Решение № 289 от 27.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.

Пловдив, 25.05.2019 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 133 по описа за 2017 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 06.03.2017 год. от „Адлер – МК“ ООД против „Металстрой“ АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични суми на договорно основание.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че през лятото на 2012 год. ответното дружество „Металстрой“ АД е било ангажирано с изпълнението на обект Idwala Industrial holding, Souht Аfrika /“Идуала“ индустриален холдинг, Южна Африка/, за който се нуждаел от изработка на елементи за металната конструкция на обекта – Truss bridge, Walkway Supports§Рlates, като металната конструкция следвало да бъде сглобена на място в ЮАР.

Ищецът „Адлер – МК“ ООД бил предприятие за изработка на елементи за метални конструкции.

На 13.06.2012 год. между страните бил сключен договор за изработка на елементите за металната конструкция на обекта.

В уточняващата молба от 16.03.2017 год. е посочено, че между страните бил съгласуван текст на писмен договор, управителят на ищеца подписал договора в два еднообразни екземпляра и ги изпратил на ответника, но въпреки многократни обещания, подписан текст на договора от страна на „Металстрай“ АД не бил върнат при ищеца. Поради това, че ищецът не разполагал с екземпляр от подписания от него писмен договор. На фаза искова молба се твърди договорът между страните да е устен.

Ответникът предал на ищеца спецификациите на всички необходими детайли за металната конструкция на обекта, а ищецът приел да ги изработи. Постигнато било съгласие след произвеждането на определени видове и количества от детайлите, те да бъдат предавани поетапно на поръчващия ответник /експедиции/. Постигнато било съгласие за цена /възнаграждение/ от 0,354 евро без ДДС за килограм готова продукция детайли.

Ищецът пристъпил към изпълнение на възложената работа, като в периода от м. 06.2012 год. до м. 11.2012 год. изработил и предал на ответника всички поръчани му детайли за металната конструкция. Всяко предаване на детайли ставало с двустранно подписани от страните „искания за отпускане на материали от склад“, които по-късно били обобщавани по позиции и видове в „експедиционни бележки“ и отново подписвани от представите на страните.

След приключване изпълнението на договора ищецът съставил „подробна ведомост“, обобщаваща в позиции от 8 експедиции, изработените и предадени на ответника видове и бройки детайли, точно съответстваща на двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи. Предадените количества детайли били 77 791,20 кг. На тази база ищецът подготвил Акт обр. 19, в който работата била остойностена, съобразно договорената цена – 77 791,20 кг. х 0,354 евро за килограм =

27 538,08 евро без ДДС или 33 045,70 евро с ДДС /64 631,77 лева/.

През време на изпълнение на договора ищецът издал на ответника две фактури:

1./ фактура № 1396 / 13.06.2012 год. – за аванс в размер на 13 847,28 лв. без ДДС, а с ДДС – 16 616,74 лв., заплатена от ответника на ищеца и

2./ фактура № 1422 / 25.07.2012 год. за аванс в размер на 12 808,72 лв. без ДДС, а с ДДС 15 370,47 лв., също заплатена.

След завършването на работата и съставянето на акт обр. 19 ищецът издал проформа фактура № ********** / 16.11.2012 год. за цялата дължима сума по договора, като приспаднал от нея двете авансово платени суми.

Оставащата дължима от ответника сума по договора била в размер на 27203,80 лв. без ДДС или 32 644,56 лв. с ДДС. Падежът на задължението за плащане настъпил в деня на издаването на фактурата, поради което ответникът бил в забава, считано от 16.11.2012 год. и дължал на ищеца и обезщетение за забавено плащане, като същото се претендира в процеса за период от три години преди завеждането на исковата молба.

Предвид изложеното, ищецът „Адлер – МК“

ООД моли съда да постанови решение, с което осъди ответното дружество „Металстрой“ АД да му заплати сумата 32 644,56 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 13.06.2012 год. на 77 791,20 кг. детайли за метална конструкция на обект Idwala Industrial holding, Souht Аfrika, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира се и сумата

9 954,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 32 644,56 лв. за периода от 06.03.2014 год. до 05.03.2017 год.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД. Акцесорното искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва е с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Съдът намира същите за процесуално допустими.

Ответникът „Металстрой“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК.

Признава се, че между страните е сключен договор за изработка на метална конструкция от 13.06.2012 год., по който ответното дружество е възложител, а ищецът – изпълнител, като металните изделия следвало да бъдат изработени с материали на възложителя. Сочи се, че договорът е сключен в писмена форма и се представя по делото. Признава се факта на издаването от страна на ищеца на описаните две фактури от 13.06.2012 год. и от 25.07.2012 год. и заплащането на посочените в тях авансови суми.

Признава се, че ответникът е доставил на изпълнителя през месеците юни и юли 2012 год. множество материали, индивидуализирани по вид и количество в обобщени месечни протоколи за експедирана продукция, в които е посочен номера на автомобила, с който е извършен транспорта, като са подписани от представител на ищеца.

Изложени са твърдения, че „Адлер – МК“

ООД е неизправна страна по договора. Още през първия месец от започването на работата било установено, че ответното дружество не разполага с достатъчно на брой и добре квалифицирани работници за качествено и срочно изпълнение на възложената работа. С писмо № 598 / 29.06.2012 год. „Металстрой“ АД уведомило изпълнителя за безпокойството си относно липсата на подготовка за извършването на работата. След проведени многократни разговори между управителите на двете дружества се оказало, че поръчката няма да бъде изпълнена. Това наложило част от възложените работи да бъдат извършени от работници на „Металстрой“ АД, а друга – възложени на трети лица, в т.ч. посоченото словашко дружество. Това дало основание на ответника с писмо изх. № 764 / 21.09.2012 год., на основание т. 1 от раздел „Прекратяване на договора“, да отправи изявление до изпълнителя, че прекратява договора, поради пълното му неизпълнение. Писмото било връчено на адресата на 02.10.2012 год.

