Решение № 52 от 24.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Троян, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340101124 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Постъпила е искова молба о т „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. В. Н. срещу Ц. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 16.09.2022г. между Ц. Г. Р. и „Йеттел България" ЕАД е сключен Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет за дома 19.99 с месечен абонамент в размер на 19,99 лв. и промоционален месечен абонамент за първите 3 месеца в размер на 9,99 лв.

Твърди се, че на същата дата - 16.09.2022г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор е предоставил на Ц.

Г. Р. устройство марка ***, посочено в т. 7 от договора. Вследствие на неизпълнението по договора за услуга интернет за дома и поради невръщане на устройството, Р. дължи сума в размер на 749,00 лв., начислена във фактура № 7351510118/25.05.2023г.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

1.фактура № 7347675979/25.02.2023г. за отчетен период 25.01.2023г. 24.02.2023г., срок за плащане - 12.03.2023г., издадена за сумата от 19,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

1

Фактурата се претендира в размер на 15,48 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,51 лв.

2.фактура № 7348944066/25.03.2023г. за отчетен период 25.02.2023г. 24.03.2023г., срок за плащане - 09.04.2023г., издадена за сумата от 20,89 лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

3.фактура № 7351510118/25.05.2023г. за отчетен период 25.04.2023г. 24.05.2023г., срок за плащане - 09.06.2023г., издадена за сумата от 798,98 лв., представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно устройство, както следва: 49,98лева неустойка и 749,00 лева сума за мобилно устройство.

Сочи се, че Р. не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 36,37 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.01.2023г. - 24.03.2023година. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.

11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 49,98лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7351510118/25.05.2023г.

Излага се, че на 18.06.2025г. „Йеттел България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – С., срещу Ц. Г. Р., в което се претендират: главница в размер на 835,35 лв.

(осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, което е изпратено по подсъдност на Районен съд – Троян и е образувано ч.гр.д. № 586/2025г. по описа на Районен съд - Троян.

Издадена е заповед за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че „Йеттел България“ ЕАД има вземания срещу Ц. Г. Р. в общ размер на 835,35 лв. (осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***, в едно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 586/2025г. на РСТроян.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна чрез назначения и особен представител изразява становище за частична неоснователност на предявените искове. Счита, че е налице съществен порок по Договора, тъй като не е посочен адрес, на който ще бъде използвана услугата за предоставяне на „интернет за дома“.

Не оспорва обстоятелството, че между „Йеттел България" ЕАД и Ц. Г. Р.

2 е възникнало валидно облигационно правоотношение, с подписване на процесния договор за предоставяне на услуга „интернет за дома“ от 16.09.2022г. и предоставяне на устройство, описано в т. 7 от договора. Сочи, че сключеният между страните договор за предоставяне на услуга интернет е с ъ с съществен порок, тъй като в т.5 на договора не е посочен адрес на ползване на услугата, а само гр. Севлиево. Счита, че този елемент е съществен, защото в договора изрично е поставено условие, че „Услугата „Интернет за дома" предоставя интернет свързаност, която се осъществява през мобилната мрежа Yettel, само на конкретен адрес на ползване, посочен в договора за услугата.“

По същество признава основателността на претенцията за сумата 749.00 лева, представляваща неустойка за мобилно устройство, а в частта за посочената от ищеца сума от 86.35 лева от 25.05.2023 г. счита, че е недължима, тъй като договорът е нищожен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет за дома 19.99 с месечен абонамент в размер на 19,99 лв. и промоционален месечен абонамент за първите 3 месеца в размер на 9,99 лева.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 36,37 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.01.2023г. - 24.03.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 49,98 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7351510118/25.05.2023г.

Също на 16.09.2022г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор е предоставил на Ц. Г. Р. устройство марка ***, посочено в т. 7 от договора. Вследствие на неизпълнението по договора за услуга интернет за дома и поради невръщане на устройството, Р. дължи сума в размер на 749,00 лв., начислена във фактура № 7351510118/25.05.2023г.

За задълженията по тези договори, ищцовото дружество е издало на ответникът следните фактури: фактура № 7347675979/25.02.2023г. за отчетен период 25.01.2023г. - 24.02.2023г., срок за плащане - 12.03.2023г., издадена за сумата от 19,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса, която се претендира в размер на 15,48 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,51лева; фактура №7348944066/25.03.2023г. за отчетен период 25.02.2023г. - 24.03.2023г., срок за плащане - 09.04.2023г., издадена за сумата от 20,89 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и фактура № 7351510118/25.05.2023г. за отчетен период 25.04.2023г. - 24.05.2023г., срок за плащане - 09.06.2023г., издадена за сумата от 798,98 лв., представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно устройство, както следва: 49,98лева 3 неустойка и 749,00 лева сума за мобилно устройство.

По депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, за общо дължимата по фактурите сума в размер на 835,35 лв. (осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №586/2025година, в която са включени и разноски в размер на 25лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника.

В тази връзка настоящият състав счита за несъстоятелно възражението на адв.Р., в качеството и на особен представител на ответника за недължимост на сумата 49,98 лева, представляваща неустойка по фактура № 7351510118/25.05.2023година за отчетен период 25.04.2023г. - 24.05.2023г., срок за плащане - 09.06.2023г., издадена за сумата от 798,98 лв., представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно устройство в размер на 749,00лева, с аргумент, че договорът е нищожен, поради липса на предметпосочен адрес за ползване на услугата.

Според Закона за електронните съобщения, договорите с крайни потребители трябва да съдържат: Данни за доставчика и потребителя (име, ЕГН/ЕИК, постоянен адрес/седалище); Описание на предоставяните услуги и нивата на качество; Цени, срокове и условия за прекратяване. За да бъде валиден един договор, е необходимо да бъдат посочени страните – в случая доставчик и ползвател и между тях да е постигнато съгласие за предмета вида услуга и цена. Изричното посочване на точният адрес на инсталация се разглежда като техническо условие за изпълнение, а не като елемент, без който договорът изобщо не може да съществува. Липсата на "адрес за ползване" може да се тълкува като непълнота в договора, която може да бъде отстранена с анекс или да се преодолее, чрез реалното започване на ползване на предоставената услуга.

В настоящият случай, от представените по делото доказателства – 4 справка за издадени фактури за ползвани услуги от Ц. Г. Р., находяща се на л.66 от делото и неоспорена от ответната страна се установява, че в периода между 19.09.2022г. и 02.02.2023г., ответникът е направил три плащания, което безспорно навежда на извод, че същият е получил достъп до предоставяните услуги. След като безспорно услугата е била предоставена на определен адрес и ответникът в продължение на три месеца я е заплащал, настоящият състав приема, че страните, чрез действията си са постигнали съгласие за мястото на изпълнение.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че в сключеният между страните Договор за услуга интернет за дома, с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет за дома 19.99 лева, с месечен абонамент в размер на 19,99лева и промоционален месечен абонамент за първите 3 месеца в размер на 9,99 лева не липсват съществени елементи от съдържанието на договора, водещи до неговата недействителност.

С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество, с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях. Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, като изрично е уговорено задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната. Начислената неустойка по процесния договор е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.