на ответника. По искане на общината били допуснати и разпитани свидетели-колежки на загиналата П. по време на злополуката. Твърди, че тези свидетели и днес са зависими от работодателя си - ***Ловеч.
Ищцата, сега въззивник моли въззивния съд да не кредитира техните показания поради тази причина, или ако ги кредитира, моли да го прави внимателно. От разпита на свидетлката А.Ч.се установява, че майката на ищцата е нейна колежка и била всеотдайна майка, а дъщеря й искрено и дълбоко е обичала майка си и е била дълбоко привързана към нея.
Позовава се на ТР № 45/1990 г. на
ОСГК на ВС на Р.България, чл.200 от КТ и чл.45 от ЗЗД, които имат еднаква социална и правна функция-възстановяване на причинените вреди, независимо дали са от деликт или от невиновна отговорност. Цитира това решение заради размера на обезщетението, което е присъдено и което ищцата претендира, защото няма разлика между двете отговорности и то и в двата случая и би трябвало да е едно и също. Твърди, че за такива случаи в зависимост от връзката на родителя и детето обезщетението е около 100000 лева като моли въззивния съд да отмени решението на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлена нейната претенция /за разликата до 100000 лева и постанови ново, с което уважи жалбата за пълния размер на главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2015 г. - деня след смъртта, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Няма искане за събиране на нови доказателства.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ***Ловеч, чрез пълномощника гл.юрисконсулт И.Х., с който оспорва същата и моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който отхвърли иска, респ. обезсили обжалваното решение и се присъдят сторените по делото разноски за двете В случай, че съдът не отхвърли иска, моли да се намали размера на исковата претенция, която е прекомерна и силно завишена, включително и с оглед практиката на ВКС относно размерите, които обичайно се присъждат от съдилищата по искове с правно основание чл.200 от КТ, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД. Посочва следните основания: на първо място счита въззивната жалба за нередовна на основание чл.260, т.1 и 2 от ГПК, тъй като липсва адреса на страната, която я подава и означението на обжалваното решение, които представляват част от задължителните реквизити на въззивната жалба. На второ място счита въззивната жалба е недопустима, тъй като иска е предявен срещу ненадлежен ответник - ***Ловеч, т.е. неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституиран като ответник по делото, тъй като не е работодател.
На следващо място счита, че размерът на обезщетението не следва да бъде присъден над обичайния, както и не счита, че случаят се отличава с особености, които действително го определят като извънреден. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД, като отчете всички правно значими факти, установени по делото.Твърди, че починалата П. П. не е оставила невръстно малолетно дете, което да е зависимо силно от нея. Ищцата е пълнолетна, самостоятелен зрял човек, създала свое собствено семейство, далеч от майка си и родния дом, в гр. С., където се е установила, живее и работи към днешна дата. Ищцата има баща, брат и съпруг, които са нейните близки, които не биха я изоставили морално, без никаква помощ и подкрепа.
Посочва на следващо място, че гр.д.№ 1955/2015г. по описа на РС-Ловеч е образувано по искова молба от Н.Д.П.-баща на ищцата и С.Н.П.-брат, против Детска ясла ***- гр. Ловеч, с директор Р.С.Ж.- П., на основание чл. 200 от КТ, по което е постановено решение № 406/02.12.2016г., влязло в законна сила на 15.02.2018г., с което Детска ясла ***-гр.Ловеч е осъдена да заплати на съпруга Н.Д.П. сумата от 49820 лева за неимуществени вреди и на С.Н.П.-29820 лева за неимуществени вреди. Размерът претендиран от ищцата е силно завишен с оглед и реално присъденото на останалите двама члена от семейството й, които за разлика от нея са живеели в едно домакинство с починалата П. П. и което обосновава тяхната зависимост от П. П..
Моли въззивния съд да има в предвид, че не са допуснати от ръководителя на детската ясла никакви нарушения на КТ и на нормите по прилагането му. С нищо самият трудов процес не е допринесъл за настъпване на злополуката, като обстоятелството, че тя се е случила точно на работното място, е въпрос на малшанс. Няма направени искания за събиране на нова доказателства.
Постъпила е втора въззивна жалба от ***гр.Ловеч, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника И.Х.. Счита обжалваното решение за недопустимо, неправилно и необосновано, поради което моли съдът да постанови съдебен акт, с който да обезсили, респ. да отмени обжалваното решение и отхвърли иска за уважената част до сумата от 50000 лева и му се заплатят сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В случай, че съдът не отхвърли иска, моли да намали размера на уважената исковата претенция на ищцата за сумата от 50000 лева, която е прекомерна и силно завишена, включително и с оглед практиката на ВКС по искове с правно основание чл.200 от КТ, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Основанията му за това са следните: ***Ловеч не е работодател на лицето П.В.П..
Неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституирана като ответник по делото, тъй като не е работодател. Акцентира, че със Заповед № 1379 от 20.12.2012г. на кмета на ***Ловеч са определени Директорите на детските ясли за работодатели на персонала в съответното детско заведение, считано от 01.01.2013г., в това число за Детска ясла *** - Р.С.Ж.- П., спазвайки изискването на чл.8 от Наредба № 26/18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от Министерството на здравеопазването. Съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.4, т.4 от Наредба № 26/18.11.2008 г. директорът на детската ясла сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла. Следователно, по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ, Детска ясла ***-гр.Ловеч, представлявана от директора, е работодател. Безспорно се касае за трудов спор по чл.200 от КТ, като в конкретния случай се претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е настъпила смъртта на наследодателката на ищеца, за които работодателят отговаря имуществено. Работодател при действието на пар.1,т.1 от ДР на КТ, е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно Наредба № 26/18.11.2008 г.- чл.1 и чл.2, детските ясли са организационно обособени структури, в които се създават от общините и издръжката на децата се финансира от съответния общински бюджет.
Управлението и ръководството на детската ясла се осъществява от директора, който сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла- чл.8,ал.1 и ал.4, т.4 от Наредбата. В настоящия случай в представените писмени доказателства към исковата молба навсякъде като осигурител и работодател е посочена Детска ясла ***- гр. Ловеч, с директор Р.С.Ж.- П.. Неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституирана като ответник по делото, тъй като не е работодател.
При тези съображения детската ясла притежава качеството на работодател и в това си качество съответно и специалната правосубектност да участва като надлежен ответник в трудови спорове, а постановеното по отношение на него решение обвързва юридическото лице, в чиято структура е включена, в случая ***Ловеч.
В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК като цитири решения. При това положение счита, че така насочен иска против ***Ловеч, а не срещу работодателя й Детска ясла ***— гр. Ловеч, се оказва предявен срещу ненадлежна страна, поради което и само на това основание подлежи на отхвърляне. В Подкрепа за този си извод отново цитира практика на ВКС.
На следващо място твърди, че в обжалваното решение няма произнасяне по направеното от него искане за намаляване на иска с размера на получените обезщетения от РУСО-Ловеч по представеното удостоверение от ТП на НОИ-Ловеч № **********/29.03.2018г. за изплатена от осигурителния орган сума в размер на 180.00 лева поради настъпилата смърт на наследодателката като осигурено лице, както и от ЗАД „Армеец" за застрахователно обезщетение в размер на 333.33 лева, на основание чл.200, ал.3 и ал. 4 от КТ, за които представил писмени доказателства, както и с отпуснатата с решение № 1048/24.09.2015г. на Об.С-Ловеч сума за осигуряване на финансова помощ в размер на 2000 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b636867b-8d48-4611-94d7-62ae614e5aa3