Решение № 1050 от 11.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1050

Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700070 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на Ц. Н. С., подадена чрез процесуален представител адвокат С. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000099/22.12.2025 г. на А. Н. Д., мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – А. Н. Д., мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000099/22.12.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик“, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е, че на 22.11.2025 г., около 00.40 часа, в [населено място] на [улица], между номер 164 и 166, е възникнало тежко ПТП между лек автомобил Ауди А3, рег.№ [рег. номер], собственост на водача Ц. Н. С. и лек автомобил Ш. О., рег. № [рег. номер], с водач и собственост на С. Л. Ш. и пътник Н. А. Ш.. При настъпилото ПТП и тримата участници са откарани с линейки от екип на ФСМП-Велинград с тежки наранявания. Физическото състояние на Ц. С. не е позволявало да му бъде направен тест с техническо средство за употреба на алкохол. На водача е издаден талон за изследване, като същият е отказал да даде биологичен материал за химическо изследване пред медицинските лица във ФСМП-Велинград.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Ц. Н. С., талон за изследване № 278991, докладни записки, констативен протокол за ПТП, ведно с план-схема, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, епикриза от „МБАЛ Велимед Велинград“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и младши автоконтрольор II-I степен, сектор „Охранителна полиция“ в районните управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, младши автоконтрольор при РУ-Велинград е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Безспорно е, че разпоредбата съдържа две хипотези: управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и отказ на водача да бъде изпробван за наличие на алкохол.

Видно от описаното в ЗППАМ и представените доказателства Ц. С. е участвал в ПТП, бил е с тежки наранявания, като физическото му състояние не е позволявало да му бъде направен тест с техническо средство за употреба на алкохол, поради което му е издаден талон за изследване. При транспортирането му с линейка във ФСМП-Велинград, жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба и урина за изследване наличие на алкохол и наркотици. Отказът е обективиран във фиш за спешна медицинска помощ и протокол за медицинско изследване от медицинското лице във ФСМП-Велинград. Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че не е бил в състояние да даде кръвна проба поради тежките наранявания, вследствие на ПТП. Според приложената към жалбата епикриза от „МБАЛ Велимед Велинград“ ЕООД, Ц. С. е постъпил в лечебното заведение на 22.11.2025 г. (в деня на ПТП) и е изписан на 05.12.2025 г. Видно е, че на 22.11.2025 г. на пациента е взета кръвна проба и урина за лабораторни изследвания, поради което не може да се приеме, че физическото му състояние не е позволявало изследване за алкохол и/или наркотични вещества.

Оттук следва извода, че са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата за прилагане на ПАМ. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Ответникът не е представляван от пълномощник, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Н. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000099/22.12.2025 г. на А. Н. Д., мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия:

(П)