Решение № 2866 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. В., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110107067 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С. В. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв. Ч., ***** против „О. Б. Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ **** за осъждане ответника да й заплати следните суми: 2998лева, представляваща стойността на извършена на 14.07.2022г. неразрешена банкова транзакция от нейна банкова сметка и 1105,15лева, представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от 15.07.2022г. до 01.06.2025г. вкл.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Сочи, че ответникът е правоприемник на „Р. /Б./“ ЕАД, където ищцата имала разкрита банкова сметка с IBAN: *****. Към сметката имала издадена дебитна карта. На 14.07.2022г. докато била на работа била потърсена от служител на банката, за да бъде установено дали същата е поискала текущ трансфер от сметката си. Ищцата отрекла, доколкото същата не правила трансфери чрез интернет и не ползвала активно банкиране. Служителят обяснил, че преводът е блокиран, вкл. картата й сметката й, като след няколко дни парите ще й бъдат възстановени и ще й бъде издадена нова банкова карта. Не било нужно да ходи в офис на банката, тъй като всичко било регистрирано. Междувременно ищцата получила sms, че от съображения за сигурност картата й била блокирана. Тъй като се притеснила, след полученото обаждане ищцата посетила офис на банката. На същата дата попълнила формуляр за неразпознати/измамни транзакции. След това предала дебитната си карта, за да бъде унищожена. Картата й била блокирана, както и интернет банкирането. Служителят я уверил, че трансферът също бил блокиран, като трябвало да изчака 10дни за да й бъдат върнати парите. На 15.07. в 15:53ч. ищцата отново получила sms, с който банката я уведомявала, че банковата й карта е блокирана, същата която трябвало да бъде унищожена на 14.07. При проверка в сайта на банката в 16:21ч. установила, че превод на стойност 2998лева присъствал както в раздел блокирани трнзакции, така и в раздел списък на движения по сметката. Свързала се с кол центъра на банката на тел. ***, като 1 обяснила какво е забелязала. Отговорено й било да не се притеснява и че ще получи парите си до 10дни. На 19.07. в 18:23ч. установила, че в раздела блокирани суми нямало такива, а в раздел – движение по сметка, че е изпълнен трансфер с вальор от 15.07. Отново се обадила на в кол центъра и пак била успокоена, да не се притеснява. На 20.07. ищцата посетила офис на бнката, заедно със съпруга си. Оказало се, че въпреки взетите мерки е изпълнен неправомерен трансфер с вальор от 15.07 за сумата от 2998лева, в момент когато сметката е била блокирана. Отново попълнила формуляр за рекламация, като този път за разлика от предния, получила копие от него с поставен щемпел от 20.07. В графата, която се попълвала от служител било вписано предаване на картата на 14.07.

Сочи, че процесната банкова сметка се ползва предимно за да получава заплата си, която впоследствие ищцата изтегляла от банкомат. Твърди, че никога не е ползвала интеренет банкиране. Запомнила е пин кода си. Не се е разделяла с телефона си и никой не знаел паролата й за достъп към него. На 14.07. в 11.01ч. е получила единствения sms от банката, с която я уведомявали че картата й е блокирана. Впоследствие й се обадили да поискат потвърждение на трансфера.

Ищцата потърсила правата си и подала множество жалби до различни институции в т.ч. и към банката. Отговорено й било, че е проявила груба небрежност.

Обърнала се и към Помирителна комисия, но проект споразумение било отхвърлено и от двете страни. Образувано било и д.п.№ 493/2022г. по описа на ОД на МВР. От проведеното разследване се установило, че интеренет банкирането й е достъпвано от IP локализирано в Мароко. Доколкото извършителят на деянието не бил установен, наказателното производство било прекратено. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че оспорената от ищеца платежна операция е автентична, като нито едно от ангажираните от ищеца доказателства не дава индиция за предпоставка за ангажиране отговорността на банката, установена в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Посочва, че електронните записи на банката демонстрират и доказват по безспорен начин, че за оспорената от ищеца платежна операция е дадено съгласие по установените между ищеца /платеца/ и банката, като доставчик на платежни услуги, ред и начин. Същата била такава по чл. 71.2. от ОУ – превод между сметки чрез виртуално терминално устройство ПОС и съгласието за нейното изпълнение, дадено по реда на чл.74 от Общите условия.

Съгласно чл.137 от ОУ задължение на ползвателя на платежната услуга е да пази в тайна своя ПИН, както и кодовете по раздел VIII.4 от Общите условия, а член V.5 от Общите условия за ползване на мобилния портфейл „RaiPay“, задължавали клиента „да запази в тайна паролата на Приложението и ПИН/шаблон за отключване на екрана ("pattern") или друг метод за отключване на мобилното устройство, както и да предприеме всички превантивни мерки за сигурност, описани по-долу. В случаите на изгубване, кражба, присвояване, неразрешена употреба, както и в случаите на узнаване на персонализираните защитни характеристики на Приложението или мобилното устройство, Ползвателят се задължава да уведоми Банката незабавно след узнаването за неразрешената транзакция.“ Според чл.V.7 от Общите условия за ползване на „RaiPay“: “Ползвателят се задължава да съхранява мобилния телефон, на който е инсталирано приложението RaiPay, като опази защитните характеристики както на мобилното устройство, така и на приложението.

