Определение № 347 от 26.06.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. В., 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500178 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба от И Х. М. - Изп.директор на „Р.

К.”ЕАД ЕИК .. с адрес: гр.С. Срещу: Определение №33/31.01.2023год. по ч.гр.д.№37/2023год. по описа на Районен съд Б., Ш-ти гр. състав с правно основание: чл. 396, ал.1 от ГПК

В частната жалба се поддържа, че на 20.02.2023г. им е връчена Обезпечителна заповед №2 издадена на основание Определение №33/31.01.2023год. по ч.гр.д№37/2023год. по описа на Районен съд Б. Ш-ти граждански състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който щял да бъде предявен от Н. А. Н. срещу представляваното дружество за сумата от 40 000лв. за претърпени от него вреди.

Считат, че така допуснатото с Определение №33/31.01.2023 год. по ч.гр.д.

№37/2023год. по описа на Районен съд Б., Ш-ти гр. състав обезпечение на бъдещ иск е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като обжалват същото в законоустановения срок , с молба същото да бъде отменено.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 391. Ал. 1 от ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Обезпечителната нужда е налице тогава, когато има опасност за предявилото иска лице да 1 реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение. В настоящият случай не е налице такава опасност, не са налице предпоставките за допускане на обезпечение и поисканото от предявилото иска лице обезпечение е злоупотреба с права.

Посочва се , че представляваното дружество е повече от 30 години на пазара и е една от водещите компании във водния сектор. Дружеството е работещо и през годините е изпълнило едни от най-големите водни проекти в страната, като и в момента изпълнява такива. Почти 95% от приходите на дружеството са от сключени договори по процедури по обществени поръчки, които договори се изпълняват с години. Приходите по договори за обществени поръчки са целогодишни и непрекъснати. Приходите на дружеството ни за 2020 година са в размер на 39 573 000лв., за 2021 са в размер на 48 662 000 лв., а за 2022год. са в размер на 66 491 000 лв. Към 31.12.2021год. дружеството „Р. К.“ЕАД притежава активи на стойност 23 130 827,58 лв. съгласно инвентаризационен опис по сметка на балансови активи.

Към 31.12.2022год. тези активи са на стойност 24 698 280,75лв.

Твърдят, че стойността на притежаваните от Дружеството имоти надхвърля над 300 (триста) пъти исковата претенция, а стойността на всички активи над 600 (шестстотин), Годишният фонд Работна заплата на Дружеството надхвърля 15 000 000лв., което е 375 пъти над исковата претенция, няма задължения към държавата и общината.

Поради това счита, че не е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка не е подходяща. В конкретния случай не може да бъде обоснован извод, че за Н. Н. е налице обезпечителна нужда и че без налагане на обезпечителната мярка „Запор върху банкови сметки", за него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му при евентуално постановено в негова полза съдебно решение. Доказаната с настоящата жалба липса на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК е основание обжалваното Определение, постановено по ч.гр.д. .

№37/2023год. по описа на Районен съд Б. 3-ти граждански състав да бъде отменено.

Във връзка с гореизложеното, молят Съда да отмени Определение № 33 от 31.01.2023год., постановено по ч.гр.д.№37 / 2023год. по описа на Районен съд Б., 3 -ти граждански състав, като неправилно, поради нарушение на 2 материалния закон и необоснованост.

По делото е постъпил отговор на частна жалба от Н. А. Н., Егн **********, С адрес: с. Д. чрез адвокат Г. Б. Х. съдебен адрес гр. С. с правно основание чл. 396, ал.2 ГПК

Посочва, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено.

Твърди, че за молителя е налице обезпечителна нужда, размерът на претендираното обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е значителен - 40 000 лв. В депозираната частна жалба ответното дружество е навело твърдение за стабилното си финансово състояние, последното обаче не е основание за отричане наличието на обезпечителна нужда. Посочва, че притежаваните от дружеството множество имоти на значителна стойност, видно от приложената справка в Имотен регистър са ипотекирани или възбранени. Т.е. притежаваните от дружеството имоти не представляват годно обезпечение на вземането на Н. Н..

От друга страна, движимото имущество на жалбоподателя, вкл. МПС-та, е с неясен правен статут. Не е ясно дали същите вещи, вкл. МПС-та не са запорирани, дали не са купени чрез финансов лизинг, оперативен лизинг или са предмет на особен залог. Работодателят не предлага да бъде заменен запора на банковите му сметки със запор на някое от многобройните МПСта.включени в инвентаризационната му справка. Посочва и , че счетоводната стойност, отразена в счетоводните сметки на работодателя не съвпада с пазарната стойност на имуществото му. Посочва, че не е представена и застрахователна полица Трудова злополука, която да обезпечава отговорността на работодателя към работника. Сочи се, че дори понастоящем работодателя да е в добро финансово състояние , няма гаранция , че то може да предприеме действия, водещи до намаляване на имуществото му.

