Определение № 15436 от 14.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15436 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Надя Пл. Х.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512058 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13795/10.08.2023 г. по гр. д. № 42674/2022 г. по описа на СРС, 53 състав е допуснато на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.69 от ЗН да се извърши съдебна делба между В. С. К., С. С. К., и С. С. К. на следния недвижим имот, представляващ по доказателствен документ за собственост - Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том LXLV, дело № 19065 от 1994 г. по описа на Първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийския районен съд-Дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., съставляващо парцел XXVII-8, в квартал №75 по плана гр.

София, местността „Княжево-I (първа) част“, находящо се на ул. ****, при съседи на мястото: улица, парцели № XXXII-8, №III-3, №IV-3 и №XXVI-6 СГНС , а по Скица на поземлен имот №15-66168-23.01.2023 г., издадена от СГКК-София, представляващ: поземлен имот с идентификатор

*** в гр. София, Столична община, обл. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 25.11.2019 г., адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша”, ул. “Войводина могила” №122, с площ: 440 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), 1 предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 286, квартал 25, при съседи ***, ***, ***, ***,

***, при следните квоти: 1/3 идеална част за В. С. К., 1/3 идеална част за С. С. К. и 1/3 идеална част за С. С. К., като искът е отхвърлен срещу Л.

С. К.. С Решението е оставен без разглеждане като недопустим поради несъществуване на вещта предявения иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 341 и сл. от ГПК от В. С. К. и С. С. К. срещу С. С. К. и Л. С. К. за допускане на делба на построена върху мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня, антре и баняклозет и прекратява производството по делото в тази част.

Против решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба вх. № 256351/15.09.2023 г., подадена от С. С. К. и Л. С. К., в която са изложени съображения относно неговата неправилност, както в частта, с която е отхвърлен иска срещу Л. К., в частта, с която са определени квотите на съделителите, както и в частта, с която е оставено без разглеждане иска за делба на построените в допуснатото до делба дворно място сгради.

С Определение в съдебно заседание, проведено на 30.05.2024 г. е даден ход на устните състезания във въззивното производство като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

В срока за произнасяне по подадената въззивна жалба, съдът е констатирал, че преди постановяване на съдебно решение следва да разгледа частна жалба, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 256351/15.09.2023 г., подадена от С. С. К. и Л. С. К., доколкото правилността на постановеното определение, с което е оставен без разглеждане предявения иск за делба на построената върху мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. предопределя и правилността на постановеното решение за допускане на делба.

Въззивниците поддържат, че решението, имащо характер на определение в тази част, е неправилно. Посочват, че в отговора на исковата молба са възразили, че посочената в исковата молба едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. не съществува като са поддържали, че в имота има две сгради, които по площ и местоположение не са идентични с посочената в исковата молба. Посочват, че от заключението на вещото лице безспорно било установено, че в поземлен имот с идентификатор 2

*** има две сгради: триетажна с идентификатор *** .1 и едноетажна сграда с площ около 16 кв.м., което не е нанесена в КККР. Тези сгради представлявали приращения по смисъла на чл. 92 от ЗС и при установена съсобственост върху поземления имот също следвало да бъдат поделени. Липсата на удостоверение за търпимост на сградите не било пречка за допускането им до делба като подобрения в имота, като същите можело да бъдат оценени във втората фаза на делбеното производство. Поддържат, че след като безспорно било установено, че върху поземления имот имало съществуващи сгради, то съдът следвало да се произнесе по тяхното поделяне в съответствие с установените квоти. Молят да бъде отменено решението, в частта, имаща характер на определение, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустим, поради несъществуване на вещта предявения иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 341 от ГПК за допускане на делба на построена върху мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня, антре и баняклозет и да бъде допусната делба на находящите се в поземления имот сгради.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба вх. № 296643/23.10.2023 г. от В. С. К. и С. С. К., с който е направено искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като не е заявено становище в частта, в която е инкорпорирана частна жалба срещу решението, имащо характер на определение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 42674/2022 г. по описа на СРС, 53 състав е образувано по искова молба, подадена от В. С. К. и С. С. К. против С. С. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 69 от ЗН във връзка с чл. 34 от Закона за собствеността. С Разпореждане № 17928/08.02.2023 г. като страна в производството по делото е конституирана Л. С. К..

В исковата молба ищците твърдят, че със С. С. К. са наследници на общ наследодател С. С. К., починал на 02.06.2019 г. и са съсобственици на недвижим имот, представляващ съгласно нотариален акт за собственост дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., съставляващо парцел ХХVІІ-8 в кв.

75 по плана на гр. София, местността Княжево – І част, находящо се на ул.

****, заедно с построената върху мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня, антре и баня – 3 клозет при съседи на мястото, описани, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 117, т. LXLV, д. № 19065 от 1994 г. Твърдят, че съгласно скица на поземлен имот № 15-706040/26.06.2022 г. посоченият поземлен имот бил с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като последното изменение било от 25.11.2019 г. Твърдят, че адресът на поземления имот бил от ул. ****, с площ 440 кв.м., а сградата, която попадала върху имота била с идентификатор *** със застроена площ от 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна еднофамилна сграда. Молят делбата да бъде допусната при квоти по 1/3 идеална част за В. С. К., С. С. К. и С. С. К..

