Присъда № 19 от 29.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда

№19/29.03.2022г. по НОХД № 2489/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.К. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за това, че на 27.02.2021 г. в гр. Пловдив, е дал подкуп – пари в брой - сумата от 200 лева /четири банкноти от по 50 лева/ на длъжностни лица – полицейски органи – *** Р. И. А. – **** в група „***“ към РУ П. при ОДМВР гр. Пловдив и *** Т. А. Х. – *** в група „***“ към РУ - П. при ОДМВР - гр. Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно да не съставят спрямо него /Е.К. /Е.К./ Акт за установяване на административно нарушение съгласно задълженията им по чл. 189 ал. 1 от ЗДвП: „Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица на службите за контрол предвидени в този закон /ЗДвП/“, за извършени нарушения по ЗДвП“ – за управляване на МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** от Е.К., без да е правоспособен водач и без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, както и за да не извършат действия по служба – да не свалят и изземат табелите с регистрационни номера на управляваното от Е.К. МПС „Опел Астра“ с рег. № *** и с което да прекратят регистрацията на пътното превозно средство на собственика /М.А.К., ЕГН **********/, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС.

Подсъдимият Е.К. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че е дал парите, за да плати на място глобата, за която разбрал от свид. А.К., поради което и моли да бъде оправдан.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прави се обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като се сочи, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин. Сочи се, че подсъдимият не е бил правоспособен водач към датата на деянието, тъй като не е притежавал българско или турско свидетелство зе управление на МПС, поради което и е дал подкуп на полицейските служители, за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия- чистото му съдебно минало, пребиваването му в страната с легални документи и трудовата му ангажираност да му бъде 1 наложено наказание лишаване от свобода в размер около 2 години, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 от НК за срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативното наказание „глоба“ в размер между 2000 и 3000лв. Предлага се на осн. чл.307а от НК предмета на престъплението да бъдат отнет в полза на държавата.

Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. А.К. твърди, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, оспорва се и изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Излагат се обстойни съображения, че събраните по делото доказателства не могат да изяснят фактическата обстановка, тъй като са налице множество противоречия между показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия, приобщени на осн. чл.279 от НПК. Сочи се, че действително подсъдимият е неправоспособен водач, но не е установено категорично същият да е дал парите на полицейските служители за подкуп, за да не му бъде съставен акт или да бъдат свалени регистрационните табелите на автомобила. Напротив, твърди се, че са дадени, за да бъде заплатена на място глобата от подсъдимия, което било обичайна практика в Р.Т. Излагат се аргументи, че при извършения превод от т. на български език, свид.К. е казал на подсъдимия, че следва да плати глоба, което той е сторил. Сочи се, че подсъдимия не е накарал свид. К. да отиде при полицаите и да им даде парите, поради което и не може да се приеме, че деянието е извършено при пряк умисъл.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.К. е роден на ********** г. в гр. С., Р.Т., живущ в гр. И., т., т. гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, граждански /идентификационен/ номер ***.

В началото на 2021г. подсъдимият Е.К. пристигнал в Република България, за да работи в строителството. През месец февруари 2021г. той пребивавал в гр. Пловдив, в квартирата на своя сънародник – свид. Р. Ч., който ползвал с пълномощно лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** собственост на М.А.К. ЕГН **********.

На 27.02.2021г. свид. Ч. заедно с подс. К. се движели с горепосочения лек автомобил в гр.Пловдив. Автомобилът бил управлявал от подсъдимия, който не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. На същата дата, съобразно заповед № 317з-1714/24.02.2021г. на Директора на ОД на МВР гр. Пловдив се провеждала специализирана полицейска операция за подобряване безопасността на движение и ограничаване на пътнотранспортния травматизъм със сили и средства на ОД на МВР Пловдив.

В изпълнение на горепосочената заповед, на 27.02.2021г. свидетелите, полицейски органи – *** Р. И. А. – **** в група „***“ към РУ П. при ОДМВР гр. Пловдив и *** Т. А. Х. – *** в група „***“ към РУ П. при ОДМВР гр.

2

Пловдив изпълнявали служебните си задължения в гр. Пловдив на ул. „***“ до № ***. В служебните им задължения влизало осъществяването на контрол на движението, а в случай на констатирани нарушения, съобразно чл.189 ал.1 от ЗДвП следвало да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Около 15:30 часа на същата дата двамата свидетели спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** управляван от подс. Е.К.. Поискали му документите, като последният предоставил само паспорт. В този момент покрай подсъдимия и полицейските служители преминал с каруцата си свид.

А. А. К.. Същият разбрал, че полицаите трудно се разбират с подсъдимия и свид.Р.Ч. и предложил да им превежда. Посредством него полицейските служители обяснили на подсъдимия, че следва да предостави свидетелството си за управление на МПС. Подсъдимият К. заявил, че притежава такова издадено в Р.Т., но го е забравил в квартирата и изпратил свид. Ч. да го донесе. Свидетелят Ч. се качил на автомобила и отишъл до квартирата им, малко по-късно се върнал, като заявил, че не го е намерил. Подсъдимият му казал да го търси на друго място и свид.Ч. отново се върнал до квартирата, за да го търси със съгласието на свид. А. и свид. Х..