Поддържа се, че избраната обезпечителна мярка запор на парични средства по банкови сметки се явява най-подходящата, тъй като в случай на постановяване на окончателен краен акт, с който се уважава искът, правата на ищеца ще бъдат осъществени чрез пряко изпълнение върху паричните вземания на ответника, без при това на ищеца да се налага да провежда принудително изпълнение върху движими или недвижими вещи, с присъщата на това изпълнение продължителност и свързаните с това затруднения.

3

Счита, че Определение № 33/31.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 37/2023 г., по описа на РС - Б., III състав е правилно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена в срок от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е неоснователна поради следното :

С определение № 33/31.01.2023г по чгрд № 37/23г РС-Б. е допуснал обезпечение по подадената от Н. А. Н., с постоянен адрес : с. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес : гр. С., Молба по реда на чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск , който ще бъде предявен от Н. А. Н., с постоянен адрес: с. Д., с ЕГН **********, против „Р. к. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от И. Х. М. – Изпълнителен директор, с цена на иска: 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за претърпени вреди, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК – „Запор върху банкови сметки”, с титуляр „Р. к.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление : гр. С. представлявано от И. Х. М. – Изпълнителен директор притежава, до размера на исковата претенция –

40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, във всички банки в страната .

С молбата за допускане на обезпечението на бъдещия иск са представени писмени доказателства: Разпореждане № 32279/ 05.12.2022 г., по описа на НОИ, ТП – С. град, Декларация за трудова злополука с изх. № 20224292/05.12.2022 г., по описа на НОИ, ТП – С. град; Декларация с изх. № 20224292/05.12.2022 г., издадена от И. М., в качеството му на изпълнителен директор на „Р. к.“ ЕАД - заверено копие, Епикриза ИЗ № 24085/2022 г., по описа на УМБАЛ „Света Анна“, 2 броя болнични листове и Имотна справка от Имотен регистър към Служба по вписванията за имуществото на „Р. К.“ ЕАД.

Предмет на частната жалба и съответно на настоящото производство е допуснатото обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 200 КТ чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на 4 ответното дружество до размер на бъдещия иск от 40 000 лв.

Обезпечение на иск, се допуска от съда, когато обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните процесуални предпоставки - искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл. 180 181 от ЗЗД /чл.390 ал.4 ГПК/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение /т. 2/. Убедителността по см. на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства предпоставя представяне на такива доказателства, от които могат да се правят изводи, че правото, предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната сфера на ищеца, респ. че отричаното от ищеца право вероятно не съществува в правната сфера на ответника.

Обезпечителната нужда се преценява от съда съобразно конкретните твърдения и факти по делото, без да е необходимо да се доказва от ищеца.

Допускането на обезпечение е обусловено освен от посочените предпоставки н а чл. 391, ал. 1 от ГПК , също и от съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.

В конкретния казус се прилага презумпция за наличие на обезпечителна нужда, тъй като липсват данни, които да я опровергават /Ж.Сталев БГПП, изд.1994 г./, а изложеното от ответника по бъдещия иск не води до извод за липса на обезпечителна нужда. Финансовата стабилност на бъдещия ответник, за каквато твърди жалбоподателя би имала значение за опровергаване на обезпечителна нужда, ако той е финансова институция – банка и е предявен бъдещ иск за парично вземане в минимален размер /определение № 86/6.02.2009 г. по ч.т.д.№ 61/2009 г. на ВКС, II ТО/.

По делото са представени писмени доказателства в съответствие с втората от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение.

Последните съдът намира за създаващи убеждението за вероятна основателност на бъдещия иск. Не е необходимо установяване на вината на ответника за настъпване на трудовата злополука, както в обезпечителното производство, така и в бъдещото исково, тъй като съгласно чл.200 ал.1 от КТ, тъй като отговорността на работодателя е безвиновна.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя относно това, че наложеният запор върху банкови сметки е неподходяща обезпечителна мярка, същите би следвало да бъдат отправени в производство по замяна на 5 обезпечителната мярка по реда на чл.398 от ГПК, а не в настоящото производство. Въпреки това настоящият състав следва да отбележи, че видно от представените с частната жалба писмени доказателства е видно, че някои недвижими имоти на ответното дружество са ипотекирани или възбранени.

На последно място обаче поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед защитата на накърненото право. В случая се касае за иск, чийто предмет е облигационно парично вземане, а се иска да бъде наложена обезпечителна мярка запор върху банкови сметки. Така поисканата обезпечителна мярка съответства на естеството на правото, чиято защита ще се търси с иска.

Районният съд е изследвал тези обстоятелства и е стигнал до извод, че предявения иск освен допустим е и вероятно основателен, както и че е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.

Въззивният съд споделя посочения извод на първоинстанционния съд.

Предявеният иск по чл.200 от КТ е подкрепен безспорно с убедителни писмени доказателства, представени от молителя.Поради това безспорно е налице хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.

Така , предвид естеството на накърненото материално право, размерът на вземането не е с документално установим характер, а е предоставен на дискрецията на решаващия съд и преценката на съда по обезпечението може да обхване само доказателствата, установяващи вероятното основание на иска, не и вероятния му размер, поради което обезпечителната мярка трябва да създава баланс между интереса на двете страни.