Решение № 83 от 25.05.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Павликени, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20254140100237 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Изи Факторинг“ ЕООД твърди наличие на договор за факторинг от 08.02.2024 г., сключен с „Норвик Фрейт“ ЕООД, по силата на който „Норвик Фрейт“ ЕООД му е прехвърлило вземането си срещу ответника „ЕОЛ КЪМПАНИ“ ЕООД за извършени транспортни услуги по ф-ра № ***/07.02.2024 г. на стойност 5280,74 лв. Посочва, че прехвърлянето е възмездно. Поддържа, че „Норвик Фрейт“ ЕООД е изпълнил задължението си по този договор да съобщи на длъжника ответник за извършеното прехвърляне, както и данни за новия кредитор, към който е следвало да бъдат отнасяни плащанията по дължими вземания, в това число и вземането по ф-ра №***/07.02.2024 г. Твърди, че ответното дружество е получило процесната фактура, като не е заплатило в срок стойността й.

Съответно към съда е отправил искане за присъждане сумата от 5280,74 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който не оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и третото лице „Норвик Фрейт“ ЕООД по повод договор за факторинг от 08.02.2024 г., както и че във връзка с Договор - Заявка *** за транспортна услуга, сключен с „Норвик Фрейт“ ЕООД, последното е издало ф-ра №***/07.02.2024 г. за сумата от 5280,74 лв. за доставената транспортна услуга Оспорва материалноправната легитимация на ищеца - вземането по тази фактура на третото лице „Норвик Фрейт“ ЕООД да е прехвърлено, като в тази връзка излага твърдения, че 1 договорът за факторинг, сключен между ищеца и „Норвик Фрейт“ ЕООД е рамков договор – в предмета му не фигурира вземането по процесната фактура, а последващи анекси или допълнителни споразумения не са сключвани. Оспорва изпълнението на задължението на прехвърлителя по договора за факторинг да уведоми длъжника, в това число и по коя банкова сметка следва ответното дружество да превежда дължимите суми. Поддържа, че не е уведомяван за извършеното прехвърляне, а е заплатил сумата по процесната фактура № ***/07.02.2024 г. на кредитора доставчик на транспортна услуга „Норвик Фрейт“ ЕООД на 14.05.2024 г. Към съда е отправил искане за отхвърляне на предявения иск.

Третото лице помагач на страната на ответника не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 5280,74 лева – дължимо възнаграждение по договор – заявка за транспортна услуга, сключен между „ЕОЛ КЪМПАНИ“ ЕООД и „Норвик Фрейт“ ЕООД, вземанията на последния по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за факторинг от 08.02.2024 г.

Страните на спорят относно наличието на валидна облигационна връзка между ответника и „Норвик Фрейт“ ЕООД по Договор - Заявка *** за транспортна услуга, стойността на извършената услуга – превоз за сумата от 5280,74 лева, за което е издадена фактура № ***/07.02.2024 г., както и осъществената доставка на транспортна услуга от страна на третото лице „Норвик Фрейт“ ЕООД. Не е спорно още наличието на валидно правоотношение между ищеца и третото лице „Норвик Фрейт“ ЕООД по повод договор за факторинг от 08.02.2024 г.

Спорът в настоящото производство се концентрира до това попада ли вземането по фактура № ***/07.02.2024 г. в обхвата на договора за факторинг и съобщено ли е надлежно на ответника „ЕОЛ къмпани“ ЕООД за извършеното прехвърляне на вземанията на „Норвик фрейт“ ЕООД по договора за превоз и кога е станало това, предвид твърденията на ответника за извършено от него плащане на първоначалния кредитор „Норвик фрейт“ ЕООД на 14.05.2024 г.

