Присъда № 3 от 03.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 3 от 03.02.2023г. по НОХД № 413 по описа на ОС - Благоевград за 2021 г.

Окръжна прокуратура - Благоевград е внесла обвинение срещу Р. А. С. от гр.С., затова че за времето от около 22 часа на 11.03.2020 г до около 16 ч на 12.03.2020 г в жилищна постройка находяща се в град С. на ул. Д. № 1 умишлено и по особено мъчителен начин е умъртвил майка си- М. И. С., с ЕГН ********** от град С., като систематично и последователно е нанесъл множество удари с крак и ръце, някои от които със значителна сила, по главата, лицето, гърдите, корема, слабините области и крайниците, които са причинили множество травми по цялото тяло, включително тежка и впоследствие тежка и хронифицирана черепно-мозъчна травма, съчетана с полека гръдна травма, съвкупно довели до хронична и остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, в резултат на което на 21 .04.2020 година около 12,30 часа в отделение по „ Анестезиология и интензивно лечение“- Петрич към МБАЛ „ Югозападна болница“ гр, С.- бавно, с продължително, тежко болестно и агонално състоЯ.е на жертвата е настъпила смъртта на М. И. С.престъпление по чл.116, ал. 1, т.3, предложение 2 и т.6, предложение 2 във връзка с чл. 115 от НК.

Последното съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, счита същото за доказано от обективна и субективна страна, счита, че подсъдимият е извършил престъплението при евентуален умисъл като е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и ги е допускал, тъй като в рамките на 2 дни е нанесъл множество удари със значителна сила и замах, по жизненоважни части на тялото на майка си, като се е отнесъл с безразличие, затова дали майка му в следствие на тези удари ще умре. Представителят на държавното обвинение не отрича, че следствие на създадените години наред отношения между подсъдимия и пострадалата, във връзка с имота, за който подсъдимият е имал претенции, Р.С. е бил гневен, ядосан, раздразнен, но това не оправдава поведението му и не е основание за смекчаване на отговорността. Изтъква се от държавния обвинител, че поведението на подсъдимия в инкриминирания времеви период не е инцидентно, а че и преди това същият е посягал на майка си, но с оглед манталитета на българската жена, пострадалата М. С. не е желаела да подаде жалба в Полицията, нито това поведение на сина

Р. да се разчува. В този смисъл прокурорът счита, че предвид тежкото престъпление извършено от подсъдимия, именно отнемане живота на родител, справедливо наказание за дееца би било доживотен затвор, който би изпълнило целите по чл. 36 от НК.

Според прокурора с такова наказание би се въздействало както по отношение превъзпитаването на подсъдимия С., така и за изпълнение на генералната превенция на наказанието по отношение на всички подрастващи и не само, за да осъзнаят, че родителите са нещо свещено и неприкосновено.

В право на лична защита и в последната си дума подсъдимият С. изразява съжаление за случилото се, сочи, че в един момент животът му се е обърнал на 180 градуса и моли за справедлива присъда. Защитникът му- адвокат Д., споделя морално етичните аргументи на представителя на Окръжна прокуратура Благоевград, не отрича изнесените от обвинението факти, но твърди, че поведението на клиента му нито от обективна, нито от субективна страна е съставомерно по чл. 116 от НК. В този смисъл защитата пледира за приложени е на чл. 124 ал.1 от НК, основно позовавайки се на съдебно медицинската експертиза на вещото лице З.. Според защитника нито на 11.03.2020 г нито на 12.0.2020 година подсъдимият е имал намерение и е целял причиняване смъртта на М. С.. Твърди се от адвокат Д., че подсъдимият не е могъл и е нямал никаква обективна възможност да прецени, че в последствие на причинените на майка му телесни увреждания, може да се 1 стигне до вирусна инфекция, която е прераснала в бактериална и да се развия пневмония, която е непосредствената причина за смъртта на пострадалата.

