Решение № 1261 от 25.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Мария Яначкова

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500909 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 21.05.2021г. постановено по гр. д.№ 9016/2020 г. по описа на ОС-Перник, ГО, е отхвърлил изцяло предявените от В. С. Б., срещу Община Перник, искове с правно основание чл.49 вр.чл. 45 ал.1 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 04.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение В. С. Б., е осъдена да заплати на Община Перник, сумата от 1890 лв. разноски по делото, от които 1800 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. депозит за вещо лице и 40 лв. за съдебни удостоверения.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец В. С. Б. опорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а искът - уважен в пълен размер.от 50 000 лв. Изтъква факта, че ОС е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е довело до отхвърляне на исковата претенция на ищцата. Последното се изразява в това, че с определението по реда на чл.146 ал.1 ГПК, в 1 който е инкорпориран докладът по делото, съдебният състав не е дал ясни и конкретни насоки на страните, досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, а именно не е указал на ищцата, че следва да докаже по пътя на главното и пълно доказване, че ответникът е собственик на имота, в който е паднала. Посочва още, че с категоричност се установява, че на 04.01.2017г., е изгубила равновесие и е паднала на тротоара в района на „Автогара Перник“, вследствие на което е претърпяла телесна увреда. Относно причините за настъпване на процесното събитие, следва да се кредитират показанията, дадени от св.И. Н.

Б., който е очевидец на злополуката. При разпита си в о.с.з. на 12.05.2021 г. последният заявява, че с ищцата се придвижвали заедно по ул. Ален Мак, гр. Перник, в посока към „Автогара Перник“. На пешеходен подлез свързващ „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“, тя паднала на първите стълби откъм бул.„Софийско шосе“. Падането не е било провокирано от дупки или неравност, а във връзка с това, че предходната вечер метеорологичните условия били влошени, поради обилни снеговалежи. В тази връзка и наличните сняг и лед по стълбите, пострадалата паднала на задната част на торса си, като свидетелят й оказал помощ да се изправи и да продължи да върви към автогарата. Твърди още, че е паднала на тротоарно пространство, което е част от пътната мрежа и техническа инфраструктура, което се намира в собственост на Община Перник, обслужващо гражданите при тяхното пешеходно придвижване на територията на града. За нея не е налице правно задължение за установяване и представяне на конкретния титул за собственост на пътя, доколкото собствеността се установява по силата на закона - пар.7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната система, които обслужват територията на съответната община и не са включени в установения фонд на търговски дружества; чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата Общинските пътища са публична общинска собственост. Доколкото налице е законово задължение на Община Перник за осъществяване на снегопочистване, но такова действително не е било извършено и към конкретния момент е било налице заснежаване и заледяване на процесния участък от тротоара, то налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на възложител на снегопочистването. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че произшествието е настъпило на пешеходен подлез на ул. „Софийско шосе“, а не в рамките на частен недвижим имот, за какъвто се счита прилежащият към „Автогара Перник“ парцел. Посочената улица „Софийско шосе“ и намиращият се на нея подлез, безспорно е част от общинската пътна мрежа, което не е оспорено от ответника.

Твърди още, че непосредствено след инцидента, била хоспитализирана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, където била диагностицирана със счупване на дясна седалищна кост и е проведена мануална репозиция на счупените костни фрагменти. След злополуката ищцата е била в отпуск, поради временна нетрудоспособност за периода от 16.01.2017 г. 30.03.2017 г. От депозираната по делото СМЕ става ясно, че медико - биологичния характер на увреждането се характеризира като трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок повече от 30 дни. Продължителността на възстановителния период при такъв тип повреди е три месеца - първоначален постелен режим за около 3 седмици, след 2 което започва постепенно вертикализиране и раздвижване на пациента. Св.Б. уточнява, че около три месеца той е полагал грижи за възстановяване здравословното състояние на ищцата. Тя не е могла да се придвижва сама и това наложило той да я пренася за да може да отиде до тоалетната, да се нахрани и облече. През този период тя поемала обезболяващи за облекчаване на болката. Споделя, че понастоящем пострадалата продължава да изпитва болка в увредения крайник при промяна на времето. Затова моли да й бъде присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Община Перник не изразява становище в писмен вид. В писмени бележки оспорва да е собственик на процесното платно - тротоара, водещ към касите на автогара Перник, като твърди, че е собственост на общинското дружество ЕООД Пътнически превози Перник. Затова счита, че не е пасивно материално-правно легитимиран по чл.49 ЗЗД.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата В. С. Б. твърди, че на 04.01.2017г., около 7часа сутринта, отивайки на работа, валял сняг, било заледено 2 см. и непочистено на тротоара, поради което изгубила равновесие и паднала на тротоара към касите в района на „Автогара Перник“, следствие на което получила фрактура на дясна седалищна кост, довела до трайно (за повече от 30 дни от датата на увреждането) затруднение в движенията на дясната седалищна област и дясната тазобедрена става. Поддържа, че травмата е довела освен до физически болки и страдания и до емоционални такива, като падането е предизвикало емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването й с хора. Затова претендира сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.01.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Община Перник оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма, при който ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на Общината, тъй като тя не е собственик на процесното пространство пред автогарата респ. няма задължение да го поддържа. Прави възражение за съпричиняване, тъй като падането се дължало на липса на внимание у пострадалата, а настъпилите вреди са обусловени от неполагане на дължимата грижа за безопасност. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като неотговарящо на обществените критерии за справедливост и икономическата обстановка през 2017г. Прави възражение за изтекла давност, както и че на ищцата вече е изплатено застрахователно обезщетение и обезщетение от нейния работодател, с които 3 вредите са били изцяло обезщетени още преди предявяването на исковете. Претендира разноски .

