Решение № 2213 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2213 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330107437 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за контрол за просрочени задължения” АД против Ц. Т. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1502 лева – главница по Договор за паричен заем № ** г., сключен между Ц. Т. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № ** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, чийто правоприемник е ищецът; сумата от 121,73 лева – договорна лихва за периода 15.10.2021 г. – 14.04.2023 г., както и сумата от 310,65 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1185/07.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2249/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и ответника Ц. К., като заемополучател, бил сключен 1

Договор за паричен заем № ** г., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя паричен заем в общ размер на 1502 лева. С посочения договор била постигната договореност, че със сключването му ще се рефинансира текущият заем на ответника по друг Договор за паричен заем с № **, като било направено изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. Твърди се, че заемната сума по процесния договор от 30.09.2021 г. била усвоена от ответника веднага след сключването му, като в случая договорът имал сила на разписка. По силата на същия ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва, на 40 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 40,62 лева. Твърди се, че от страна на Ц. К. не били извършвания плащания по процесния договор за паричен заем от 30.09.2021 г. Сумата следвало да бъде заплатена до 14.04.2023 г., когато бил падежът на последната погасителна вноска. Предвид забавеното плащане на главницата се претендира и мораторна лихва в размер на 310,65 лева за горепосочения период. Посочва се, че с Приложение № ** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., вземанията по договора били прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, чийто правоприемник е ищецът, за което длъжникът бил уведомен. Към исковата молба се прилага за връчване и уведомление за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. За процесните вземания било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, станало повод за образуване на ч. гр. д. № 2249/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което са предявени настоящите искови претенции. Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Т. К., не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

От приложеното ч. гр. д. № 2249/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Агенция за контрол за просрочени задължения” АД заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 1185/07.02.2024 г. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за паричен заем № 4276971 от 30.09.2021г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и Ц. Т. К., като заемател. По силата на сключения договор на ответника е предоставена сумата в размер на 1502 лева, при годишен лихвен процент - 10,00 %, ГПР – 10,61 %, а задължението следвало да се погаси на 40 двуседмични вноски в размер на 40,62 лева до 14.04.2023 г. В чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие, че с отпуснатата в заем сума се погасяват изцяло задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № ** в размер на 1502 лева.

Видно от приложеното към исковата молба препис-извлечение от Приложение № ** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното пълномощно, потвърждение за цесията и уведомление до ответника за осъществената цесия.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за паричен заем на ищеца „Агенция за контрол за просрочени задължения” АД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, 3 че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и Ц. Т. К., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем.

Първоначалният кредитор /заемодателят/ е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка относно действителността на процесния договор за паричен заем. Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай съдът констатира, че посочените изисквания са спазени. Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв /не по-малък от 12/ шрифт и е съставен в два екземпляра за всяка от страните. В договора е 4 посочен общият размер на кредита /чл. 2, т. 7/ и условията за усвояването му – рефинансиране на предходен договор /чл. 2, т. 9/. Лихвеният процент е уговорен като фиксиран годишен процент в размер 10 %, като са посочени условия за прилагането му /чл. 2, т. 6 и т. 6.1/. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. Посочен е годишният процент на разходите по заема и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /чл. 2, т. 8/. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания; договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията, както и други разходи, освен посочените в договора. Предвид обстоятелството, че процесният договор за заем е с предварително установен размер на главницата, усвоен еднократно, и с фиксиран размер на възнаградителната лихва за срока на договора, както и че вземанията по него са платими на предварително определени анюитетни вноски по погасителен план, следва да се приеме, че липсват други допускания по т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК, които заемодателят да вземе предвид при изчисляването на годишния процент на разходите. Към договора е приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 7 от договора са уредени правата на заемателя, включващи правото му при определение условия да получи извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и правото му в 14-дневен срок от сключване на договора да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, като е посочен начина на упражняване на това право. Наред с изложеното съдът не констатира наличие на клаузи в процесния договор, които да нарушават добрите нрави или да са неравноправни и във вреда на потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по повод Договор за паричен заем № 4276971 от 30.09.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ц. Т. К..

Установява се, че отпуснатата в заем сума в размер на 1502 лева е използвана за рефинансиране на предходен договор за заем, като изцяло са погасени 5 задълженията по него. По делото не са наведени твърдения и представени доказателства за извършени плащания по процесния договор за заем от страна на ответника, който носи доказателствената тежест да установи изпълнение на поетите задължения. При това положение съдът намира, че е налице неизпълнение на договорното задължение за връщане на заетата сума ведно с уговорената възнаградителна лихва.

В контекста на изложените съображения от фактическа и правна страна съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията с квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.