Решение № 830 от 11.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100500321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 215 от 14.12.2023 г. по гр.д. № 498/2023 г. на ВКС, І ГО е отменено решение № 2547 от 26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 7614 от 2021 г. на СГС, IV-Б състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с указания за произнасяне по твърдение на ответниците за придобиване по давност на спорния имот в периода 2003 г. – 24.09.2019 г.

С обжалваното решение № 20077496 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 54076/2019 г. Софийски районен съд, 173 състав отхвърлил предявените от „ЕРДЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Д. Г. Н., ЕГН **********, М.

С. Н., ЕГН **********, С. Н. М., ЕГН **********, и Д. Н. М.А–Д., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри на с.

Казичене, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 542 кв. м, попадащ в границите на собствения на ищеца имот с площ от 4 203 кв. м, представляващ УПИ ХХІІІ, кв. 31 по плана на с. Казичене с отреждане „за бензиностанция и КОО”, с идентификатор 1

***, за който ищецът твърди да е придобил на основание непарична вноска в капитала му, евентуално - на основание на придобивна давност от 5 години, изтекла в периода от 03.12.2010 г. до 03.12.2015 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата Д. Г.

Н. сумата 2 300 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „ЕЙ СИ АР“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЕРДЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения за недоказаност на соченото от ответниците придобивно основание – реституция и наследствено правоприемство, които са неотносими при повторното разглеждане на делото предвид дадените от ВКС указания.

Въззивникът поддържа, че след завземането на имота от държавата през 1978 г. бил приет регулационен план от 1980 г. и с него процесният имот бил включен в парцел за озеленяване, а по плана от 2001 г. бил включен в УПИ ХХІІІ – „За бензиностанция и КОО”. Процесният имот с идентификатор *** не отговарял на изискванията за самостоятелен имот - нямал лице (изход) към улица, път или алея в парка. Във връзка с приетото от районния съд относно заявеното от ищеца евентуално придобивно основание – придобиване по давност в резултат добросъвестно владение в периода 03.12.2010 г. – 03.12.2015 г., поддържа, че съдът необосновано приел по делото да не е доказано ищецът да е осъществявал фактическа власт върху имота.

Следвало да се кредитират показанията на св. А., които били ясни, непротиворечиви и последователни, същата посещавала имота многократно в този период, като го показвала „поне на 15–20 фирми“ за продажба, което кореспондирало с представените писмени доказателства – кореспонденция, оферти и планове с цел бъдещи инвестиции; посочила факти за целия имот с площ от 3.5 дка, включително и за почистването му и за поставянето на колчета, а не за 500-600 кв. м. Показанията на св. М.а и св. А. били противоречиви, неясни и непоследователни, не ставало ясно за кой имот са показанията им и периода от време, за който говорят. Показанията на св. А., че имотът бил възстановен 1991 – 1992 г. не кореспондирали с писмените доказателства по делото, от които било видно, че реституционни производства и дела имало в периода 2001 – 2003 г.; Показанията на св. А. били и в 2 противоречие с показанията на св. М.а, според която имотът им бил върнат преди около 5-6 години (т.е. 2015 – 2016 г.). Това противоречало и на собствените й показания, че през 2010 г. били заравнявали имота с багер.

Освен това, обратно на твърденията на тези свидетели, през имота преминавала алея, което се установило от допълнителното заключение на САТЕ. Поради това показанията на св. А. и св. М.а неправилно били кредитирани от районния съд. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски за всички инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съображения излага в писмена защита от 19.11.2024 г.

Въззиваемите страни Д. Г. Н., М. С. Н., С. Н. М. и Д. Н. М.А–Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата, като поддържат, че дори да се приемат за опорочени процедурите по възстановяване на собствеността, следвало да се има предвид, че от 1992 г. и понастоящем владеели необезпокоявано и несмущавано процесния имот и го придобили на това основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност. Молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за настоящото производство. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображения излагат в писмени бележки от 22.11.2024 г.

Третото лице помагач на ищеца – „ЕЙ СИ АР“ ЕООД,

ЕИК 121499543, не е взело становище по жалбата при първото разглеждане на делото от въззивния съд. С молба от 13.11.2024 г. поддържа, че жалбата е основателна по изложени в молбата съображения.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По въпроса за 3 допустимостта на предявените отрицателни установителни искове и съответно – на атакуваното решение, в отменителното решение ВКС е изложил подробни съображения, поради което наведените от въззиваемите доводи в писмените им бележки за недопустимост на исковете не следва да се обсъждат.

Не следва да се обсъждат и доводите във връзка със соченото от ответниците основание за придобиване на спорния имот по силата на реституция и наследствено правоприемство. Съобразно нормата на чл. 294, ал.

1 ГПК и дадените от ВКС указания, предмет на делото при настоящото разглеждане на спора е само въведеното от ответниците твърдение, че са собственици на имота и на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от възстановяването на собствеността им, което твърдят, че е станало през 2003 г., до предявяването на иска на 24.09.2019 г.

