Протокол № 98 от 23.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 136/2024
- Вид
- Протокол № 98
- Подписан
- 23.05.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 98 гр. Варна, 22.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500136 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:23 часа се явиха:
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Д. Х., редовно призован, не се явява, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Д. В. И. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И.И., редовно преупълномощен от адв. Д. К..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, не се явява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Х. срещу постановеното по гр. д.
№ 1147/2022г. решение № 1510/19.12.2023г. на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. В. И. иск с правно основание чл.12 ЗЗД за сумата от 126 409,20лв., представляваща обезщетение за причинени на въззивника имуществени вреди, представляващи разходи за: изкопни работи-958,17лв., подложен бетон-149,64лв., кофраж-2 402лв., армировка- 9 033,11лв., бетон – 3 082,95лв., направа на зидове 25 см., тухла 25 см. – 17 825лв., направа на зидове – 12см-2806лв. входна врата, армирана1100лв. настилка с гл.замазка - 778,31лв., настилка гранитогрес тераси и общи части-944лв., гипсова мазилка по тухлена зидария-5012,65лв., гипсова мазилка по бетонни стени и таван-3 480лв., грундиране с бетонен контакт -1 740лв, машинно измазване – 9 425лв., минерална мазилка 3341,50лв., алуминиев парапет-1056,72лв., топлоизолация по бордове на тераси-866,96лв., топлоизолация на тераса-1300лв., хидроизолация-300лв., армирана замазка7334,40лв., ЕЛ-6824,79лв., ВиК 4985лв., ОВК 2000лв, хидроизолация плосък покрив-1875лв., общи части на стълбище 8 710лв., вертикална планировка 1978лв., хидрофорна инсталация 1650лв., ограда-750лв., подпорна стана5700лв., извършени на подробно и конкретно посочени в диспозитива на решението дати, по строителство на апартамент № 4, находящ се на 2 етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. “Галата, ул.“Панорамна“ № 56А, с площ от 72 кв.м., както и съответните 11,4377% ид.ч., равняващи се на 8,62 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, което ответницата И. първоначално заявила, че ще възложи на въззивника, но в последствие отказала, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, и направата на изводи в противоречие с материалния закон и с установеното от доказателствата. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил въз основа на пълно и главно доказване влагането на средства в строителството на сградата, заплащането на извършените СМР, че е водил преговори за сключване на договор за строителство с ответницата, както и обстоятелството, че е налице обедняване на ищеца в следствие на извършените СМР. Посочва се, че съдът в нарушение на разпоредбата на 2 чл.146, ал.1, т.5 ГПК, при разпределението на доказателствената тежест и промяната на правната квалификация на иска, не е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да установи правопораждащия юридически факт на обедняването. Изрично в постановеното определение № 1455/12.04.2023г. , по реда на чл.146 ГПК съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.62, ал.2 ЗЗД и е приел, че ищецът е посочил всички доказателства за всички подлежащи на установяване обстоятелства, освен това, че ответникът е обявил имота за продан. С определение № 3201/17.08.2023г. съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.12 ЗЗД и е дал указания, че в тежест на ищеца е да установи, че между страните са водени преговори за сключване на договор за възлагане на строителство, каквито не е посочил. С определението е прието, че по отношение на останалите обстоятелства ищецът е посочил доказателства. Излага, че съдът не е ценил и обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че по силата на договор за строителство въззивникът П. Х. в качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД е възложил, ръководил и заплатил изцяло СМР на процесната сграда, извършени от „Ню Пауър груп“ ЕООД. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди учредяването на правото на строеж в полза на ответницата, страните са се уговорили да сключат договор за строителство относно процесния апартамент №7, по силата на който ищецът да осъществи строителството при степен на завършеност – БДС, а ответницата да му заплати строителството при цена от 800 евро на кв.м., както и че след изграждането на сградата ответницата отказала да сключи договор за строителство и да заплати извършените СМР. Твърди се, също, че необосновано и неправилно съдът не е обсъдил и не е кредитирал изводите на вещото лице по проведената СТЕ, направени въз основа на записванията в представените фактури, че заплащането на СМР е извършено от П. Х. на основание договор, поради което е достигнал и до неправилен извод, че по делото не се установява, че ищецът е заплатил извършените СМР на сградата, в която се намира и процесния апартамент. По подробни доводи и съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи. В условие на евентуалност, ако се приеме, че неправилно първоинстанционният съд е променил квалификацията иска като 3 такъв по чл.12 ЗЗД, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 97 603лв., с която същата неоснователно се е обогатила, на основание чл.62, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на ССчЕ със задача вещото лице след запознаване с приложените по делото доказателства и справка в счетоводствата на „Вип Консулт инженеринг“ ООД и „Ню пауър груп“ ЕООД да отговори на въпросите: налице ли са счетоводни документи за заплатени от П. Д. Х. финансови средства на „Ню пауър груп“ЕООД по сключен договор за строителство и в какъв размер; налице ли са счетоводни документи за закупуване на строителни материали от „Ню пауър груп“ЕООД , в които да е посочено, че материалите са закупени във връзка с изграждането на жилищна сграда в гр. Варна, кв. “Галата“, ул.“Панорама“ № 56А, в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.
Варна; налице ли са счетоводни документи, от които да е видно, че „ВИП консулт инженеринг“ ЕООД, е закупувало строителни материали относно изграждането на същия строителен обект; извършвани ли са плащания от „ВИП консулт инженеринг“ ЕООД на „Ню пауър груп“ ЕООД относно извършването на строителството на жилищната сграда и в какъв размер.
Искането е обосновано с твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения поради даване на непълнии и противоречиви указания относно това за кои факти и обстоятелства въззивникът не е представил доказателства.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. В. И. е подала отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. Изразява становище за недопустимост и неотносимост към предмета на спора на направеното с въззивната жалба доказателствено искане.
С определение № 275/24.04.2024г. съдът е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3537/16.05.2024г. от вещото лице Р. С., с която заявява, че не е успял да се снабди с нужните документи за изготвяне на експертизата и поради това моли да му бъде даден нов срок за представянето й.
4
АДВ. И.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен отговор. С оглед постъпилата молба на вещото лице моля производството да бъде отложено за изготвяне и изслушване на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на вещото лице Р. С. да изпълни поставената му задача, поради което ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 25.09.2024 г. от 9.15 часа, за която дата и час страните ще се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Р. С..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5