Решение № 126 от 21.06.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 143/2024
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 15.09.2025
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Разград, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500143 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба , подадена от С. С. С., С. С. С. - Н., „ДИМЕС ТРУП“ ЕООД, ЕИК 203755294 гр. Разград и „Тугра“ ЕООД, ЕИК 202390405 гр. Разград, всички ответници в производството пред районния съд, подадена чрез пълномощник адв.Р. Н. от АКВарна против решение №50 от 19.01.2024 г. по гр.дело № 1302/ 2023 г. на РС – Разград, с което съдът, след като е приел за установено по отношение на всички тях, че ищците Н. С. Й. и Р. С. С., са собственици по наследство от техните родители С. К. С. и М. /А./ К. И., б.ж.на гр.Разград на по 1/8 ид.ч или общо 1/4 ид.ч. от недвижим имот с административен адрес: гр. Разград, бул. ***** и представляващ СГРАДА е идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед № РД18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92 квадратни метра, построена с отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на Община Разград, с идентификатор ***** /, трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/. стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 123: парцел: 14. при граници, описани подробно в решението и е осъдил „Тугра“ ЕООД да предаде владението върху общо 1/4 ид.ч. от същия недвижим имот на ищците.Постановена е и отмяна на констативен нот.акт за право на собственост от 2016г., издаден в полза на наследодателя на ответниците физически лица, С. С. С., б.ж.на гр.Разград.С решението съдът е отхвърлил установителната претенция на ищците за притежавА. по-голяма идеална част спорния имот, а именно 14/48 идеални части от спорния имот, както и тази за ревандикиране на тази по-голяма част.В отхвърлителните части решението е влязло в сила като необжалвано.
Присъдил е в полза на страните разноски, съразмерно на уважената, съответно отхвърлена част от иска.
В жалбата се сочи, че решението е изцяло неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.Изложени са подробни съображения във връзка с несъгласието на въззивниците с 1 направените от съда правни изводи по отношение на приложението на нормата на чл.69 от ЗС във връзка с осъществяваното владение от стрА. на наследодателя на ответниците физически лица.
Отделно въззивна жалба срещу решението е подадена и от „Тугра“ООД, гр.Разград, ЕИК 202390405, с управител Т. Т., чрез пълномощник адв.М.Е. от АК-Разград.В същата се поддържа, че решението следва да бъде отменено отново като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,а исковата претенция по чл.108 от ЗС отхвърлена.Изложени са подробни съображения във връзка с несъгласието на въззивника с направените от съда правни изводи.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, насрещната по жалбата стрА., ищците в производството, Н.
С. Й. и Р. С. С. са депозирали отговор, чрез пълномощник адв. Д.Т. от АК-Разград са оспорили подадените срещу решението въззивни жалби по подробно изложени съображения, с искане за отхвърлянето им като неоснователни и потвърждаване на решението на районния съд.
В съд.заседание въззивните жалби се поддържа от всеки от въззивниците, чрез техните пълномощници адв. адв.Р. Н. от АК-Варна и адв.М. Е. от АК-Разград в цялост.
Въззиваемите чрез пълномощник адв.Д. Т. от АК- Разград Разград поддържат подадения отговор, с искане за потвърждаване на решението на РРС.
Окръжният съд при извършената служебна проверка установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на същото, при съобразяване на доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери следното от фактическа стрА.:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. С. Й. и Р. С. С., чрез пълномощник против ответниците С. С. С., С. С., „ДИМЕС ТРУП“ ЕООД с управител Д. С. и „ТУГРА“ ЕООД, с управител Т. Т., с която молят съда , след като приеме за установено по отношение на всички ответници, физически лица и дружества, че те двете са собственици на по 7/48 ид.ч. от СГРАДА е идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед № РД-18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92 квадратни метра, построена по силата на отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на Община Разград, с идентификатор *****, трайно предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, , при граници, описани подробно в молбата да осъди последния ответник „ТУГРА“ ЕООД, легитимиращ се като собственик на процесната сграда да им да предаде владението върху сочените от тях идеални части от същата.