След като се върнал свид.Ч. и заявил, че не е намерил свидетелството за управление на МПС на подсъдимия, полицейските служители казали на подсъдимия, посредством свид. К., който превеждал, че следва да го санкционират, като му съставят Акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява лекия автомобил без да е правоспособен водач и без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, както и, че следва да свалят и изземат табелите с регистрационни номера на управляваното от него МПС „Опел Астра“ с рег. № ***, с което да прекратят регистрацията му. Като чул това, подс. К. заявил на свид.Ч. и на свид. К. на т. език, че по-добре да даде 200 лева на полицаите, за да не извършат действия по служба, а именно да не съставят спрямо него Акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения по ЗДвП – за управляване на МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, тъй като е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, както и за да не извършат действия по служба – да не свалят и изземат табелите с регистрационни номера лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, с което да прекратят регистрацията на пътното превозно средство на собственика /М.А.К. ЕГН **********. Свид. К. предупредил подсъдимия, че в България това е нередно и ще има проблеми.

Въпреки това подс. К. поискал 200 лева от своя приятел и свид. Ч. му ги дал на заем.

След като подсъдимият взел парите от свид.Ч., той ги дал на свид. К. и му казал да ги пусне през прозореца на полицейския автомобил марка „Киа“ с рег.№***, след което да каже на служителите на МВР, че ги е оставил там.

Свидетелят К. се съгласил да изпълни желанието на подсъдимия. Взел 3 парите – 4 броя банкноти от по 50 лева, отишъл до полицейския автомобил и през прозореца на предна дясна врата ги пуснал на предна дясна седалка на автомобила.

По това време свид. Х. и свид.А. били от лявата страна на автомобила и извършвали проверка на водач на друг спрян междувременно автомобил.

След като пуснал парите в полицейския автомобил свид. К., съобразно указанията на подс. К. отишъл при полицейските служители, на които съобщил какво е направил по желание на подсъдимия и им предал, че последният си иска документите, за да си тръгва.

Полицейските служители го попитали какво е направил, след което запазили местопроизшествието и извикали ДСОГ, която извършила оглед на местопроизшествието - лек автомобил марка „Киа“ с рег. № *** обозначен с надписи „Полиция“. При огледа, на предна пасажерска седалка на автомобила били намерени и иззети 4 броя банкноти с номинал от по 50 лева или общо 200 лева.

На подс. К. бил съставен АУАН за управление на пътно превозно средство без да е правоспособен водач, както и била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на М.А.К. по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година като били отнети свидетелство за регистрация на МПС с № *** и два броя регистрационни табели с № ***.

По- късно на подс.К. било издадено и наказателно постановление за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, с което му била наложена глоба в размер на 300 лева.

В хода на разследването била изискана справка от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ гр. София. С писмо вх. № УРИ438В-27/09.09.2021г. Началника на III РУ при ОД на МВР гр. Пловдив бил уведомен от ДМОС, че се получил отговор от Интерпол А., според който при направена справка в базите данни на Т. лицето Е.К. с т. идентификационен номер ***, роден на ********** г. не притежава СУМПС издадено от Р.Т..

Видно от отговора на изисканата и получена справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив на Е.К. не е било издавано българско СУМПС и няма данни лицето да е придобило правоспособност за правоуправление на МПС в Република България. Няма данни за чуждестранно СУМПС издадено на същото лице и за наложени санкции по ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от обясненията на подсъдимия Е.К. дадени в хода на досъдебното производство, 4 приобщени на осн. чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.4 от НПК- л.33-34 и чл.47-49 от ДП; от показанията на свидетелите : частично от показанията на свид. Р. Ч. / л.57-58 от НОХД/, както и от показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК- л. 62-63; Р. И. А. – л.40-44 от НОХД, както и от показанията му от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.56-57 от ДП; Т.

А. Х.- л. 44-46 от НОХД, както и показанията му от ДП приобщени на осн. чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК- л.58-59 от ДП; А. А. К.- л.46-49 от НОХД, както и показанията му от ДП, приобщени на осн. чл.281 ал.4, вр. с ал.1 т.1 от НПК- л.60—61 от ДП. Потвърждава се от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, справка от сектор „ПП“ за собственика на лек автомобил марка „ Опел Астра“ с рег.№***, длъжностни характеристики, Заповед № 317з-1714/24.02.2021г., писма от сектор „ПП“ при ОД на МВРПловдив, АУАН №***, Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, Наказателно постановление № *** и справка за съдимост.

Съдът счита, че е безспорно установено по делото, че на инкриминираната дата- 27.02.2021г. в гр.Пловдив, подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № *** без да притежава свидетелство за управление на МПС, спрян е от свид. Р.А. и свид.Т.Х., които му се представили и му поискали документите за проверка, като той не предоставил свидетелството си за управление на МПС, за което заявил, че е забравил в квартирата си. Безспорен факт по делото е и че свид. Р. Ч. е ходил два пъти до квартирата им, за да търси шофьорската книжка на подсъдимия, но не я е намерил, което е заявил на подсъдимия, свид. А. и свид. Х. като се върнал на място. Категорично е установено по делото и че при извършването на проверката на подсъдимия, служителите на МВР са били подпомагани от свид.А.К., който е превеждал от т. на български и обратно. Тези факти, както и че на подсъдимия му е съставен АУАН за извършено административно нарушение, а впоследствие и наказателно постановление не са спорни между страните, изложените са в показанията и обясненията на подсъдимия и разпитаните по делото свидетели, поради което и няма да се подлагат на анализ.