Решение № 568 от 04.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. гр. Хасково, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640103195 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Л. К. К. срещу Б. Р. Б., с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3400 евро, представляваща вземане за заемна сума по договор за заем с дата ***г., ведно със законната лихва от 26.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането;

- с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 750 евро, представляваща част от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.11.2021г. — 26.11.2024г.

Ищецът твърди, че на ***г. е предоставила на ответника заемна сума в размер на 3400 евро (три хиляди и четиристотин евро), която сума ответникът е приел и се задължил да върне до края на месец септември 2020г. За постигнатото между страните споразумение е подписан писмен документ, който удостоверява и предаването на паричната сума. Същият документ е подписан и от майката на ответника — З.А.. Твърди, че до датата на исковата молба ответникът е направил две частични плащания, както следва: със сумата от 400 лева (равностойни на около 204.52 евро по фиксинг на БНБ) през месец август 2022г. — ищецът е получила сумата в брой без разписка от жена, която е обща позната на нея и ответника; със сумата от 195 евро през 12.06.2023г. - ответникът се е обадил на ищеца да отиде на автогарата, за да получи пратка от 12.06.2023г., изпратена от друг човек до нея с посочената сума. Твърди с посоченото плащане през месец август 2022г. (ищецът не си спомня точната дата на плащане, но твърди, че в полза на ответника приема 1 най-ранната възможна дата - 01.08.2022г.), по правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД ответникът да е погасил частично натрупаната към момента на плащане законна лихва за забава върху главницата. С посоченото плащане на 12.06.2023г. (ищецът не си спомня точната дата на приемане на пратката, но твърди, че в полза на ответника приема, че е датата на изпращане 12.06.2023г.), твърди по правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД ответникът да е погасил частично натрупаната към момента на плащане законна лихва за забава върху главницата. Твърди, че ответникът не е върнал заемната сума от 3400 евро (три хиляди и четиристотин евро). Твърди вземането да е станало изискуемо считано от 01.10.2020г., съответно и от тази дата ответникът да е изпаднал в забава за неговото изпълнение. Твърди обезщетението за забава в размер на законна лихва, натрупана за периода 26.11.2021г. — 26.11.2024г.

(три години преди предявяване на иска) да е в общ размер на 831,25 евро.

Освен заемната сума, претендира и 750 евро – част от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.11.2021г. — 26.11.2024г. Претендира и законна лихва върху заемната сума. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание ответникът не се е явил и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие като процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждането на съда, препис от което е връчен на ищеца, са му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер 1606,64 лв., от които: 1157,97 лв. - за първия иск и 446,67 лв. – за втория иск.

Ищецът е освободен от държавна такса. Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден да плати по сметка на Районен съд – Хасково разноски за държавна такса в общ размер на 324,68 лв., от които: 266 лв. – държавна такса за първия иск и 58,68 лв. - държавна такса за втория иск.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Р. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.

2

К. К., с ЕГН **********, адрес: ***, както следва: сумата от 3400 ЕВРО, на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляваща вземане за заемна сума по договор за заем с дата ***г., ведно със законната лихва от 26.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 750 ЕВРО, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща част от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.11.2021г. — 26.11.2024г.

ОСЪЖДА Б. Р. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско съдружие „Андреева, Моллов и Съдружници", Булстат:

177219239, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1606,64 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Л. К. К..

ОСЪЖДА Б. Р. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Хасково, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 324,68 ЛВ.

– разноски за държавна такса за уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване (арг. чл. 239, ал. 4 ГПК).

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3