За установяване на горното страните са ангажирали писмени доказателствени средства, в това число Споразумение за факторинг от 08.02.2024 г., сключено между „Норвик Фрейт“ ЕООД и „Изи факторинг“ ЕООД, по силата на което продавачът „Норвик фрейт“ ЕООД прехвърля някои от своите вземания на фактора купувач „Изи факторинг“ ЕООД, а съгласно чл. 5 от раздел III от договора преценката за това кои вземания да закупи, е на фактора след получаване на списък с допустими вземания, потвърдени от купувача по предварително предоставен му списък 7 дни преди всяка покупка. Договорен е и начина на плащане. Този договор има рамков характер. Принципно предметът на договора за факторинг, макар и той да се доближава до характеристики до договора за цесия, обаче е 2 ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансовокредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право. В случая и видно от представената по делото ф-ра № ***/07.02.2024 г. вземането на „Норвик фрейт“ ЕООД срещу „ЕОЛ къмпани“ ЕООД е възникнало на 07.02.2024 г., когато е издадена и фактурата.

Страните не спорят, че услугата съобразно договора за транспортна услуга е доставена/осъществена от „Норвик фрейт“ ЕООД. В приложената фактура падеж не е посочен, а съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, което видно от приложеното към отговора на исковата молба извлечение от сметка се е случило на 14.05.2024 г. Т.е. към. 08.02.2024 г., когато е сключено споразумението за факторинг вземането по тази фактура е валидно и изискуемо, но не е било погасено. То не е невъзникнало. Поради това коментирания договор се приближава по естество повече до договор за цесия. Независимо от това разпоредбите на чл. 99 ЗЗД са приложими така или иначе, предвид липсата на друга уредба в законодателството ни – арг. чл. 46, ал. 2 ЗНА.

Въпреки липсата на конкретизация на това вземане в договора за факторинг или в друг съпровождащ го документ, то коментираното съглашение по мнение на настоящия състав на съда е породило действие между прехвърлител и купувач, тъй като е издадена фактура за цената (комисионна относно договор за факторинг) в размер на 1267,38 лв. с ДДС от страна на купувача „Изи факторинг“ ЕООД, видно от ф-ра № ***/08.02.2024 г. и липсват данни тази цена да не е заплатена, а и липсват данни продавачът да се е противопоставил, следователно договорът е породил действие и възраженията в отговора на исковата молба в обратния смисъл са неоснователни.

За да породи този договор действие спрямо „ЕОЛ къмпани“ ЕООД длъжник по ф-ра № ***/07.02.2024 г., то следва прехвърлянето на вземането по тази фактура да му е съобщено от доставчика на услугата „Норвик Фрейт“ ЕООД – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

По делото липсват данни за последното. Копието на уведомлението до ответника за извършеното прехвърляне на вземането на „Норвик фрейт“ ЕООД е изключено от доказателствата по делото, тъй като не е представен оригинала му. Указанията и до третото лице помагач да представи намиращи се в него документи, касаещи момента на узнаването 3 за прехвърлянето на вземането, както и уведомлението в оригинал не са представени.

Следователно и плащането по ф-ра № ***/07.02.2024 г., осъществено на 14.05.2024 г. на първоначалния кредитор „Норвик фрейт“ ЕООД е валидно и следва да бъде зачетено.

Отделно от това, съгласно трайната практика на ВКС (Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV г. о.,), възражението за липса на уведомление за цесия може да се прави единствено с доказателства за плащане от страна на длъжника, каквито по делото са представени – коментираното по-горе извлечение от сметка.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 4 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника.

До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Не може да се счита за валидно уведомление депозирането на исковата молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента, а в случая искът е предявен от цесионера.

При тези фактически данни, цесията не е произвела действие и вземането не е прехвърлено от стария на новия кредитор. При това положение ищецът не е и активно легитимиран взискател.

С оглед изложеното предявения иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на ответника, който е представил доказателства за сторени разноски в размер на общо 1259,20 евро – възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Факторинг“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж. Е. Х. против „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. Б. Р. иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 2700 евро (с левова равностойност 5280,74 лева) – дължимо възнаграждение по договор – заявка за транспортна услуга, сключен между „ЕОЛ КЪМПАНИ“ ЕООД и „Норвик Фрейт“ ЕООД, вземанията на последния по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за факторинг от 08.02.2024 г.

ОСЪЖДА „Изи Факторинг“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя Ж. Е. Х. да заплати на „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК 4

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. Б. Р. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1259,20 евро – сторени разноски.

Решението е постановено при участието на „Норвик Фрейт“ ЕООД, с ЕИК *** като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните пред ОС – Велико Търново.

Препис от него да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

Вярно с оригинала!

М.П.

5