Решение № 107 от 15.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Б., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т.а А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело № 20221810101443 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

”А. за с. на в.”ЕАД, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П.

Д.”№*, офис сграда Л., ет.*, офис *, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. С. П., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника В. С. В. от Б., ул.З.-*-та №*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 274 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2022г. по ч.гр.д.№ 422/2022г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 9876.75 лева, представляваща частично претендирана главница за неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 14.09.2015г., както и за сумата от 6446.56 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г., както и за сумата от 2650.26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.03.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.95/.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмени молби с вх.№№1157 от 21.02.2023г. и № 2367 от 10.04.2023г. , чрез пълномощник юрк.Ц. П. с които заявява, че поддържа исковата молба и моли да се уважат исковете.

Ответникът-В. С. В. от Б. не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 422/2022г. по описа на 1

РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 07.03.2022г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 274 от 07.03.2022г. по ч.гр.д.№ 422/2022г. по описа на РСБ. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 9876.75 лева, представляваща частично претендирана главница за неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 14.09.2015г., както и за сумата от 6446.56 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г., както и за сумата от 2650.26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.03.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Описаната по-горе Заповед № 274 от 07.03.2022г. по ч.гр.д.№ 422/2022г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, ответник на 10.05.2022г. Последният е депозирал възражение с вх.№ 3128 от 09.06.2022г ., в което е посочил, че не е съгласен с искането, тъй като преди време се е обаждал по телефона да му намалят лихвения процент от 10.5 на 6.5 и му било обещано, но когато отишъл в офис не са го допуснали да разговаря с никого.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №658 от 15.06.2022г., връчено му на 05.07.2022г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1443/2022г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 03.08.2022г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата от 01.08.2022г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 14.09.2015г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и В. С. В., съгласно който на 14.09.2015г . „БНП П. П. Ф.“ ЕАД к а т о кредитор е предоставил на ответника като кредитополучател сумата от 30000лв., която сума е преведена по посочена от ответника банкова сметка.

Съгласно приложения по делото договор за потребителски паричен кредит№ PLUS-* от 14.09.2015г., се установява, че страните са се съгласили ответникът да заплати на „БНП П.

П. Ф.“ ЕАД общо сумата от 58133.90лв. на 110 броя месечни погасителни вноски от по 528.49лв. като последната дължима вноска е на 05.12.2024г.

Автентичността на описания по-горе договор за паричен заем не се оспорва от ответника.

От приложените по делото писмени доказателства-копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и копие от извлечение от Приложение №1 от 08.10.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ , се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД с универсален правоприемник „БНП П. П. Ф.“ С.А. прехвърля на ищеца вземанията, произтичащи от необслужените договори за потребителски кредити, посочени в Приложение №1 от споразумението и сключени от продавача с длъжници, които не са изпълнили задълженията си на кредитополучатели по тях, като се включват всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, свързани с нови вземанията, които се индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, става неразделна част от договора за цесия. В това Приложение под № 449 е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника.

Приложено е потвърждение от „БНП П. П. Ф.“ С.А. за сключената цесия с ищеца.

Приложено е към исковата молба уведомление, наречено уведомително писмо от „БНП 2

П. П. Ф.“ С.А., което няма данни да е получено от ответника, тъй като е отбелязано, че получателят не го е потърсил, а връчено чрез ЧСИ № 926-В. Ц., с район на действие ОССофия е връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от гПК на 17.05.2021г. , от което уведомление се удостоверява, че „БНП П. П. Ф.“ С.А. уведомява ответника за договора за цесия от 19.08.2019г. и Приложение № 1/08.10.2019г.

Горното уведомление е връчено на ответника на 28.11.2022г. съгласно изрично направеното за това искане от ищеца в исковата молба с получаване на препис от същата и приложенията към нея.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2244 от 04.04.2023г., изготвена от вещото лице В. Л. Т. , което страните не са оспорили и съдът приема като компетентно и обосновано, се установява, че задължението на ответника към момента на изготвяне на заключението относно вноските за главница за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. са в размер на 9876.75лв., дължимите вноски за договорна лихва по Договора за кредит от 14.09.2015г., за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. са в размер на 4616.81лв. и размерът на лихвата за забава върху сумата-главница от 9876.75лв. за периода от 05.03.2019г. до 05.03.2022г. е в размер на 2650.26лв. като е изключен периода от 12.03.2020г. до 13.07.2020г. Вещото лице Л. е посочило в заключението си, че сумата по договора за кредит е преведена по банкова сметка на ответника и усвоена на 15.09.2015г.

Ответникът е платил 43 броя месечни погасителни вноски за периода от 05.10.2015г. до 08.05.2019г. в размер на 22725.07лв. За периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. са платени от ответника три броя вноски, с които са погасени предходни задължения. След 08.09.2019г. няма извършени плащания по Договора за кредит от 14.09.2015г.

Ответникът не е представил доказателства за заплащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника з а сумата-главница от 9876.75 лева, представляваща частично претендирана главница за неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 14.09.2015г. , както и за сумата от 4616.81 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г., както и за сумата от 2650.26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.03.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.03.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, са основателни и следва да се уважат като доказани, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „БНП П. П.

Ф.“ ЕАД по повод сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-* от 14.09.2015г. , по който ответникът като кредитополучател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимата сума по падежирали месечни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г., представляваща частично претендирана главница в размер на 9876.75лв., договорна лихва за същия период от време в размер на 4616.81лв. Неплащането от ответника и горните размери на сумите са определени и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В. Л. Т., която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована.

3

Основателността на исковете за описаните по-горе парични вземания произтича и от това, че те са прехвърлени на ищеца с приложения договор за цесия от 19.08.2019г. заедно с Приложение №1 от 08.10.2019г., налице е индивидуализация на вземането по размер и основание съгласно приложените от ищеца за това писмени доказателства- копие от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, от Приложение №1 и от потвърждение от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД за извършената цесия.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.

Съдът намира за доказано по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „БНП П. П. Ф.“ ЕАД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия, респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за последното.

Ответникът е уведомен за договора за цесия между ищеца и „БНП П. П. Ф.“С.А., който е универсален правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, тъй като по делото е приложено уведомление за това, връчено на ответника заедно с исковата молба, както и ответникът не е направил възражение за липса на уведомяването му.

Поради изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за процесната сума-главница от 9876.75лв., представляваща частично претендирана главница за неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. , договорна лихва за същия период от време или за периода от 05.03.2019г. до 05.02.2022г. в размер на 4616.81лв., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на 04.03.2022г. до окончателното заплащане следва да се уважат като основателни и доказани.