В исковата молба са изложени подробни твърдения, свързани с заявеното от ищците право на собственост/съсобственост/ върху процесната сграда, основано на наследствено правоприемство от техните покойни родители С. К. С. и М./А./ К. И., двамата бивши жители на гр.Разград, които се явяват баба и дядо на ответниците физически лица, С. С. и С. С., като не се отрича, че покойният баща на последните двама С. С., починал на 31.10.2018г. е имал и самостоятелен дял по отношение на сградата, извън наследствените му права от неговите родители, но се оспорва категорично да е придобил собствеността върху цялата сграда, основано на давностно владение.Поддържа се, че в разрез с действителните им права върху имота ответниците, брат и сестра са се разпоредили в своя полза с цялата страда ,като са я прехвърлили на „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД, което пък дружество от своя стрА. я е прехвърлило на последния ответник „ТУГРА“ ЕООД, от когото се претендира и ревандикация на идеални части. Към молбата са приложени писмени доказателства.Направено е доказателствено искане за сочене на гласни такива, което е било уважено от районния съд.Заявили са претенция за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение при безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.
С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл.131 от ГПК, всички ответници са оспорили предявеният иск като недопустим, съответно неоснователен и недоказан по подробни съображения, възразявайки основно, че наследодателят на ответниците, физически лица С. С. приживе е придобил по давност правото на собственост върху цялата сграда, като се е снабдил с документ за собственост, нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2016г., на което неговата майка не се е противопоставила, а е заявила отказ от права в нарочна декларация.Предвид соченото децата на С. С., сега ответници са имали пълното право да се разпоредят в своя полза с цялата жилищна сграда, което са и сторили.Представили са писмени доказателства, сочили са 2 гласни доказателства. Заявили са претенции за разноски.
От писмените доказателства по делото се установява ,че съпрузите С. К. С., М. /А./ К. И., двамата бивши жители на гр.Разград, починали съответно на 24.06.1985г, първия от тях и втората на 13.06.2021г. са имали четири деца, две дъщери, двете ищци Н. С. Й. и Р. С. С. и двама сина С.
С. С., починал на 31.10.2018г. и Г. С. С., починал на 21.02.2012г.
На 21.05.1977г. между ОбНС - Разград от една стрА. и С. К. С., М. /А./ К. И., С. С. С. и Г. С.
С. , от друга е сключен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, въз основА. Заповед № 124, 04.05.1977 г. на Председателя на ОНС - Разград. По силата на отстъпеното право на строеж № 212 от 03.08.1977 г. в имота, находящ се на адрес гр. Разград, бул. ***** е била изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., за която не се спори по делото, че е била завършена преди смъртта на С. К. С., настъпила на 24.06.1985г., при действието на СК от 68г. След смъртта си същия е оставил за свои наследници, преживяла съпруга и четири деца, двама сина и две дъщери, посочените по-горе.Не се спори по делото ,че синът Г. не е живял в имота , а се е установил в друго населено място, а в имота до смъртта си са живели майката, М./А. / К. И. и синът С. С., като те двамата не са ползвали и двата етажа от къщата, а само отдели помещения в тях , като в имота до пълнолетие са живели за известни периоди от време и от децата на С. С., стрА. по делото.От гласните доказателства сочени от ответниците се установява ,че М. /А. И./ е работила в чужбина и изпращала на своя син С. средства при необходимост от ремонтни работи, като след като се е завърнала е живяла до смъртта си в имота.
Две години преди да почине, през 2016 г. С. С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сградата, издаден от нотариус Р. И., с район на действие Районен съд гр.
Разград. През м.април 2022г., легитимирайки се като наследници на С. С. С., децата му ответниците С. С. и С. С. са се разпоредили със сградата ,чрез покупко-продажба в полза на ответника „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград , като продажбата е изповядА. по нотариален ред.
Месец по-късно „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград е прехвърлило имота на четвъртия ответник „ТУГРА“ ЕООД – Разград, който се последният легитимира като негов собственик понастоящем.
