Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 10.10.2022, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 208/2022
Вид
Решение № 263
Подписан
10.10.2022
В сила
16.01.2024
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 298 · Търговски закон
  • чл. 53 · Търговски закон
  • чл. 55 · Търговски закон
  • чл. 55, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Смолян, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500208 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. във вр. с чл.422 ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№745 от 08.03.2019година на „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК **, представлявана от изпълнителните директори Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, депозирана чрез пълномощника им юрисконсулт И.Б., както и въззивна жалба вх.№1127 от 09.4.2019година от П. Т. И., депозирана чрез адв.А.С., и двете срещу Решение №24 от 15.02.2018г. на РС-Чепеларе постановено по гр.д. № 88/2018 г., с което П. Т. И. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ЕАД,ЕИК**на основание договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2009година сумата 24 453.02лева, от които главница в размер на 14 944.94лева, възнаградителна лихва в размер на 7 682.53лева начислена за периода 02.07.2013г.11.05.2018г. включително, санкционна лихва в размер на 1825.55лева начислена за периода 02.07.2013г.-11.05.2018г.включително, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2018година до окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлен осъдителния иск на „Банка ДСК“ЕАД срещу П. Т. И. като неоснователен в частта за главницата - за горницата от 14 944.94лева до 15 238.72лева, в частта за възнаградителната лихва - за горницата от 7 682.53лева до 11 526.20лв. за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г., в частта за санкционната лихва за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г., както и в частта за претенцията за заемни такси в размер на 120лева.

С въззивната жалба „Банка ДСК“ЕАД депозирана чрез юрисконсулт И.Б. се атакува постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен иска на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ** срещу П. Т. И., ЕГН ********** за главницата в частта за горницата от 14 944,94 1 лева до пълния предявен размер от 15 238,72 лева, иска за възнаградителна лихва за горницата от 7 628,53 лв. до 11 526,20 лв. и за периода от 02.03.2013г. до 01.07.2013г., в частта за санкционна лихва за периода от 02.04.2013г. до 01,07.2013г. и в частта по претенцията за заемни такси в размер на 120 лв. като неоснователни, както и в частта, с която е осъдена „Банка ДСК” ЕАД да заплати на П. Т. И., ЕГН ********** сумата от 253, 36 лева - разноски за първоинстанционното разглеждане.

Направено е оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, от което се прави извод за неговата незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя незаконосъобразно е прието, че посочените клаузи в т. 8 от договора за кредит и приложението, представляващо условия по кредитна програма „ ДСК Престиж плюс“ са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, което води до тяхната нищожност съгласно чл.146.ал.1 от ЗЗП. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 143 ЗЗП според жалбоподателя следва да са налице единствено кумулативно предвидените елементи, които намират израз в примерно изброените в същата разпоредба хипотези на клаузи с неравноправен характер. Преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва и като се отчита характерът на стоките и услугите, за които е сключен договорът, като се съобразяват всички обстоятелства, довели до сключването му (аргумент от чл. 144 ЗЗП). Съгласно чл. 144 ал. 3 ЗЗП разпоредбата на чл. 143 т. 12 да не се прилага по отношение на „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Твърди още, че нито в договора за кредит, нито в хода на неговото изпълнение, банката е поставяла условия, които да не подлежат на договаряне, нито е налагала приемане на клаузи, с които ответника да не е могъл да се запознае предварително (чл. 143 т.9 от ЗЗП). Поддържа също така, че оспорените клаузи от договора между страните, ОУ и приложението, представляващо Условия по кредитна програма „ ДСК Престиж плюс“ не противоречат и на чл.143, т.10 от ЗЗП позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Според жалбоподателя страните са постигнали договореност, че кредитополучателката ще ползва преференциален лихвен процент, който се определя въз основа на БЛП и стандартна надбавка. Изготвянето на общи условия към договор за кредит или към какъвто и да е друг тип договори от страна на търговец е законово установено негово право, изрично предвидено в чл. 298 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба „търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. С подписването на процесиите договори кредитополучателят писмено е приел тези условия и по този начин те са станали задължителни по силата на чл.

298 ТЗ. В този смисъл, доколкото самият закон допуска сключването на договор при общи условия и урежда условията за това, както и предвид обстоятелството, че страните са били напълно свободни да се запознаят отнапред с предлаганата от банката финансова услуга, то не е проявена недобросъвестност от страна на банката при отпускане на кредита и в този смисъл за неравноправност на оспорваните в писмения отговор клаузи, които са извършени съобразно закона и са напълно приложими към процесния кредитен договор.

