Решение № 1797 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1797 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100510922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, БУЛСТАТ 000670794 срещу решение № 9895/28.05.2025г., постановено по гр. д. № 29146/2024г. на СРС, 141 с-в.

С обжалваното решение е отменена, по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ, предявен от Ф. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 43, чрез адв. Д.С., срещу Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, БУЛСТАТ 000670794, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 26, заповед № ЧР-072/12.03.2024 г. на директора на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Споделя отразената в решението фактическа обстановка от СРС. Излага доводи, че СРС не е следвало да преквалифицира нарушението от неявяване на репетиция на закъснение за работа. СРС, при обсъждане тежестта на нарушението, не е обсъдил, че ищецът вече е бил наказван дисциплинарно с наказание „забележка“. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че неявяването на работа предполага изцяло пропускане на репетицията, а той само е закъснял. Оспорва да му са налагани предходни наказания. Моли решението на СРС да бъде потвърдено и по други мотиви. Счита, че процесната заповед не е издадена в изискуемата форма. Не е имал задължение да изключи отоплението и климатизацията, както и да предаде ключа на дежурния служител. Счита неправилни изводите на СРС, че заповедта от 27.05.2022г. е сведена до негово знание. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Относно правилността на първоинстанционното решение и наведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че от заповед № 258/27.05.2022 г. се установява, че в т. 3 от същата е предвидено задължение за дежурния осветител, след края на всяко представление, да изключва осветлението, климатизацията, отоплителните уреди, да заключва сцена „Хепи Сатира“, да връща ключа на дежурния служител „пропускателен режим“ и да попълва в дневник име, дата и подпис. Въз основа на свидетелските показания на ответника е счел, че ищецът е бил запознат със заповедта, въпреки липсата на негов подпис. Приел е, че като дежурен осветител именно ищецът е имал задължение след края на представлението да изключи осветлението, климатизацията, отоплителните уреди, да заключи сцена 2

„Хепи Сатира“ и да върне ключа на дежурния служител „пропускателен режим“.

Изложил е доводи, че въпреки че се установява, че в конкретния ден ключът за зала „Хепи Сатира“ е бил предаден от охраната на гостуващите артисти, които вече били в залата, то ищецът не е бил освободен от задължението да издири ключа и заключи залата. По отношение нарушението, изразяващо се в това, че на 31.01.2024 г. ищецът не се е явил на репетиция на представлението „Извънземни страсти“, СРС е приел, че за ищеца е съществувало задължение да се яви на репетицията от 18:30 ч., доколкото същата е поместена в седмичния график, който от своя страна, като неразделна част от вътрешния правилник на предприятието, е задължителен за служителите, но е стигнал до извод, че ищецът не е извършил вмененото му нарушение – неявяване на репетиция.

По делото не се спори, а и видно от трудов договор № 033/16.09.2019г., страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „осветител“ при ответника.

С оспорената заповед № ЧР072/12.03.2024 г. на директора на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, на Ф. Д. А. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1 и т.3 КТ, изразяващи се в това, че на 25.01.2024 г. в зала „Хепи Сатира“, след края на представлението, не е изключил осветлението, климатизацията и отоплителните уреди, не е заключил помещението, не е изчакал края на представлението, за да заключи и предаде ключа на дежурния служител „пропускателен режим“, с които действия е нарушил т. 3 от заповед № 258/27.05.2022 г., на 25.01.2024 г. на директора на ДСТ „Алеко Константинов“, както и в това, че на 31.01.2024 г. не се е явил на репетиция на представлението „Извънземни страсти“.

Въззивният съд споделя изложените от СРС изводи по отношение на второто описано в процесната заповед № 258/27.05.2022г. нарушение на трудовата дисциплина – за това, че Д. на 31.01.2024 г. не се е явил на репетиция на представлението „Извънземни страсти“. Ищецът оспорва да е извършил твърдяното нарушение, тъй като се е явил на репетиция, макар и със закъснение. Във въззивната жалба работодателят е изложил оплаквания, че неправилно СРС е „преквалифицирал“ деянието като нарушение на трудовата дисциплина от неявяване в закъснение. Тези доводи на въззивника съдът намира за неоснователни.

