Решение № 3983 от 05.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3983 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330103357 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против Н. С. П. се твърди, че ответникът дължи сумите от 1335.44 лв. главница по фактури за периода от 25.06.2020г. до 26.07.2021г., с отчетен период по фактури от 02.09.2016г. до 15.07.2021г., както и 276.06 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.07.2020г. до 04.10.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 16261 по описа на ПРС за 2022г. Посочено е, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по предоставяне на ВиК услуги в обект с адрес ***, абонатен № ***, като бил собственик на обекта. В съответствие с Общите условия отчитането на водомера се осъществявало по електронен път, чрез използването на мобилно устройство. След всяко отчитане били издавани данъчни фактури, като задълженията по тях следвало да се заплащат в 30-дневен срок от датата на издаването им, но това не било сторено. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи цитираните по-горе суми. Претендирани са направените по заповедното и по исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, според който на посоченото основание и в претендирания размер сумите не се дължат.

Посочено е, че към момента ответникът не е собственик на имота, в който бил монтиран водомер с абонатен номер ***. Същият бил продаден на 27.05.2021г., след която дата той нямал задължение за заплащане на изразходвани количества вода в имота. Вземането за потребени ВиК услуги за текущия месец ставало изискуемо от съответната дата на месеца, следващ месеца на издаване на фактурата. От страна на ищеца за периода от 02.09.2016г. до 15.07.2021г. имало издадени само две фактури за потребени количества вода – на 25.06.2020г. и 26.07.2021г., като ответникът бил в 1 невъзможност да извърши плащанията по задълженията си, доколкото ежемесечни фактури не били издавани. Формулирано е и възражение за изтекла давност, като всички вземания, изискуеми в периода три години преди датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023г. били погасени по давност. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 16261 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед № 8009 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.11.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът Н. С. П. да заплати на „ВиК” ЕАД, *** сумата от 1335.44 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 02.09.2016г. до 15.07.2021г., за обект, находящ се в ***, сума в размер на 276.06 лв. обезщетение за забава от 26.07.2020г. до 04.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.10.2022г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 32.23 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представена справка – извлечение за титуляр на партида Н. С. П., потребителски номер ***, както и Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране от 15.12.2017г., 28.12.2018г., 23.12.2019г., 20.12.2020г.

Представени са 2 бр. фактури, издадени от ищцовото дружество за процесния обект – съответно от дата 25.06.2020г. на стойност 1281.79 лв. и от дата 26.07.2021г. на стойност 53.65 лв.

Представено е заявление за прехвърляне на партида от 19.12.2012г. от Н. П., както и нотариален акт за покупко-продажба от 12.03.2012г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт *** Н. С. П. е продал собствения му недвижим имот, находящ се в ***.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за периоди 01.01.2020г. – 05.03.2020г. и 27.05.2021г. – 15.07.2021г. не са издавани фактури и няма отчетени конкретни количества за тези периоди. Фактура от дата 25.06.2020г. е издадена за периода 02.09.2016г. – 18.06.2020г. – 1 386 дни за 451 куб.м. вода, а фактура от 26.07.2021г. – за периода 19.06.2020г. – 15.07.2021г. – 392 дни за 18 куб.м. вода.

Междинни отчети за посочените периоди не са извършвани, като разпределението на консумираното количество вода е разпределено пропорционално на дните. За посочените периоди цената на водата е била различна съобразно решения на КЕВР. Според вещото лице за периода от 01.01.2020г. до 05.03.2020г. дължимата сума е 54.36 лв., а за периода от 27.05.2021г. до 15.07.2021г. – 5.29 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 16261 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че против издадената заповед за изпълнение № 8009 от 11.11.2022г. е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на 2 дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора, приложени по ч.гр.дело, като предвид приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Същият е собственик на водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, считано от 12.03.2012г., съответно на дата 19.12.2012г. е подадено от негова страна заявление за прехвърляне на партида. Действително, от представения от ответника нотариален акт от дата 27.05.2021г. е видно, че ответникът е продал имота, но по делото не се твърди от ответника, съответно не се ангажират доказателства след прехвърляне на правото на собственост върху имота, ответното дружество да е уведомено за това. Разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г. предвижда, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Според чл. 61, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота. Тъй като не се твърди и установява партидата да е променена, съдът намира, че именно ответникът носи задължението за заплащане на цената на доставената питейна и отведената канална вода.

В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, при неизпълнение на което задължение според чл. 44 се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В случая са издадени 2 бр. фактури от ищцовото дружество за процесния обект – съответно от дата 25.06.2020г. на стойност 1281.79 лв., с отчетен период 02.09.2016г. до 18.06.2020г. и от дата 26.07.2021г. на стойност 53.65 лв., с отчетен период 19.06.2020г. до 15.07.2021г.

Разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия допуска отчитане на водомерите два 3 пъти годишно, при обекти, имащи сезонен характер, какъвто не се спори, че е процесният обект. Дори и да се приеме противното, това не освобождава потребителя от задължението за заплащане на сумите за ползвани ВиК услуги, още повече, че същият не оспорва доставянето на услугите. Поради изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че фактурираното количество вода е реално доставено и потребено от абоната, с оглед на което и дължи заплащане на цената за предоставените му ВиК услуги.

Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството, е своевременно заявено, с отговора на исковата молба и следва да бъде разгледано. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по горецитираното частно гражданско дело, а не преди датата на подаване на исковата молба, както е посочено в писмения отговор. Към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че са предявени исковете, предмет на настоящото производство – 12.10.2022 г. е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните суми за отчетните периоди с настъпил падеж до три години преди тази дата. Поради това съдът намира, че погасени по давност са вземанията на ищеца за главница за сумите от 629.90 лв. за периода от 02.09.2016г. до 31.12.2018г. и 296.91 лв. за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., или за сумата от общо 1112.17 лв. с включен ДДС, поради което искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 223.27 лв. с включен ДДС /от които 141.35 лв. без ДДС за периода от 01.01.2020г. до 18.06.2020г. и 53.65 лв. с ДДС за периода от 19.06.2020г. до 15.07.2021г./, а до пълния претендиран размер от 1335.44 лв. главница следва да бъде отхвърлен. По отношение на иска за заплащане на обезщетение, както се посочи по-горе, дължи се обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора, или в случая за периода от 26.07.2020г. до 04.10.2022г., според претенцията на ищеца. Изчислено по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор лихви дължимото обезщетение върху главницата от 223.27 лв. възлиза на сумата от 49.68 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а до пълния претендиран размер от 276.06 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.