Развива оплакване, че в производството пред първоинстанционният съд се доказва, включително и при извършената от назначеното вещо лице експертиза обстоятелството, че след преустановяване на редовните плащания от страна на ответника и при преминаване в изискуемост на кредита се отнемат преференциите на програма ДСК Престиж плюс като към сключване на договора за кредит БЛП е в размер на 7,44 % годишно, а стандартната надбавка е в размер на 3,01% - общо 10,45%, а след нарушение на условията след 06.08.2012г. остатъка по дълга се олихвява със стандартен лихвен процент без отстъпка в размер на 14,95 процентни пунка. За да се ползват определените в условията преференции 2 всеки един кредитополучател трябва да отговаря на съотвените заложени критерии в условията, които критерии предполагат и по-голяма сигурност за Банката - кредитор, поради което размерът, до който може да бъде увеличавана лихвата по кредита е точно определен отнапред и другата страна е информирана за последиците от неизпълнение на договореностите с банката. В случая увеличаването на лихвеният процент не се извършва едностранно от банката, а е индивидуално договорено и настъпва при предварително установените от страните предпоставки. Доколкото изпълнението на условията е зависело изцяло от кредитополучателят, той е можел да контролира изменението на лихвения процент и условията по кредита, касаещи дължимата лихва. С оглед на гореизложеното се поддържа, че изменението в лихвата по процесиите кредити, предмет на настоящото производство е било извършено законосъобразно, не противоречи на изискването за добросъвестност и не може да бъде квалифицирано като необосновано и неясно за ответника. Моли окръжният съд да отмени Решение №24 от 15.02.2019г. на PC-Чепеларе, постановено по гр.д. № 88/2018г. в частта, с която е отхвърлен иска на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК** срещу П. Т. И., ЕГН ********** за за главницата в частта за горницата от 14 944,94 лева до пълния предявен размер от 15 238,72 лева, за възнаградителна лихва за горницата от 7 628,53 лв. до 11 526,20 лв. и за периода от 02.03.2013г. до 01.07.2013г., в частта за санционна лихва за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г. и в частта по претенцията за заемни такси в размер на 120 лв. като неоснователни и е осъдена „Банка ДСК” ЕАД да заплати на П. Т. И., ЕГН ********** сумата от 253,36 лева - разноски за първоинстанционното разглеждане.Претендират се направените разноски за двете инстанции.

С писмения отговор П. И., чрез пълномощника си адв. А.С. се оспорва въззивната жалба изцяло и се предлага окръжният съд да потвърди решението в атакуваната част.

Направен е довод, че правилно съдът е констатирал, че клаузата на т.8 от договора за кредит за текущо потребление и приложението към договора условия по кредитната програма са неравноправни, тъй като посочените уговорки относно приложимите преференции и последиците от неизпълнение на условията по програмата са изначално неясни по смисъла на чл.10 ал.1 ЗПК. От една страна с формулировките по т.8 от договора и приложението, представляващо условия по кредитна програма на кредитополучателя се сочи, че ползва преференция/отстъпка, касаеща единия компонент от лихвата по кредита- надбавката към БЛП, а от друга страна в договора е посочено, че надбавката от 3,01% е стандартната надбавка, намалена с нула процентни пункта. Същевременно в договора липсва ясна клауза за това какви ще са последиците от неизпълнение на условията по програмата какъв ще бъде новия лихвен процент по кредита. Правилно съдът е заключил, че в случая от текста на договора не може да се направи извод за надбавка към БЛП в намален размер, и след като е записано, че надбавката е в стандартен размер и не е намалена, няма основания за отнемането й и прилагане на по-висок процент на лихвата при неизпълнение на условията по програмата. Твърди още, че съгласно формулировката в Приложение №2 при неизпълнение банката отнема изцяло преференциалните лихвени надбавки и прилага нивата на действащите лихвени надбавки по стандартните кредити за текущо потребление, съобразно размера на договорения кредит не е достатъчно ясна за потребителя, доколкото в случая не може да се установи каква е дадената отстъпка. Твърди още, че в първоинстанционното производство ищецът не доказва по никакъв начин основанието за увеличаване на лихвения процент. Никъде в договора не е уговорено, че при нарушаване на условията на тази програма, лихвеният процент ще бъде увеличен от 10.45 % на 14.95 %.

Липсва акт, с който е станало отнемането на "преференцията" и информация на какво основание е извършено. Съгласно т.8 от договора „отнетата“ ми преференция следва да се изразява в намаление на стандартната лихвена надбавка с отстъпка от 0 % (нула процента),т.е. банката твърди, че на въззиваемата е отнето нещо, което изначално не й е било предоставено. Видно от записа в договора за кредит за текущо потребление към 3 момента на подписване на договора стандартната надбавка не е намалена съгласно условията в Приложение №2 тъй като е посочено, че намалението е "0" процентни пункта.

Не става ясно как кредиторът е сложил в тежест на кредитополучателя увеличение на лихвения процент и то точно с 4,5 п.п. Извън горното, се поддържа, че за да е "подходящ начина" за уведомление в условията на равнопоставеност на страните по един договор, следва да са налице едновременно две предпоставки - уведомлението да е направено своевременно и уведомлението да е достигнало до кредитополучателя. Липсват данни по делото кредитора да е уведомявал кредитополучателя за еднолично взетото от него решение и за еднолично увеличеното от него въз основа на това решение задължение по кредита.

Според въззиваемата банката неоснователно е прилагала по-висок от първоначално уговорения лихвен процент след 05.08.2012 г. по кредита и съдът правилно е отхвърлил иска на ищеца в тази част. Относно твърденията на банката, че клаузата не е неравноправна, тъй като съгласно чл. 144, ал. 3 ЗЗП клаузата на чл. 143, т. 12 ЗЗП не се прилага по отношение на „сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контролана търговеца или доставчика на финансови услуги“. Договорът за ипотечен кредит не представлява сделка с ценни книжа. По същността си не представлява и сделка с финансови инструменти.