Сочи се още от защитата, че дори и по-леки удари нанесени върху М. С. с оглед възрастта от 81 години, могат да доведат до констатираните от съдебния медик телесни повреди, респективно, че последиците, които са постъпили, подсъдимият не е могъл да предвиди. Ето защо защитата пледира подсъдимият да бъде оправдан за престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 116 ал.1, т.3 и т.6, предложение 2 от НК и да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 ал.1, предложение 1 от НК и съобразно с тази разпоредба му бъде наложено справедливо наказание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. А. С. е ... , до задържането си работещ във „В.“ ЕООД- гр.

С., като работодателят му- свидетелят М. и колегата му- свидетелят Ц. го описват като добър майстор и перфекционист в работата си. И двамата свидетели, както и свидетелката С., с която подсъдимият имал интимни отношения през 2019-2020 година, описват дееца като уравновесен и добър човек, който рядко е ставал агресивен и то след употреба на алкохол.

Подсъдимият е разведен от 2011 година, като продължил да поддържа добри отношения след развода си с бившата си съпруга - свидетелката Л.С..

С влязло в сила на 26.06.2019 година определение по НОХД № 316/ 2019 г. на СРС подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпление по 343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 4 месеца“, чието изтърпяване- на основание чл. 66, ал.1 от НК- е отложено за срок от 3 години.

След развода подсъдимият продължил да живее в имота на ул.“Д.“ № 1 в гр.С., собственост на родителите му, като обитавал първи етаж от едноетажна жилищна сграда, а майка му- пострадалата М. С., живеела в изградена до къщата едноетажна пристройка. В имота има изградена работилница, ползвана от свидетеля П.С.- брат на подсъдимия. Свидетелят С. всеки ден след 16ч. работел в работилницата си, като посещавал и майка си в дома ѝ.

Още преди развода подсъдимият имал претенции към майка си, като настоявал същата да извърши делба на имота и тъй като тя не предприемала действия в тази насока, известно време /месеци/ преди деЯ.ето, започнал да упражнява психически и физически тормоз върху пострадалата. Последната се оплакала на сестра си – св.Т. и брат си- св.Е.П. /и на двамата показанията от ДП са прочетени – на основание чл.281,ал.5, във връзка с ал.1,т.5 от НПК в с.з. на 08.03.22г./, че е бита, малтретирана и тормозена и психически от сина си Р. и че я страх от него. Св.К., която работела в кварталния хранителен магазин, видяла, че пострадалата има рани по лицето /и че е с разкъсана жилетка/ последните месеци преди деЯ.ето и попитала М. С. от какво са й синините, но тя отказала да сподели, само последната седмица преди инкриминираната дата казала на тази свидетелка, че е паднала. Свидетелите П., Т., М. и К. С.и също забелязали, че пострадалата е със синини по тялото и при разговор с тях им казвала, че е малтретирана от сина си Р., но отказвала да подаде жалба срещу него, тъй като е дете. Така, през месец февруари

2020 година свидетелят П.С. и съпругата му- свидетелката Т.С. отново забелязали, че пострадалата М. С. е изподрана и насинена, което накарало първият- П.С. да разговаря с брат си- подсъдимия Р.С. който изразил съжаление, помолил брат си да не съобщава в полицията и обещал да не упражнява повече насилие над майка си.

На 11.03.2020г. св.С. около обяд занесъл храна в дома на майка си и установил, че е добре, макар че последните дни се била залежала.

Същия ден- 11.03.2020 година, след като приключили работа, подсъдимият, свидетелят М. и свидетелят Ц. останали в работилницата на 2 управляваното от свидетеля М. дружество, за да се почерпят, като подсъдимият изпил около 2 литра бира, след което изпил и около 50 грама ракия. Около 22 часа свидетелят Ц. си тръгнал, половин –един час по-късно си тръгнал и свидетелят М., като подсъдимият отказал да си тръгне с такси и заявил, че ще остане в работилницата. Скоро след свидетеля М. обаче подсъдимият също напуснал работилницата и се прибрал в дома си. В следствие на изпития алкохол подсъдимият станал агресивен и вместо да си легне, отишъл в жилището на майка си- пострадалата М. С. и започнал да разговаря с нея във връзка с разделянето на имота, обяснявайки й, че се чувства ощетен. Тъй като тя била изморена, искала да спи и не му обръщала необходимото според него внимание, той я стиснал за челюстта, дърпал я за ръцете и започнал да я удря по лицето, за да разговаря с него. Продължил да ѝ нанася удари с ръцете по главата и тялото, ритал я по краката, държал я за раменете и я разтрисал. Вследствие на тези удари пострадалата получила кръвотечение от устата, носа и от стара рана на едната си ръка. Уморен и разочарован, подсъдимият оставил майка си и си легнал.

