Определение № 10654 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10654 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110100966 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Е. Ш. и Д. П. Ш., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците.

Искането на ответниците за даване на указания на ищеца за посочване на размера на претендираната сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като елемент от претенцията му за цената на доставената топлинна енергия е неоснователно, доколкото исковата молба в пълнота отговаря на изискванията за редовност. В нея ясно са посочени основанието на това вземане – цена на доставена топлинна енергия за конкретно посочен период, и неговият размер, а посочването на отделните компоненти на цената не е условие за редовност на исковата молба.

Ищецът е направил искане за конституиране на „Далсия Елвеко“ ЕООД като трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Далсия Елвеко“ ЕООД. Доколкото обаче от справка в Търговския регистър по партидата на посоченото дружество е видно, че то е преобразувано чрез вливане в друго дружество, съдът намира, че следва да бъде конституиран като трето лице – помагач неговият правоприемник.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Техническото средство, чрез което е изготвен препис от Договор за продажба от 28.06.1990 г., и начинът, по който ищецът се е снабдил с част от документите /включително дали се е снабдил с тях по друго дело/, нямат отношение към допустимостта 1 им като писмени доказателства. Другите изложени от ответниците възражения срещу някои от представените от дружеството документи са такива по същество.

Следва да бъде уважено ищцовото искане за задължаване на третото лице – помагач да представи посочените в исковата молба документи, тъй като с тях се цели установяване на правно релевантни факти относно начина на извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и компонентите, от които е формирана претенцията за цената на доставената топлинна енергия.

Искането на ищеца с правно основание чл. 186 ГПК е допустимо. Изискването от съда на документи по този ред в случая е по почин на ищеца, а не служебно, както се твърди от ответниците. Освен това съгласно чл. 186 ГПК изискването на документите директно от съда представлява алтернативна възможност спрямо снабдяването на страната със съдебно удостоверение за целта. Соченият документ е относим и необходим за установяване на спорния по делото въпрос дали ответниците са собственици на процесния имот. Ето защо искането следва да бъде уважено.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза по посочени в исковата молба задачи. С оглед становището на ответниците, че оспорват дължимостта само на сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като компонент от претендираната цена за доставена топлинна енергия, за което излагат единствено правни съображения, съдът намира, че отговорите на поставените от ищеца задачи не са необходими за правилното решаване на делото.

С исковата молба е поискано допускането на съдебно-счетоводна експертиза, но отговорите на формулираните задачи в конкретния случай не са необходими за изясняване на делото, включително не са необходими за установяване на размерите на отделните компоненти от претендираната цена на доставената топлинна енергия, поради което искането подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.04.2026 г. от 09:45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него, а на третото лице – помагач на ищеца – преписи и от исковата молба, отговора на исковата молба и техните приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД в 3-дневен срок от 2 получаване на препис от настоящото определение да представи в заверени преписи ведно с 3 бр. преписи за другите страни намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, включително: документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК „Географска информационна система – София“ ЕООД в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи удостоверение за идентичност на бл. 230 и бл. 244 в ........ При неизпълнение в срок на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебнотехническа и на съдебно-счетоводна експертизи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Е. Ш. и Д. П. Ш. за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в ......., с абон. № ***, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1658/2025 г. по описа на РС – Кубрат, 2 състав, а именно: срещу Р. Е. Ш. – за 3/4 от задълженията, както следва: за сумата от 687.42 евро – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 77.22 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.; за сумата от 9 евро – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 0.79 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.; срещу Д. П. Ш. – за 1/4 от задълженията, както следва: за сумата от 229.14 евро – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 25.74 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.; за сумата от 3 евро – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 0.26 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.

Ищецът твърди, че през процесния период е било налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на 3 собственици, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Далсия Елвеко“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава. Претенциите си срещу тях за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от общите условия. Претендира сумите от тях в условията на разделна отговорност, както следва: 3/4 от сумите – от Р. Е. Ш., и 1/4 от сумите – от Д. П. Ш.. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. Е. Ш. и Д. П. Ш. са подали отговори на исковата молба с почти идентично съдържание. Оспорват наличието на договорно правоотношение между тях и ищеца, а оттам – и качеството си на битови абонати на дружеството по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. считат, че не са обвързани от общите условия на ищеца. В тази връзка оспорват да са собственици или ползватели на процесния имот. Ответникът Д. П. Ш. изтъква, че липсват доказателства да е откривал партида при ищеца на свое име. Ответниците оспорват дължимостта изобщо на сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, защото за исковия период не е действала валидна и законосъобразна математическа формула за определянето на този разход предвид спирането на изпълнението на методиката в последната й редакция. Сочат, че математическата формула по т. 6.1.1. от методиката не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. Оспорват претенциите срещу тях за такса за извършено дялово разпределение при твърдения, че кредитор на това вземане е фирмата за дялово разпределение, а не ищецът, както и поради липсата на доказателства за договорно правоотношение между тях и „Далсия Елвеко“ ЕООД, а така също и поради неправилно изчислявани суми от фирмата за дялово разпределение предвид липсата на действаща математическа формула за определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорват претенциите за мораторни лихви поради липса на доказателства за изпадането им в забава. Изтъкват, че липсват доказателства за издаване и публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, а разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от общите условия е неясна и вътрешно противоречива, поради което е неприложима, респ. за изпадането им в забава по отношение на цената на доставената топлинна енергия е необходима покана, каквато в случая не са получили. Сочат, че не е предвиден срок за изпълнение на задължението за заплащане на главницата за дялово разпределение.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти:

1. по исковете за цената на топлинната енергия: наличие на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците; реална доставка от ищеца на топлинна енергия в имота през процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането;

4

2. по исковете за цената на услугата дялово разпределение: извършването на услугата за процесния имот през исковия период; нейната цена; дължимостта й именно на ищеца;

3. по акцесорните искове за мораторни лихви: съществуването и размера на главните дългове; изпадането на ответниците в забава; размера на обезщетенията за забава.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че отчитането и разпределението на доставената топлинна енергия в процесния имот през исковия период е извършено в съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че цената на разпределената по този начин топлинна енергия за имота за процесния период възлиза на сумата от общо 916.56 евро; че по отношение на имота през този период е извършвано дялово разпределение от „Далсия Елвеко“ ЕООД, като цената на услугата за периода от м. 11.2024 г. до м. 04.2025 г. възлиза на сумата от общо 12 евро; че ответниците не са платили на ищеца процесните суми.