Решение № 3320 от 17.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3320 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110104614 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Е. П. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът Е. П. К. твърди в исковата си молба, че на 10.01.2015г., в гр. Леонберг, ФРГермания, от салон, собственост на Х.К., е закупил МПС, марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“. Сочи, че след пристигането на автомобила на територията на РБългария е регистрирал същия по установения от закона ред, като му били поставени и рег. табели - В 7080 ВА. На 07.05.2015г. от органите на МВР била извършена проверка на рамата на автомобила, като се установил проблем с автентичността му. Било образувано ДП № 957/2015г. по описа на Трето РУ- ОД на МВР гр. Варна. От назначените експертизи се установило наличие на черен полимерен стикер с номер на рама JTEBH3FJ905000127, по рамата на автомобила с № JTEBH3FJ305014279. С протокол за доброволно предаване от 27.05.2015г., ищецът предал автомобила като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство. Твърди, че многократно е отправял искания до РП-Варна за връщане на процесния автомобил, като при всяко от тях е постановяван отказ, мотивиран с това, че автомобилът е предмет на престъпление па чл. 345а от НК, наказателното производство не е приключило, процесуално-следствените действия продължават и връщането на автомобила би затруднило разкриването на обективната истина. Отправя искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху МПС, марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“, рег. № В 7080 ВА, рама № JTEBH3FJ305014279, придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен в гр. Леонберг, ФРГермания на 10.01.2015г., както и за осъждане на ответника да предаде владението върху горния автомобил. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че процесният автомобил е иззет като веществено доказателство, предвид факта, че същият е предмет на престъпление. Твърди, че съгласно чл. 109 НПК, като веществени доказателства за нуждите на наказателното производство се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай, процесният лек автомобил е вещ предмет на престъпление, предвид което задържането му като веществено доказателство е от изключителната дискреция на наблюдаващия прокурор. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, като възможността за връщането им по чл. 111, ал. 2 НПК следва да се прилага само по изключение, като конкретният случай не попада в тази хипотеза. Излага твърдения за недоказаност на правото на собственост върху процесния автомобил от страна на ищеца, предвид наличните по досъдебното производство доказателства. Оспорва, същият да е неправомерно задържан от органите на досъдебното производство, предвид факта, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство № 957/2015г. по описа на Трето РУ- ОД на МВР гр. Варна, като последният е предаден доброволно от ищеца. Сочи, че съобразно процесуалните правила, с цел разкриване на обективната истина, връщането на процесния автомобил, следва да се реши от компетентния за това орган, при приключване на наказателното производство.

Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител поддържа исковата си претенция, като намира че същата е основателна и доказана, като излага подробни мотиви в тази насока.

Ответникът Прокуратура на Република България, с писмена молба, оспорва иска, поддържайки възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л. 78 и 97, том 1 от материалите по ДП № 957/2015г., в превод фактура от 15.01.2015г., че със същата Х.К. е продал на Е. К. процесният употребяван автомобил марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“, с рег. № BВ-РХ 423, рама № JTEBH3FJ305014279 за сумата от 27 000 евро. Фактурата е подписана както от продавача, така и от купувача.

От приложеното на л. 140, том 2 от досъдебното производство се установява, че Е. К. е заявил регистрирането на автомобила, като след регистрацията същият е получил рег. № В 7080 ВА.

Установено е, че за лекия автомобил на 30.03.2015г. е бил въведен немски сигнал в 2

ШИС във връзка с производство за извършено престъпление на територията на Франция.

Лекият автомобил „Тойота Ландкрузер“ с действителен номер на рама JTEBH3FJ90500127 бил регистриран на името на френски гражданин, който на 08.09.2014г. заявил в полицията, че превозното средство е откраднато. Образувано е горното ДП № 957/2015г. по описа на Трето РУ - ОД-МВР Варна, пр. пр. № 6425/2015 г. по описа на ВРП за престъпление по чл.

345а, ал. 1 НК, водено срещу неизвестен извършител.

По делото не се спори, че горният лек автомобил с рег. № В 7080 ВА е приобщен като веществено доказателство по цитираното досъдебно производство, което се установява и от приложения на л. 60, том 1 от материалите по досъдебното производство протокол от 07.05.2015г.

В рамките на досъдебното производство била назначена съдебно-трасологична експертиза според заключението по която идентификационният номер на рамата JTEBH3FJ305014279 на лек автомобил „Тойота Ландкрузер“, с рег. № В 7080 ВА, не е автентичен, като заводски положеният е JTEBH3FJ905000127.

От материалите по досъдебното производство се установява, че съобразно получено съобщение от бюрото СИРЕНЕ – Франция, лек автомобил „Тойота Ландкрузер“, рама № JTEBH3FJ905000127, е обявен за международно издирване като обект на престъпление – кражба, извършено от на 07.09.2014г. в Кюмиер. Собственик на автомобила към посочената дата е Сирил Сток, който е заявил за извършеното престъпление на 08.09.2014г. в полицейското управление. Превозното средство е било застраховано в застрахователно компания „AXA Corporate Solutions“ (писмо л. 129, том 1 от ДП).

