Решение № 68 от 25.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530102512 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 15.07.2021 г. между страните бил сключен Договор № ... за предоставяне на потребителски кредит. По силата на договора ответното дружество в качеството си на кредитор предоставило в заем сума в размер на 6 000 лв. на ищеца в качеството му на кредитополучател. Освен връщане на главницата по договора за кредит, ищецът се задължил да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 2100 лв. при лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите 49,66 %. За потвърждение на сключения между страните договор за кредит на e-mail на ищеца било изпратено съобщение, с което бил уведомен, че договорът бил подписан, като били посочени и параметрите на договора. Предвидено било заемната сума да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски, първата с падеж 14.08.2021 г., а последната с падеж 06.01.2023 г. Към e-mail-a бил изпратен и погасителен план. В т.5 от Договора било предвидено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури гаранция, 1 която да обезпечи кредита, след като той вече бил отпуснат. Предвид това клаузата, съдържаща се в т.5 от договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Въз основа на поетото с Договор № ... от 15.07.2021 г. задължение ищецът заплатил на 13.09.2021 г. сума в размер на 1750 лв., на 26.10.2021 г. сума в размер на 780 лв., на 09.12.2021 г. сума в размер на 780 лв., на 07.01.2022 г. сума в размер на 780 лв. и на 11.03.2022 г. сума в размер на 7150 лв. за предсрочно погасяване на задълженията си към ответника. Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем. разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор № 101648 за потребителски кредит от 15.07.2021 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26. ал.1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип, била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице именно такова несъответствие. Съгласно договореното между страните ищецът следвало да върне на ответното дружество сума в размер на 7367.14 лв., от които главница в размер на 6000 лв. и възнаградигелна лихва за периода на ползване на заемната сума (15.07.2021 г. - 11.03.2022г.) в размер на 1367,14 лв., но сумата която ищецът заплатил на ответното дружество била 11240 лв. или с 3872,86 лв. повече от договореното. По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следвало да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора за кредит. В чл.10, ал.1 от ЗПК било въведено изискване договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра за всяка от страните. Това изискване не било спазено, самият договор бил неясен 2 и непълен. В Договор № ... от 15.07.2021 г. не било посочено дали по задължението за обезпечаване на кредита се дължала такса или комисион. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочвала, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в настоящия случай не било направено. В Договор № ... от 15.07.2021 г. липсвал съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК реквизит, а именно: липсвал начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит , като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба било указано, че "обща сума, дължима от потребителя" бил сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В Договор № ... от 15.07.2021 г. не била посочена общата сума, дължима от ищеца, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, доколкото не било посочено дали и по задължението за обезпечаване на кредита щяло да се дължи някакво възнаграждение и в какъв размер щяло да е то. ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, била нищожна. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, аз. 1. т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Не било изпълнено изискването на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10. т. 11 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата 3 стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът изплатил изцяло задължението си по Договор № ... от 15.07.2021 г., като заплатил общо сума в размер на 11240 лв., с която погасил задължението си за главница - 6000 лв., 1367,14 лв. за лихви за периода на ползване на заемната сума - 15.07.2021 г. до 11.03.2022 г., като останалата сума от 3872,86 лв., ответното дружество задържало без основание, поради което следвала да се възстанови. Доколкото договорът за кредит, сключен между страните, не предвиждал дължимост на сума в размер на 3872,86 лева, то превеждането на тази сума по сметка на ответника се явявала недължима при липса на установено основание, поради което ответното дружество следвало да възстанови сумата в размер на 3872,86 лв., представляваща заплатена без основание.

Ищецът моли съда, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да заплати на Д. П. М., сумата в размер на 3872,86 лв., представляваща платена без основание недължима сума за периода на Договор № ... за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София оспорва изцяло предявения иск. Претенциите на ищеца не били подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не били годни да породят релевираните и желани от ищеца правни последици. Исковата молба съдържала бланкетни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Изтъквали се суми, които не били подкрепени от никакви доказателства. Твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) се явявали бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Не ставало ясно как ищецът достигал до извода за размерите на посочените проценти на ГПР и лихва и за твърдените от него като надплатени суми нито от къде черпил подобна информация. При осъществяване на дейността си като финансова институция, сключваща договори за кредит с потребители, ответникът спазвал всички предвидени законови изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Ответникът изпълнявал насрещните си задължения към потребителите по сключените договори за заем, изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона (същите не били недействителни, нито съдържали нищожни клаузи). Начислената лихва (и евентуално такси) били изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Прилаганите от ответника Общи условия по договорите за кредит били предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бивала своевременно уведомявана. Актуалните общи условия били достъпни по всяко време и на сайта на ответника. За “Фератум България“, в качеството му на кредитодател страна по договори за потребителски кредити, не били налице каквито и да било основания и/или задължения за плащане на суми като недължимо платени. Вземанията му произтичали единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми. Твърденията на ищеца, че не бил посочен размерът на 4 възнаградителна лихва и че същата противоречила на добрите нрави били неоснователни.