Оспорва се твърдението, че възложителят е приел възложената работа. Акцентира се върху обстоятелството, че липсва двустранно подписан документ в тази насока, а всички представени с исковата молба документи са неподписани от страните, в т.ч. протокол обр. 19. Описаната проформа фактура от 16.11.2012 год. не била получавана в „Металстрой“ АД и не била осчетоводена при него.

Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възложената работа не е извършена от изпълнителя и не е приета от възложителя.

Едновременно с исковата молба е подадена и насрещна искова молба от

„Металстрой“ АД против „Адлер – МК“ ООД. Предявените с нея обективно съединени осъдителни искове са заявени с редовна искова молба и с разпореждане от 07.04.2017 год. са приети за съвместно разглеждане в настоящия процес.

Насрещните искове са основани на същото правоотношение. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по чл. 2 от договора, „Металстрой“ АД е изпълнил задължението си да достави на „Адлер – МК“ ООД необходимите основни материали за изработването на металните изделия, в т.ч. метали, грунд, боя и дървен материал за опаковане. За доставените материали били съставени подробно описаните в насрещната искова молба експедиционни бележки в периода от 19.06.2012 год. до 23.07.2012 год., като доставените материали през м. юни били общо 32 657 кг., а през м. юли – 38 670 кг. или общо 71 327 кг.

Ищецът счита, че средната пазарна цена на доставените от него материали е 1 лв. за килограм. Поради това, общата стойност на предоставените на „Адлер – МК“ ООД материали била 71 327 лв. без ДДС. И тук са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като след многократни разговори се установило, че поръчката няма да бъде изпълнена. С описаното в отговора изявление на възложителя от 21.09.2012 год., връчено на 02.10.2012 год., действието на договора било преустановено. Поради това, платените авансово суми по фактурите от 13.06.2012 год. и от 25.07.2012 год., в общ размер на 26 656 лв., се явявали дадени на отпаднало основание и подлежали на връщане. На връщане подлежали и предадените с експедиционни бележки материали на обща стойност 71 327 лв. Впоследствие твърденията по насрещния иск са уточнени с молба-становище от 17.10.2017 год., като е заявено признание, че от общопредаденото на „Адлер – МК“ ООД 71327 кг. метали на „Металстрой“ АД са върнати метали с общо тегло 34 223,30 кг.

Предвид изложеното са предявени насрещни искове, с които се настоява „Адлер – МК“ ООД да бъде осъдено да заплати на „Металстрой“ АД следните суми, като получени от изпълнителя на отпаднало основание:

Сумата

13 847,28 лв. платен аванс по фактура № 1396 / 13.06.2012 год.;

Сумата

12 808,72 лв. платен аванс по фактура № 1422 / 25.07.2012 год.;

Сумата

10 000 лв., частично от общодължимата сума от 71 327 лв., съставляваща стойността на доставени и получени от „Адлер – МК“ ООД метали.

Предявените насрещни искове са процесуално допустими. Съдът квалифицира същите по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание, а последният иск - за връщане на равностойността на предадените материали – и във вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

В двуседмичния срок от връчването на отговора и на допълнителната искова молба, от страна на „Адлер – МК“ ООД е постъпила молба, в която са инкорпорирани както допълнителната искова молба, така и отговора на насрещния иск. Срещу това обединяване на двете изявления в един документ се възразява от „Металстрой“ АД с доводи за нередовност, но съдът намира, че водещо е съдържанието на документа и при положение, че в него се съдържат и двете процесуални действия – по представяне на допълнителна искова молба по чл. 367, ал. 1 ГПК и по подаването на отговор на насрещния иск, тези действия следва да бъдат зачетени като редовни.

Признава се твърдението на

„Металстрой“ АД, че представения от акционерното дружество писмен договор за изработка на метална конструкция от 13.06.2012 год. е действителният договор, сключен между страните и респ. се уточнява, че процесната сделка е сключена в писмена форма.

„Адлер – МК“ ООД определя договора като такъв за изработка на ишлеме. Съществено условие за изпълнението му е поръчващият да е дал необходимото съдействие, като предостави пълна проектна документация, спецификации, чертежи, както и самия материал, от който да се изработят окончателните детайли. Изложено е твърдение, че при подписването на договора възложителят е дал само най-общото ниво на изходната информация, а поетапно, в процеса на изпълнение на договора, е предавал на изпълнителя чертежи, спецификации и пр. проектна документация, както и самите материали. По тази причина между страните изобщо не бил подписван график на доставките, какъвто е предвиден в договора. Поради това липсвала и забава в изпълнението на отделни етапи от договора като основание за възложителя да прибегне до развалянето му. Наред с това се акцентира, че според т. 1 от раздел „Прекратяване на договора“ страната, която прави изявление за развалянето му, дължи 14-дневно предизвестие, каквото в случая не е отправяно. Оспорва се връчването на писмото от 29.06.2012 год. на изпълнителя. Оспорва се твърдението изпълнителят да има отношение към изработването на елементи по позиция 3021 /“коя е тази позиция е неизвестно“/. Излага се твърдение, че ищецът не е имал отношение към този елемент – ответникът не му е предавал материал, чертежи и пр., необходими за изпълнението му. Поради това се приема за неоснователно твърдението в отговора, че неизправността на ищеца във връзка с позиция 3021 е дала основание на „Металстрой“ АД да превъзложи поръчката в тази й част на словашка фирма „Ставоков“.