Ползвателят трябва да предприеме всички разумни мерки, за да защити мобилния телефон, на който е инсталирано приложението RaiPay, кодовете/паролите за мобилния телефон, вкл. начина на заключване на екрана, парола (ПИН) на Приложението, както и всякакви други персонализирани защитни характеристики.” Излага още, че платежната операция е изпълнена от ищцата през приложението за мобилно банкиране – „РайМобайл“ при приложение на двуфакторно удостоверяване, чрез дигиталния портфейл RaiPay 2

(преименуван на DigiPay). Съгласно искане за ползване на Райфайзен онлайн за физически лица от 18.05.2022г., ищецът е получил персонализирани защитни характеристики – потребителско име и парола в запечатан плик със сериен № 11562719/18.05.2022г. На 14.07.2022г. било подадено ново искане от ищеца, като са получени нови потребителско име и парола в запечатан плик със сериен № 11605284. Активацията на RaiPay (DigiPay) е била извършена на 14.07.2022 от IP: 151.251.240.160, Устройство: DEVICE: ID:

1006421cb7561ced, Name: , Platform: Android, Version: 11, Model: SM-A037F. Процесната активация е изпълнена чрез въвеждане в потребителската среда на приложението на потребителското име и парола (елемент знание), както и потвърждаване с еднократен уникален активационен код (елемент „притежание“), изпратен на мобилния номер на ищеца.

Картата била регистрирана в приложението RaiPay на същата дата, съгласно условията за ползване на приложението. Самата платежна операция е изпълнена в условията на приложение на софтуерен токън (елемент „притежание“) и биометрична характеристика (елемент „характеристика на ползвателя“) или въвеждане на известен само на ползвателя ПИН код (елемент „знание“). Сочи, че банката е изпълнила предвидените в разпоредбата на чл. 100 ЗПУПС изисквания за прилагане на задълбочено установяване на идентичността („ЗУИ“) на платеца, в случаите, когато той достъпва платежната си сметка онлайн, извършва електронна платежна операция или друго действие от разстояние. В случая, идентичността на клиента била установена чрез: софтуерен токън (елемент притежание) и биометрична характеристика (елемент физиологична характеристика) или елемент знание (пин код). Твърди, че в настоящия случай самото приложение на ЗУИ възлагало презупмция за автентичност на процесната платежна операция. Абсолютно невъзможно било да се изпълни подобна платежна операция от друго лице, освен ако ищецът не е допуснал непозволено узнаване от трети лица на неговите персонализирани средства за сигурност. В евентуалност сочи, че ищецът е действал в условия на груба небрежност, като твърди неизпълнение на задълженията на ищеца по чл.75, т.1 и т.3 от ЗПУПС. Освен законовите и договорните си задължения, ищецът игнорирал и изричната инструкция на банката къде да въвежда активационния си код за мобилното приложение РайМобайл, чрез което е добавена дебитната карта в дигитален портфейл. Ако инструкцията на банката е била изпълнена, то не би била възможна „фишинг атака“ срещу ищеца. Сочи, че на 12.05.2022г. на ищеца била изпратена нотификация в мобилното банкиране за зачестили фишинг измами, с инструкции.

Твърди, че предвид действието на разпоредбите, установяващи неотменимост на платежното нареждане, във всички случаи, когато се оспорва платежна операция, по силата на чл.85, ал.1 от ЗПУПС и на чл.80 от Директива PSD2, банката била длъжна да изпълни платежната операция след момента на получаване на платежното нареждане (момента по чл.83 от ЗПУПС). При оспорване на платежната операция, като неавтентична, банката била длъжна да извърши проверка. Когато се касаело за картови операции, както в процесния случай, платежната система не предвиждала възможност картовата операция да бъде отменена след получаването й от страна на издателя. Самото изпълнение на картовата операция било автоматизирано и банките (издатели) нямали право и възможност да не изпълнят картова операция. Поради изложеното се сочи, че не е било възможно процесната платежна операция да не бъде изпълнена след нейното получаване. Молбата е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат чрез пр. представители на страните, които доразвиват доводите си по съществото на спора в писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД.

3

Основателността на исковете възлагат в доказателствена тежест на ищеца установяване на следните факти- наличие на валидна облигационна връзка между нея и ответното дружество във връзка с открита банкова сметка на ищеца; че на сочената дата е изпълнен неправомерен трансфер за сумата от 2998лева; че е уведомила своевременно банката за неразрешената платежна операция, след като е узнала за същата; падеж и размер на обезщетението за забава.

Успешно проведеното доказване на горните факти възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че процесната платежна операция е автентична и разрешена, извършена в съответствие с уговорения между ищеца и банката ред и начин; че на 18.05.2022г., ищецът е получил потребителско име и парола в запечатан плик със сериен № 11562719/18.05.2022г. и че на 14.07.2022г. е получил нови потребителско име и парола в запечатан плик със сериен №11605284; че е извършена активацията на RaiPay (DigiPay) на 14.07.2022 от IP:

151.251.240.160, Устройство: DEVICE: ID: 1006421cb7561ced, Name: , Platform: Android, Version: 11, Model: SM-A037F; а в евентуалност възражението си, че ищецът е действал в условия на груба небрежност.

Между страните е нямало спор по следните факти: