Решение № 3881 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 2022***0117722 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от Х. С. А. срещу „Сити кеш“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 от договор за кредит № ****** от ********* г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т.9 и т. 10 ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит от ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № ****** о т ********* г., който е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за възнаградителна лихва е недействителна и от там е недействителен целия договор. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР. Излагат се твърдения, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на 50 лева, която е недължимо платена, поради недействителността на клаузата, по която е платена. Иска се и връщане на така платената сума.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който признава иска по чл.26 ЗЗД. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона, както и че е заплатил на ответника по клаузата за неустойка сума в размер на 50 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

С определение от 03.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ****** от ********* г. с посоченото от ищеца съдържание, в който в чл.12, ал.4 е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът не спори, че по клаузата за неустойка ищцата е заплатила сума в размер на 50 лева.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № ***/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.8, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 53.74 лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на 2 договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8, ал.1 от договора, а платените по тази клауза суми подлежат на връщане.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по чл.8, ал.1 от договора.

По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:

С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено по нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.

От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.47/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сума в размер на 53.74 лева. Експертизата е допусната, поради липса на съдействие от страна на ответника за установяване на точния размер на платената сума по клауза за неустойка от ищеца.

По искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал, с Протоколно определение от 13.09.2023г., изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 50 лева на 53.74 лева.

С оглед изложеното искът ще се уважи за сумата от 53.74 лева.

Като законна последица от уважаване на този иск ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на 3 спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 100 лева, платена държавна такса, които ще му се присъдят изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК. На ответникът не се дължат разноски, доколкото, макар и да е признал иска, е дал повод за завеждането му като е предвидил в договора недействителна клауза и не е върнал платеното по нея на ищеца преди завеждане на иска.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.53/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от ЕАД Е. И. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 480 лева с ДДС. Представени са доказателства за регистрация по ЗДДС.

Съдът приема, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с предявените искове се защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо платена сума по клауза за неустойка. Интересът щеше да е различен и да се дължи отделно възнаграждение, ако бяха останали незаплатени суми по клауза за неустойка, в случая такива незаплатени суми не са останали, поради което съдът приема, че се дължи едно възнаграждение. Защитата по двата иска е идентична с предявените два иска, в случая, се постига една и съща защита за потребителя. В тази връзка съдът споделя съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение № *** от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № ****/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен акт други определения на ВКС, съгласно които е прието, че в хипотеза на обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения.

С оглед изложеното, в посочените случаи, съдът приема, че е налице злоупотреба с права да се претендира адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, при положение, че с двата иска се защитава един и същи интерес. Единствената обозрима цел от предявяване на иск за нищожност на клаузата за неустойка при липса на непогасени задължения по нея и претендиране на адвокатско възнаграждение по този иск, е да се навреди на кредитора, което не се допуска от закона - чл.3 ГПК. В случая търсеното адвокатско възнаграждение е повече от осем пъти по-голямо от интереса по делото, което съдът приема, че е в разрез с всякакви допустими граници за справедливост и добросъвестност.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.8, ал.1 в договор за потребителски кредита № ****** от ********* г., сключен между Х. С. А., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – ДА ЗАПЛАТИ НА Х. С.

А., ЕГН ********** сумата в размер на 53.74 лева – недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл.8, ал.1 от договор за потребителски кредита № ****** от ********* г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното плащане и 100 лева - разноски в производството.