Конкретно дадените указания са при новото разглеждане на делото въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства относно владението върху процесния имот и ако се налага служебно да събере нови такива (например съдебнотехническа експертиза), след което да се произнeсе относно това дали ответниците са доказали, че са установили владение върху процесния имот през твърдяния от тях период от време – от 2003 г. до завеждане на делото през 2019 г.; Ако ответниците са доказали такова владение, съдът следва да се произнесе и относно това дали през сочения период от време (2003 г. - 2019 г.) е имало някакви законови пречки за придобиване на имота по давност: например пречка съгласно чл. 200 ЗУТ, с оглед установения по делото факт, че процесният имот с идентификатор 3523.6102.1533 по кадастралната карта на с. Казичене, СО - район Панчарево с площ от 542 кв. м представлява реална част от УПИ XXIII в кв. 31 по регулационния план на с. Казичене от 2001 г. с площ от 4 203 кв. м, или пречка съгласно § 1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г., с оглед на факта, че след 25.09.2003 г. (датата на сключване на договора за продажба на 2583.67/4203 ид. ч. от УПИ XXIII) горепосочените идеални части от имота вече не са били общинска собственост, а собственост само на търговското дружество „ЕЙ СИ АР“ ООД - праводател на ищеца „ЕРДЕ КОНСУЛТ“ ЕООД.

От фактическа страна: Приети по делото са решение № 1315/04.03.2014 г. по адм.д. № 10013/2013 г. на АССГ, 3 състав и решение № 14716/08.12.2014 г. по дело № 8171/2014 г. на ВАС, ІІ отделение, съгласно които е отхвърлена 4 жалбата на „Ерде консулт” ООД срещу Заповед № РД-18-17/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК за прогласяване на нищожността й в частта, с която е одобрена кадастрална карта и регистри за имот *** и за имот ***. По делото ответниците са участвали като заинтересовани страни.

Приети са и определение № 3626/03.07.2015 г. на АССГ по адм. дело № 11229/2014 г. и определение от 14.06.2016 г. по адм.д. № 2457/2016 г. на ВАС, ІІ отделение, с които е оставена без разглеждане жалба на „Ерде Консулт” ЕООД срещу Заповед № РД-09-252/21.07.2006 г. на кмета на СО - район Панчарево, с която е одобрено попълването на кадастрална основа за имот пл.

№ 1533, кв. 31, като е посочено, че наведените твърдения обосновават спор за собственост. И по това дело ответниците са били заинтересовани страни.

Прието е копие от рег. преписка 323/1977 г. и № 1194р-23-14/2001 г., в която се съдържа молба от 30.12.1997 г. на К. М.а и такава от С. Н. за отмяна на отчуждаването на имота поради нереализиране на мероприятието. Със Заповед № РД-43-6/20.03.2003 г. по искане от 07.11.2001 г. на Д. Н. и М. Н., като наследници на С. М., е отменено отчуждаването на 1/2 ид. част от имот пл. № 678, кв. 16 стар, 18а нов, м. Казичене, собственост на Д. Н. и М. Н., на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Възстановената част от 560 кв. м е показана със зелен контур на приложена скица към заповедта.

В приетите в първата инстанция основно и допълнително заключение на СТЕ вещото лице е проследило регулационния статут имот стар пл. № 678 и след отчуждаването на западната част от този имот. По ПУП за с. Казичене от 2001 г., действащ и към момента, процесните 560 кв. м попадат в УПИ ХХІІІ – „За бензиностанция и КОО, кв. 31, с площ от 4 203 кв. м. Съгласно допълнителното заключение, на място в процесния имот има изградена асфалтова алея, разграничена от тревната площ с градински бордюри. Алеята попада в/застъпва имот *** на площ от 102 кв. м. Алеята е била налична към 1999 г., когато теренът е бил държавна собственост.

Съгласно приетото в настоящото производство заключение на СТЕ, действащият ПУП на с. Казичене е от 2001 г. Нововъзникналият поземлен имот с пл. № 1533 е нанесен в КП от 1999 г. по скица-проект от 2006 г., но остава неурегулиран. Имот пл. № 1533 от кв. 18а попада в УПИ ХХІІІ – „За бензиностанция и КОО“, кв. 31 по плана на с. Казичене, с площ от 4 203 кв. м.

5

Съгласно действащия ПУП от 2001 г. не е предвидена улица, път или алея, която може да послужи за лице на процесния имот с пл. № 1533. Съгласно действащия ЗП, асфалтовата алея, чиито останки се намират в самия имот пл.

№ 1533, изпълнена по предходен план, не се запазва. Тя води до вада, изоставен канал в насип. Т.е. тази алея не представлява лице по смисъла на разпоредбите на ЗУТ. Поради това вещото лице е дало заключение, че от процесния поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ реална част от УПИ ХХІІІ – „За бензиностанция и КОО“, кв. 31 по плана на с.

Казичене, не може да се образува самостоятелен УПИ, нито да се присъедини към съседен, тъй като те са с други собственици. При спазване на § 5, т. 11 ДР ЗУТ, за урегулирането на нововъзникнал поземлен имот трябва да е налице достъп от улица, път или алея. Недопустимо е регулационните линии да се прокарат по външни граници на нововъзникналия имот.