След няколко часа /в ранните часове на 12.03.2020г./ под.С. отново посетил майка, за да се увери дали тя е в стаята си, тъй като преди полунощ на 11.03.2020 година му заявила, че ще ходи на село. Отново се опитал да разговаря с нея и пак й нанесъл удари по главата и тялото. Едва тогава забелязал, че по майка му има кръв и някакви наранявания. Понеже още бил под влиЯ.е на алкохола, подсъдимият така и не разбрал от какво са нараняванията и кръвта по майка му, дори решил, че тя се е нарязала и отново си легнал.

На сутринта подсъдимият не отишъл на работа, тъй като не бил спал през нощта и се чувствал все още повлиян от изпития предната нощ алкохол. В ранния следобяд на 12.03.2020г. се обадил на св.М. да пита къде са ключовете за лекия му автомобил и около 14,30ч. св.Ц. му ги занесъл в дома му. Преди да тръгне за работа, около 15 часа подсъдимият посетил отново майка си – пострадалата М. С., която била в леглото, но била контактна, не пожелала да яде, а поискала от сина си единствено вода и да й даде дистанционното за телевизора.

Час по-късно –около 16ч. преди да отиде в работилницата си, св.П.С. посетил в жилището й майка си и я намерил в леглото с наранявания по цялото тяло. Била насинена по ръцете, краката и лицето, с охлузвания, окървавена и трудно контактна. Стенела и пъшкала. Притеснен, св.С. се обадил на съпругата си- св.Т.С., която скоро след това пристигнала и преоблякла свекърва си, тъй като дрехите й били целите в кръв /същите после тя предала с протокол за това на разследващия полицай –л.6, т.1, ДП/. Пред нея пострадалата потвърдила, че синът й Р.С. я е бил. Междувременно св.С. се обадил и на тел.112 и не след дълго на местопроизшествието пристигнали както екип на Спешна помощ, така и св.Б. и Т., които също установили /така показанията на св.Б./ синини по тялото и лицето на възрастната жена.

Свидетелите П. и Т. С.и казали на св.Б. какво е споделила пострадалата относно това от кого са нараняванията й и той и колегата му Т. посетили цеха, в който работел под.С.. Там го намерили да спи на диван, още под влиЯ.е на алкохола, като пред тях заявил, че нищо не помни от предната нощ.

Със заповед по чл.72,ал.1,ЗМВР от 12.03.2020г. Р.С. бил задържан от 18 часа на същата дата за 24 часа /вж. л.205,т.1,ДП/ и отведен в РУ-С., където с него била проведена беседа от свидетелите Т. и П.. Двамата полицейски служители забелязали, че по дрехите на подсъдимия има петна от засъхнала червена течност /кръв/ и с протокол за това от 13.03.2020г. /в рамките на вече образуваното ДП/ подсъдимият предал доброволно дрехите, с които бил облечен на 11 и 12.03.2020г., а именно: яке, черно на цвят с червени ивици в областта на ръкавите и гърдите, на предна лява страна се вижда триъгълник, в който има хоризонтална запетайка с надпис „ACG“; блуза с дълъг ръкав 3 черно-сива на цвят, с надпис на етикета „Explorer“, със светли кантове на ръкавите (мръсно бели на цвят); блуза с дълъг ръкав, тъмно синя на цвят, с бели и червени райета, в предната лява част изобразена хоризонтална въпросителна червена на цвят по яката в областта на врата „Attletic dept“; панталон тип дънки светло сини на цвят с тъмно-кафеникави петна по двата крачола от лицевата част с надпис на етикета „best choise jeans x – perience“, размер 36; 1 чифт обувки светло сиви на цвят с надпис „Harvest lаnd“ на езичетата им, с кафяво червени петна в областта на предната част и отстрани.