При извършване на обстоятелствената проверка в полза на С. С. е била представена, нотариално заверена декларация, изходяща от неговата майка М./А./ И., в която същата е изявила ,че няма никакви претенции към имота и е съгласна синът й С. С. да се снабди с документ за собственост.Според водените от ответниците свидетели А./ М. И./след обстоятелствената проверка е черпила“ за това , че е стА.ла сделката“. Когато двамата са живели в имота ремонтите по покрив и ограда са правени от С. и майка му е намирала хора за направата на същите.Плащала е при направа на тоалетна и баня и изолация на стаите, които е ползвала.След смъртта на сина й С. , тя е намирала хора за почистване на къщата.Дъщерите й идвали рядко, тъй като били в чужбина от дълго време, но отсядали в къщата за по няколко дни.
Според показанията на свидетелката на ищците, А. Б. , дъщеря на ищцата Н. Й., майка й и леля й са посещавали имота, в който имало и техни лични вещи, като Р. нямала друг имот в България, тъй като била разведена със съпруга си.Двете сестри разбрали за някакво прехвърляне още през 2018г. ,преди смъртта на С. С., баща и имали намерение да разговарят с нотариуса, но брат им не е позволил.
Ответниците физически лица са представили и молба за отказ от наследство от техния чичо, брат на ищците и техния баща Г. С. С. от 2000 г., за която по делото не е установено да е била надлежно вписА. в СВ, каквото е законовото изискване за да може отказът от наследство да породи правното си действие.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа стрА., окръжния съд направи следните правни изводи:
Основният спорен въпрос, който се поставя в настоящия случай е за това дали ответниците, физически лица, съответно техният, баща наследодател, са придобили по давност процесната сграда , построена въз основа на договор за ОПС, върху място, сега , общинска собственост, като правото на строеж е учредено в полза на общо четири лица, единият от които е и покойният С. С.
С., баща на ответниците.
Съобразявайки всички събрани доказателства, писмени и гласни такива, този съд намира за неоснователно правопрекратяващото възражение на ответниците за придобиване на сградата по давност от стрА. само на покойния С. С. С..Преценявайки наличните данни за съвместното 3 ползване на сградата от стрА. на майката М./А./ и нейния син С. , съответно тя на част от първия етаж , а той на част от втория етаж и това ,че преди снабдяването му с нот.акт по обстоятелствена проверка през 2016г. С. С. С. , баща на първите двама ответници и брат на ищците да е афиширал пред тях недвусмислено и явно намерението си за своене на сградата и то по начин, по който то да стане известно именно на съсобствениците това намерение и ,че то е такова именно за своене на техните идеални части, притежавани по наследство, без да оставя съмнение у тях относно съдържанието му. Свидетелката доведена от ищците, макар и дъщеря на една от тях сочи ,че при узнаването за издадения в негова полза нот.акт , две години след обстоятелствената проверка, през 2018г. , преди смъртта на С. С. е възникнал спор между него и сестрите му именно за издаването на нотариалния акт, като преди това са били в добри отношения. От сочените от ответниците гласни доказателства чрез разпита на двамата свидетели, участвали като такива и при обстоятелствената проверка също не сочат на извършвани от покойния С. С. действия, с които да е довел до знанието на ищците, че възнамерява да владее имота само за себе си.уведомил ищците за намерението си да владее процесните имоти за себе си.Заявеното от тях ,че майката М./А./ е черпила за „сделката „ не се отразява на неговото на С. С. бездействие/неуведомяване/ в този смисъл.В случая оповестяването на другите съсобственици за намерението за своене на техните идеални части е стА.ло едва през 2016г.при съставяне на констативния нотариален акт, но от този момент – 06.10.2016 г. , до смъртта на С. С. на 31.10.2018г., не е изтекъл изискуемият десетгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, такъв не е изтекъл и в полза на неговите наследници, първите двама ответници до датата на отчуждаване на имота през 2022г., вкл.и до подаване на исковата молба.
Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b631ed0c-7582-4986-8fa3-bc21549e7720