Решение № 10348 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10348 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110161261 по описа за 2024 година

В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът „М.“ ЕООД твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0.73 лева с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор № ........ с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А.“ ЕАД за мобилна услуга с номер ........1 с тарифен план А1 М клас S, за която страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 10.51 лева без ДДС. Поддържа, че посочената сума включва месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС за мобилна услуга, с включена отстъпка, и месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 5 GB на максимална скорост с включена отстъпка.

Излага твърдение, че ответникът издал фактура № **********, за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която начислил общ размер на месечните абонаментни такси за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. /които се предплащат/ в размер надхвърлящ уговореното с приложението от 03.12.2021 г., което се прилага от датата на подписването му. Поддържа, че е платил пълния размер на фактурираната сума с включено ДДС. Претендира връщане на надплатена недължима разлика от 0.73 лева с ДДС. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени правилно. Твърди, че до подписването на приложението от 03.12.2021 г., между страните са действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет от 1

14.10.2019 г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за ползваната мобилна услуга. Сочи, че претендираната сума е заплатена с основание за предоставяната мобилна услуга, като е отчетено предоговарянето на тарифния план. Твърди и че сумата е платена от друго лице, ползвател на услугата, а не от ищеца. Поради което и ако се признае, че ответникът дължи връщането й, не следва да се приема, че ищецът е материалноправно легитимираното лице да я получи обратно. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е един и обстоятелствата по делото обуславят приложимостта на една от трите хипотези, в случая първата предвид твърденията за плащане при начална липса на основание.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ........ с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А.“ ЕАД, за мобилна услуга номер ........1 с тарифен план А1 М клас S, по силата на който страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 10,51 лева без ДДС, от която 6,51 лева без ДДС по тарифния план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и 4,00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост, както и че сумата, начислена по фактура № ********** е заплатена на доставчика – ответника по делото.

В съдебно заседание е отделено като безспорно и обстоятелството относно издадено кредитно известие за намаляване на сумата по процесната фактура със сумата от 0.73 лв. с ДДС.

Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такси в размер на 0.73 лева с ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, че плащането не е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „М.“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против 2 волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил или от свое име, но отношенията между ищеца и това трето лице са ирелавантни за правния спор по делото. От значение е, че с това плащане, което не съответства на уговореното между страните, е засегнат без основание патримониума на ищеца, т.е. налице са предпоставките на фактическия състав, от който възниква претендираното вземане.

А доколкото ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от настъпилото неоснователно обогатяване, то искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 150 лв., което не е прекомерно, тъй като е значително под предвидения в Наредба № 1 размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, .............а основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0.73 лева с ДДС, платена без основание като част от сумата по фактура № **********, издадена за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. по Договор № ........ с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга с номер ........1 , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3