„Преквалифициране“ СРС не е извършил, а е приел, че не е осъществена описаната в заповедта фактическа обстановка. Наказанието е наложено заради неявяване на работа, а не заради закъснение. Спорът се концентрира около обстоятелството дали Д. се е явил на работа на 31.01.2024г.

От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, се установява, че седмичната програма за 3 представления, репетиции и други мероприятия се изготвя от артистичния секретар, утвърждава се от директора и се обявява на таблото на театъра най-късно до 17:00 ч. в петъчния ден преди седмицата, за която се отнася. Посочено е, че вечерните представления в театъра започват в 19:30 часа, или в друг час, изрично установен със заповед на директора или утвърден в месечната и седмичната програма. В т. 43 е посочено, че сценичното пространство трябва да бъде готово за представление наймалко един час преди неговото начало. В раздел VII е регламентирано провеждането на репетиции в театъра, като е предвидено, че графикът за репетициите се отразява в седмичната програма. Изготвя се от режисьорът и артистичният секретар и след утвърждаване от директора, се поставя на служебното табло в края на предходната работна седмица. От представената седмична програма за периода 29.01 – 04.02.2024 г. се установява, че на 31.01.2024 г. в зала „Хепи Сатира“ ще се играе представлението „Извънземни страсти“ с начален час – 20:00 ч., като е посочено, че в 18:30 ч. ще се проведе репетиция за осветление и звук.

Следователно, съдът приема, че от събраните доказателства се установява безспорно, че ищецът е знаел или е бил длъжен да знае, за часа, в който е следвало да подготви сцената, съобразно неговите задължения.

Видно от представения фиш за представление и репетиция от 18:30 ч. на постановката „Извънземни страсти“ на 31.01.2024 г., представлението започва в 20:00 ч. и свършва в 21:30 ч., като за водещ осветител е посочен Ф. А. и няма положен от негова страна подпис за предаване на готовата сцена преди представлението.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.ов се установява, че на 31.01.2024г. били заедно на смяна с Д.. В 18.30 ч. на Д. се обадил помощник режисьорът и го попитал защо не е там. Д. разбрал, че е закъснял и веднага отишъл.

Във фиша, в графа „бележки“ помощник - режисьора Е.М. е посочила, че при обявена репетиция в 18:30 ч. е нямало служители от служба „осветление“, Ф. А. не си е вдигал телефона, като след това върнал обаждане. На Б.З. се наложило да стои и да чака Д., за да мине осветителните картини. Тоест, от посоченото от самия помощник режисьор М. се установява, че Д. все пак е дошъл за репетицията, макар и със закъснение.

Ето защо, не се установява вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа. Напротив, установява се, че същият се е явил, макар и със закъснение. Описаното нарушение в заповедта е за неявяване, а не за закъснение, което несъмнено би се отразило и при преценката на тежестта на извършеното нарушение.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като описаната в нея фактическа обстановка не е доказана в производството по оспорването и, поради което предявеният иск е основателен. По делото не се 4 установява при условията на пълно и главно доказване от ответника, че ищецът е осъществил от обективна и субективна страна дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.

За първи път с въззивната жалба се въвеждат доводи за извършени предходни нарушение от Д., за които е бил наказан със „забележка“, което наказание не бил обжалвал. Такива възражения в преклузивните срокове пред СРС не са наведени. В последното съдебно заседание пред СРС, единствено в показанията на св. Банкова, се съдържат данни за предходно извършени нарушения. Ето защо, СРС правилно не е взел предвид показанията на свидетелката в посочената част.

Въпреки това, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се добави и следното. По делото не са представени и никакви доказателства за предходно извършени нарушения на трудовата дисциплина от Д., за които да са му наложени наказания. В оспорената заповед също не е описано, че при определяне на наказанието „предупреждение за уволнение“ се вземат предвид предходно извършени нарушения.

Отделно от това, относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, е налице последователна съдебна практика, като например: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.