Във връзка с горното е изготвена молба за правна помощ до Република Франция по реда на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси за осигуряване показанията на управителя или представител на застрахователната компания. В рамките на извършените действия от компетентните органи в Република Франция (л. 61-107, том 2 от ДП), на 17.08.2018г. е разпитан Бартран Дьо Фуко е Д `ор, в качеството му на представител на застрахователната компания „AXA F rance“, който е посочил, че процесният автомобил е прехвърлен на компанията на 24.10.2014г. от застрахования Сирил Сток, на който е изплатено обезщетение вследствие на престъпление кражба на 08.09.2014г. (л. 63, том 2 от ДП). Преводът обаче е непълен, доколкото вторият лист от протокола за разпит не е преведен (л. 78-79) и според който разпитваният представител на застрахователната компания е заявил желание да си върнат автомобила. Заявил е, че се свържат със своя доставчик, който от своя страна да се свърже с прокурора по делото. На представителя на застрахователя е предоставена информация за номера на досъдебното производство и телефонния номер на наблюдаващия прокурор.

Видно както от представените по делото молби, така и от материалите по делото, ищецът многократно от м. юли 2015г. е искал връщане на лекия автомобил, по които е налице произнасяне, както следва:

- постановление от 03.07.2015г., с което е било отказано връщането на лекия 3 автомобил с оглед необходимостта от извършване на процесуално-следствени действия (л.

138, том 1 от ДП);

- постановление от 13.08.2015г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил, тъй като преждевременното произнасяне в полза на молителя би осуетило обективното провеждане на разследването, разкриването на истината и изясняване на фактическата обстановка, което от своя страна би рефлектирало върху решаването на делото по същество (л. 141, том 1 от ДП). С определение по ЧНД № 4880/2015г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л. 175, том 1 от ДП);

- постановление от 19.02.2018г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил (л. 27, том 3 от ДП). С определение по ЧНД № 1035/2018г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л. 28-29, том 3 от ДП);

- постановление от 04.06.2018г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил (л. 30, том 3 от ДП). С определение по ЧНД № 2761/2018г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л. 31-32, том 3 от ДП);

- постановление от 18.07.2018г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил (л. 33-34, том 3 от ДП). С определение по ЧНД № 4622/2018г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л. 35-36, том 3 от ДП);

- постановление от 07.01.2019г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил, тъй като „връщането на превозното средство ще затрудни изясняване на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина (л. 53-55, том 2 от ДП). С определение по ЧНД № 930/2019г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л. 120, том 2 от ДП);

- постановление от 17.06.2019г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил, тъй като „връщането на превозното средство ще затрудни изясняване на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина (л. 186-188, том 2 от ДП);

- постановление от 05.12.2019г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил, тъй като „връщането на превозното средство ще затрудни изясняване на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина (л. 193-195, том 2 от ДП). С определение по ЧНД № 1406/2020г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (л.

120, том 2 от ДП);

- постановление от 08.03.2022г., с което е било отказано връщането на лекия автомобил, тъй като „връщането на превозното средство ще затрудни изясняване на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина (предна корица на ДП). С определение по ЧНД № 1333/2023г., по описа на ВРС, постановлението е потвърдено (предна корица на ДП), като в мотивите на съдебния акт е посочено, че са налице пречките по чл. 113 НПК, тъй като е налице спор за собственост, а е и възможно конфискуването на автомобила по воденото наказателно производство в Германия.

От приобщения по ДП заключителен доклад на Полицейско управление Пфорцхайм, Германия, (л. 232-240, том 2 от ДП) се установява, че прокуратурата Манхайм е водено 4 производство относно организирана група срещу няколко обвиняеми за укривателство на моторни превозни средства по 47 случая, включително и за процесното. Воденото производство не е приключило към 26.01.2022г. (писмо л. 76, том 3 от ДП).

Приемайки, че са извършени всички необходими и възможни действия, но поради неразкриване на извършителя на престъплението по чл. 345а, ал. 1 НК, с постановление от 14.03.2022г. ДП № 957/2015г. по описа на Трето РУ, ОД на МВР – Варна е спряно.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на предявения ревандикационен иск в тежест на ищеца е да установи по пътя на главното и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на вещта на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същата се държи от ответника.

Въведеното от ищеца придобивно основание за претендираното от него право на собственост е договор за покупко-продажба от 15.01.2015г., сключен в Леонбергер, Германия. В този случай, съгласно нормата на чл. 65, ал. 2 КМЧП придобиването на право на собственост се урежда от правото на държавата, на чиято територия се е намирала вещта при сключването на договора. Според разпоредбата на чл. 929 от Немския граждански кодекс (достъпен на Европейски портал за електронно правосъдие https://e-justice.europa.eu), прехвърлянето на собствеността на движими вещи изисква собственикът да предаде вещта на приобретателя и двамата да изразят съгласие за прехвърляне на собствеността. В настоящия случай се установи по несъмнен начин, че вещта е предадена на ищеца, като е налице и изразено съгласие както от продавача, така и от купувача за придобиване на вещта, което съгласие е обективирано в издадената фактура и удостоверено с подписите на страните по съглашението. В този смисъл възражението на ответника, че липсват две насрещни волеизявление се явява неоснователно, доколкото както съдът посочи по-горе фактурата, приобщената в рамките на досъдебното производство, носи подписите и на двете страни по договора. С оглед горното и съдът намира за доказана първата предпоставка от цитираната правна норма.