От фактическа страна се установява, че на 04.01.2017г. около 7 ч. сутринта, ищцата, заедно с нейния съпруг, се придвижвала в посока от ул.„Ален мак“ в гр.Перник към подлеза в района на „Автогара Перник“. Поради снеговалежи предишната вечер, имало заледявания, като слизайки по стълбите от ул. „Софийско шосе“ и придвижвайки се по тротоара към касите на „Автогара Перник“, ищцата стъпила в неравност, която била и заледена, подхлъзнала се и паднала. Съпругът й помогнал да се изправи и тя тръгнала за работа към кв.„Изток“, ресторант „Европа-Р“. Непосредствено след инцидента, изпитала силни болки и затова била транспортирана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, където я придружавала нейната внучка. След направена рентгенография на тазобедрена става, била диагностицирана със счупване на дясна седалищна кост, като й била направена мануална репозиция на фрактурата и бил назначен постелен режим, предписани са обезболяващи медикаменти.

Била изписана от болницата на същия ден. В следствие на злополуката, се намирала в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 16.01.2017 г. до 30.03.2017г.

След инцидента, нейният съпруг полагал грижи за възстановяването на здравословното й състояние в продължение на три месеца, като през този период е приемала обезболяващи медикаменти, а съпругът й я мажел с обезболяващи мазила. За времето на възстановяването, същата се нуждаела от чужда помощ в ежедневието, тъй като не можела да става от леглото, нито да ходи, като изпитвала силни болки в десния крак и тазобедрената става. Три месеца след получаването на травмата, започнала да се придвижва самостоятелно, но изпитвала страх при стъпването, като при промяна на времето отново изпитва болки.

След изтичането на отпуска й поради временна неработоспособност, ищцата се върнала на работа в ресторант „Европа-Р“, където работното й време било с продължителност от 8 часа.

Там работила кратко, защото заеманата от нея длъжност „помощник готвач“ изисквала да заема изправена позиция, а получената от нея травма след инцидента не й позволявала да стои права. Това я принудило да прекрати трудовото си правоотношение с ресторант „Европа-Р“, след което започнала работа при друг работодател.

Горното се установява въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, а именно - показанията на св.Б. /съпруг и пряк очевидец/, разпитан в о.с.з. на 12.05.2021г., които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.

При разпита си в о.с.з. на 12.05.2021г. последният заявява, че с ищцата са се придвижвали заедно по ул. Ален Мак, гр. Перник, в посока към „Автогара Перник“. На пешеходен подлез свързващ „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“, жена му паднала на първите стълби откъм бул. „Софийско шосе“. Около три месеца той полагал грижи за възстановяване здравословното състояние на ищцата. Тя не е могла да се придвижва сама и това наложило той да я пренася, за да може да отиде до тоалетната, да се нахрани и облече. През този период тя поемала обезболяващи за облекчаване на болката. Твърди, че понастоящем пострадалата продължава да изпитва болка в увредения крайник при промяна на времето.

4

Падането не е било провокирано от дупки или неравности, а поради факта, че предходната вечер метеорологичните условия били влошени, поради обилни снеговалежи. В тази връзка и наличните сняг и лед по стълбите, пострадалата паднала на задната част на торса си, като свидетелят й оказал помощ да се изправи и да продължи да върви към автогарата. Даденото от св.Б. описание на инцидента логически напълно кореспондира и с типичните метеорологични условия за периода около датата на процесния инцидент (същият е настъпил на 04.01.2017 г.), както и с приложеното писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Кюстендил./л.76/