С отговорите на исковата молба, подадени от С. С. К. и Л. С. К. твърдят, че в имота не съществува описаната в исковата молба сграда, а в него имало две сгради, които по площ и местоположение не са идентични с посочената в исковата молба. Посочват, че сградата с идентификатор *** е различна от посочената в исковата молба, като площта на заснетата сграда е от 35 кв.м. и е почти два пъти по-малка от описаната в нотариалния акт на наследодателя С. К., а втората сграда била триетажна и застроената й площ била много по-голяма от 62 кв.м. Направено е искане в тази част производството да бъде прекратено.

С Разпореждане № 127634/23.12.2022 г., във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, съдът е дал указания на ищците В. С. К. и С. С. К. да формулират петитум, в който да индивидуализират имотите, чието допускане до делба иска, както и да представят схема на едноетажната жилищна сграда, чиято делба е поискана.

С молба вх. № 31978/06.02.2023 г., в изпълнение на дадените указания, ищците са посочили, че поддържат заявения петитум на искова молба като искат допускане на делба на недвижимия имот, така както е описан в нотариалния акт за собственост, а именно на дворно място, заедно с построената върху мястото едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 62 кв.м. и отново посочват, че тази сграда по скица е с площ от 35 кв.м., брой етажи 1 и предназначение – жилищна сграда еднофамилна. Посочват, че независимо от твърденията на ответниците, то следвало да се раздели само това, което е отразено в скиците издадени от СГКК – гр. София и нотариалния 4 акт.

Във връзка с установяване на твърденията на ответниците, свързани със застрояването на процесния недвижим имот – дворно място, е приета съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, след оглед на място, както и след проучване на стари кадастрални планове и ортофотокарти, вещото лице е дало заключение, че в кадастралния план, предхождащ кадастралната карта, емисия 1956 г., кадастрален лист 562, планоснимачен район VІ-56 кв. Княжево – в.з. Килиите 1-ви етап, в поземлен имот с пл. № 286 са били заснети три сгради – едноетажна масивна къща с носещи стени МЖ и застроена площ от 72 кв.м., която е била разположена централно в ПИ пл. № 286 и е съществувала към 12.06.2005 г., като към 11.07.2007 г. сградата е била разрушена (видно от ортофотокарти), южната квадрантна част на сградата (отделена с пунктир на горната схема) била с площ около 62 кв.м.; едноетажна паянтова обслужваща спомагателна сграда ПС с площ 17 кв.м., която се е намирала в източната част на ПИ пл. № 286 и била разположена между основната къща и източната граница на дворното място; едноетажна паянтова обслужваща, спомагателна сграда ПС с площ от 15 кв.м., която се намирала в североизточната част на ПИ пл. № 286 и граничела с източната граница на дворното място. Вещото лице установява, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК в поземлен имот ***, на ул. **** била нанесена сграда *** с функционално предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1 и застроена площ от 35 кв.м. При оглед на място експертът установил, че сграда *** е изградена на три нива – триетажна, като от източната страна на сградата до източната ограда на поземлен имот 286 се намирала и масивна едноетажна сграда с площ от 16 кв.м., която не била заснета и нанесена в кадастралната карта. Сграда *** се намирала северно до разрушената сграда от 62 (72) кв. м., а едноетажната сграда се намирала източно от сградата, описана в нотариален акт № 117/1994 г. При така установеното, вещото лице дава заключение, че сградите, изградени в ПИ с идентификатор

*** не съвпадат по местоположение, площ и етажност на описаната в нотариалния акт сграда и нито една от тях не е идентична с едноетажна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., описана в нотариален акт № 117, т. LXLV, д. № 19065/1994 г.

5

В съдебно заседание след приемане на заключението на съдебнотехническата експертиза процесуалният представител на ищците е заявил отново, че се дели това, което е по нотариален акт, тъй като те нямали контрол върху това, което се събаря или изгражда на място.

В мотивите на решението в обжалваната с частна жалба част, районният съд е приел, че за да бъде допусната делба на вещ, то тя следва да съществува към момента на делбата и доколкото се установявало, че сградата, описана в исковата молба не съществува, то и предявеният иск в тази част е недопустим.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за наследството всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената разпоредба се прилага и във връзка с чл. 34 от Закона за собствеността, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки. Целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността, като всеки един съделител да получи реален дял от имуществото, предмет на делбата, максимално близък по стойност до стойността на дела му в съсобствеността. За постигането на тази цел законът е предвидил предприемането на последователни процесуални действия за установяване на състоянието на съсобственото имущество към всеки един момент – от предявяване на иска за делба до устните състезания във фазата по допускане на делбата, като следва да бъдат взети предвид всички промени, които са настъпили в съсобственото имущество, включително и застрояването на поземлен имот, доколкото това е от значение, както за допустимостта на делбата, така и за прилагане на способите за извършването й във втората й фаза. Един от въпросите, които следва да бъде решен при постановяване на решението по допускане на делба е дали към момента на приключване на устните състезания съсобственото имущество съществува във вида, в който е описан в исковата молба.