Решение № 1146 от 03.07.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 259/2020
- Вид
- Решение № 1146
- Подписан
- 03.07.2020
- В сила
- 04.08.2020
- Състав
- МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1146 гр. Пловдив, 03.07.
2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 259 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от „Пимк“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, област Пловдив, община Родопи, местност „ Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А.И.Й., срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3816 лева, представляващи заплатена цена за домуване на превозно средство на охраняем паркинг в град София,
Околовръстен път № 436-Нира, претърпени в резултат на Наказателно постановление /НП/ № 42-0001299/28.06.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация, отменено като незаконосъобразно с Решение № 186874/07.08.2019г. на РС София, 130 н.с., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Твърденията, на които се основава исковата молба са, че с Наказателно постановление № 42-0001299/28.06.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация-гр. София, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, на гражданин на Република Гърця David Ntabian и служител в дружеството, на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева; на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗдвП.
Посоченото наказателно постановление е обжалвано от David Ntabian пред Районен съд София, за което е образувано АНД № 14451/2018г. по описа на PC - гр.
София, 130-ти наказателен състав, с което процесното НП № 42-0001299/28.06.2018, е отменено. Успоредно е наложена и принудителна административна мярка /ПАМ/, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД - КЛ -1559/28.06.2018г., видно от която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г" и ал. 2, т. 2 и т.
4 от Закона за автомобилните превози се свалят предната табела с регистрационен номер № РВ **** PC, която се отнема, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на управляваното превозно средство и документите, свързани с извършения превоз до заплащането на наложената глоба. Също така с тази ПАМ е определено като място за домуване охраняем паркинг в гр. София, ул. „Околовръстен път № 436-Нира. Разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.
Тъй като превозното средство е собственост на ,Пимк" ООД, с оглед временния и законосъобразен характер на мярката към онзи момент, дружеството е изчакало да се развие административно-наказателното производство и с оглед изхода му да предприеме съответното правомрено поведение.
След отмяна на процесното наказателно постановление, управителят и представител на „Пимк" ООД е упълномощил лицето С.А.Т., да го представлява пред властите на Република България, и да предприеме всички мерки във връзка с освобождаване на задържаното превозно средство от паркинг на „Нира"
ЕООД. В последствие е заплатена цената за престоя на превозното средство в размер на 3816 лева, за което е издадена и фактура № **********/18.10.2019 г.
От съдържанието на приложените документи и фактура се установява, че „Пимк“ ООД е заплатило като работодател на задълженото, но същевременно незаконосъобразно санкционирано лице, цената на престой за домуване на превозното средство в размер на 3816 лева.
В тази насока се твърди, че отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление води и до незаконосъобразност и на наложената ПАМ, която поради тази причина, също следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице при изпълнение на административна дейност. С оглед на тези съображения ищецът счита, че следва да му бъде присъдено обезщетение за направените от него имуществени разходи в общ размер 3816 лева във връзка с незаконосъобразни действия и актове от страна на държавата в лицето на нейни органи от Изпълнителна агенция„ Автомобилна администрация“.
С уточняваща молба с вх. №2491/06.02.2020г. по описа на Административен съд гр.Пловдив/л.17 от делото/, и с оглед указанията на съда в тази насока, ищецът изрично е уточнил, че имуществените вреди, които претендира произтичат от Наказателно постановление /НП/ № 42-0001299/28.06.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация, отменено като незаконосъобразно с Решение № 186874/07.08.2019г. на РС София, 130 н.с.
Ответникът Изпълнителна агенция„ Автомобилна администрация“ чрез процесуалния си представител счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Пловдив, застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на David Ntabian, е издадено НП № 42-0001299/28.06.2018г., от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация-гр. София, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева; на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗдвП.
Посоченото НП е обжалвано от David Ntabian пред Районен съд София(СРС), за което е образувано АНД № 14451 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 186874 от 07.08.2019г., с което процесното НП е отменено.
Последното (решение на СРС) не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.08.2019г.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - КЛ -1559/28.06.2018 г., на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г" и ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е приложена следната принудителна административна мярка : сваляне на предната табела с регистрационен номер № РВ 9123 PC и отнемането и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на управляваното превозно средство и документите, свързани с извършения превоз, до заплащането на наложената глоба. Също така с тази ПАМ е определено като място за домуване охраняем паркинг в гр. София, ул. „Околовръстен път № 436-Нира. Разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.
Не се твърди и не се установява от данните по делото въпросния административен акт (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - КЛ -1559/28.06.2018 г.) да е обжалван, респективно да е отменен по съответния ред, поради което и съдът приема, че същия е влязъл в законна сила.
Съгласно Фактура № **********/18.10.2019 г. издадена от „Нира“ ЕООД е извършено плащане от страна на „Пимк“ ООД на сумата в размер на 3816лв., представляваща цената на престой за домуване на превозното средство. Към фактурата е приложен и фискален бон от същата дата, удостоверяващ извършено плащане в брой на посочената сума от страна на „Пимк“ ООД.
След анализ на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,съгласно което при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на правната норма. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № 42-0001299/28.06.2018г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация-гр. София, е отменено по съответния ред (с Решение № 186874/07.08.2019г., постановено по АНД № 14451/2018г.). От материалите по приложеното АНД № 14451/2018г. на СРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление (НП)