Решение № 438 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110108450 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от П. Й. А., както следва:

- срещу „К.“ ЕАД главен иск за прогласяване нищожността Договор за потребителски кредит № 2154504/27.12.2019 г., сключен с ответника, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1. от Договора, въз основа на която клауза е сключен Договор за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗПК поради противоречие със закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 от ЗЗД поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави;

- срещу „А.Т.“ ЕООД за прогласяване нищожността Договор за предоставяне на поръчителство от 27.12.2019 г., сключен с ответника, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗПК поради противоречие със закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 от ЗЗД поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 1 евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е сключила с ответника „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2154504/27.12.2019 г., по силата на който се е задължила да му върне сумата от 4405.44 лева, при получен кредит от 3000 лева, при срок на кредита от 24 месеца. Излага, че съгласно чл. 4.1. от същия договор следвало да бъде сключен и договор за поръчителство. Сочи, че на 27.12.2019 г. за обезпечаване на задължението по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, по който следвало да заплати възнаграждение от 3132.48 лева.

Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, поради доводи, че не са посочени действителните условия за издължаване по кредита, както и какво включва посочения ГПР в договора. В процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е условия за прилагането му. Не било изрично посочено дали лихвеният процент включва всички разходи по кредита. За неприложима намира разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, доколкото следва да бъде приложена специалната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, като се прогласи за недействителен целият договор за потребителски кредит. Позовава се на съдебна практика, формирана във връзка с договори за кредит, обезпечение с договор за гарант/поръчител.

В условията на евентуалност, навежда доводи за нищожността на клаузата по чл. 4.1 от договора, предвиждаща обезпечение – сключване на договор за поръчителство. Счита, че същата е в противоречие с добрите нрави, доколкото сключването на договора за кредит е обусловено от условието за сключване на договор за поръчителство, което е в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост. Сочи, че с клаузата се задължава потребителя да сключи договор за поръчителство, възнаграждението, по който е в размер на 80 % от стойността на отпуснатата сума. Клаузата намира и за неравноправна, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и разбиран начин и не позволява на икономически послабата страна да прецени последиците от сключването на договора.

Посочва, че същата не е индивидуално уговорена и потребителят няма право да влияе върху съдържанието на същата.

2

Излага доводи и за нищожността на Договора за поръчителство, сключен с „А.Т.“ ЕООД. Сочи, че същият накърнява добрите нрави, доколкото създава значителна нееквивалентност на насрещните престации и е с цел извличане на изгода от кредитора. Твърди, че уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство надхвърля със 100 % размера на заетата сума. Сочи, че възнаграждението не е поставено в условие за насрещна престация и води до значително увеличаване на дължимата сума. Счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че от справката в ТР се установява, че двете дружества са свързани лица, както и че печалбата на дружеството-поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на „К.“ ЕАД. Излага доводи, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗПК, доколкото е уговорен във вреда на потребителя и води до значително неравновесие в отношенията между страните. Моли за уважаване на главните искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – „А.Т.“ ЕООД. В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на договор за поръчителство от 27.12.2019 г., както и че между „К.“ ЕАД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит от същата дата за сумата от 3000 лева, за срок от 24 месеца, с общ размер на задължението от 4405.44 лева. Не оспорва твърденията, че във връзка с договора за поръчителство е уговорено възнаграждение от 3132.48 лева.

Излага подробни доводи във връзка с механизма на сключване на договорите, от където навежда аргументи, че договорът за поръчителство се сключва след този за потребителския кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР на договора, доколкото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48.ЕО. Излага доводи, че предоставянето на поръчителство е доброволно и зависи от избора на съответния потребител, както и че не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че доколкото договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, то заемодателят няма как да узнае предварително какво ще е възнаграждението по договора за поръчителство, по който последният не е страна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „К.“ ЕАД. В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на сключен договор за потребителски кредит от 27.12.2019 г. за сумата от 3000 лева, за срок от 24 месеца, с общ размер на задължението от 4405.44 лева. Сочи, че ГПР е разбираем, като не е необходимо да се посочва формулата, при която е изчислен. Не оспорва доводите, че в размера на ГПР по договора не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че същото не следва да бъде включено в ГПР, доколкото е свързано с бъдещ договор, сключен между други страни. Излага подробни доводи за механизма на сключване на договорите. Твърди, че договорът за поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и възнаграждението по него не следва да попада в обхвата на общите разходи по кредита. Счита, че дори да бъдат споделени доводите за свързаност на двете дружества, това не влече недействителност на договорите. Сочи, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, неговата недействителност води до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по същия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 15.01.2025 г. е прекратено производството по делото по депозирания насрещен иск от страна на „К.“ ЕАД срещу П. Й.

А. за осъждане на последната да заплати на дружеството сумата от 1435 лева, представляваща остатъчна главница по нищожен договор за потребителски кредит, на основание чл. 232 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

В тежест на ищеца по предявените главни искове, е да установи наличието на облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 27.12.2019 г. съответно с ответника „К.“ ЕАД; както и договор за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД от 27.12.2019 г., твърденията си, водещи до 4 недействителност на тези договори, както и в това число: че клаузата по чл.

4.1 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

143, вр. с чл. 146 от ЗПК поради противоречие със закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. В тежест на ответниците е да установят правоизключващите си възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „К.“ ЕАД и П. Й. А. е сключен договор за потребителски кредит № 2154504/27.12.2019 г., по силата, на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 3000 лв.; срокът на договора е 24 месеца с уговорена крайна сума за връщане от 4405.44 лева, че между ищцата и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка с процесния договор за кредит от 27.12.2019 г. с уговорено възнаграждение по същия от 3132.48 лева, че ищцата е заплатила на заемодателя сумата от 1565 лева, както и че останалата незаплатена част от главницата е в размер на 1435 лева.

Относно положителните установителн и искове за нищожност на договора за потребителски кредит № 2154504 от 27.12.2019 г., сключен с ответника „К.“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1. от Договора, въз основа, на която клауза е сключен Договор за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

143, вр. с чл. 146 от ЗПК, евентуално - чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД , вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК, евентуално - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , както и срещу ответника „А.Т.“ ЕООД, основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗПК, евентуално - чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД , вр. с чл. 19, ал.

4 от ЗПК, евентуално - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , съдът намира следното:

Във връзка с твърденията за нищожност на договора за кредит по 5 аргумент от чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 10 от ЗПК, съдът съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 4 0 %, а ГПР – 48,21%.

Така общата сума за връщане по заема е равна на 4405,44 лева, формирана от заетата сума от 3000 лева и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е 24 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора.

В чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит ищецът е съгласил в десет дневен срок да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице. Предвид задължаването за осигуряване на поръчителство е сключен и Договор за възлагане на поръчителство от 27.12.2019 г. с „А.Т.“ ЕООД, по силата, на който дружеството се е задължило да обезпечи кредита срещу възнаграждение, платимо заедно с 24 месечни вноски в общ размер от 130,52 лв., в общ размер на възнаграждението от 3132.48 лева. По този начин общата сума за връщане на изтегления кредит от 3000 лв. е станала 7537,92 лева.